Дано след неизбежната умора,
с която вече дните ми тежат,
да имам капка сила за простора,
където бели ангели кръжат.

А вътре в мен крилата да разпери
един орел, навикнал на борби,
и своята утеха да намери
в наградата, която придоби.

Духът ми беше силен да въздига.
Сърцето – от Завета да гори.
Не казах на Спасителя си: Стига!
Не виках към призванието: Спри!

В годините, отдавна беловласи,
натиска кръстът мойте рамена.
Не съм звезда, за да блестя със класи
над ничия човешка светлина.

Но стига ми, че тук и там, сред хора
оставих даром своите следи,
че вече гледам само към простора
и Онзи, Който с Дух ме зареди.

Ще свърша аз, но Той не ще се свърши.
И краят във Безкрай ще се теши…
Орелът стар крилата ще разкърши
в Небето своя блян да възвиши.

И не в „дали“, но с вярното „когато“
духът ми Вечността ще прелети,
а заедно със мен ще има ято…
Дано във него видиш се и ти!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)