Далеч от Светлината в Храма
с пределна мъка, плач и рев,
в едната Кесарева драма
издъхва българският лев.
Че Господ скоро се завръща
не виждат плътските очи.
Да има лев във всяка къща
по-родно някак си звучи…

А скръбните души се лутат
и нямат отговор съвсем
каква е ценната валута
с която плаща се в Едем…
Дали е евро, долар, лира
или китайският юан?
Какви парички си събира
светецът, с Благодат огрян?

Тъжи народецът, въздиша,
а Кесар кожите дере,
и беден в сивата си ниша
не ще това да разбере,
че идва ден и час, когато
Гневът богатства ще гори,
защото Чистото и Свято
не се купува със пари.

Спасителят не иска много,
но живи Своите Слова.
„Отдайте Божието Богу
и Правда ще ви е това!
Сърцето Кесар не купува
и няма съвестта кантар…
А Вярата пари не струва,
защото е от Бога Дар…“

Изчезват вехтите хартишки.
Излизат нови от печат.
А левчетата са въздишки
по грешния изгубен свят.
Но аз те моля, силно племе,
нагоре поглед въздигни…
Че Господ идва, за да вземе
души във Свойте висини.

И не банкноти и монети,
но Вяра в себе си задръж,
та в Кръста носен да засвети
Заветът на Възлюбен Мъж.
Търси Небесната награда
и в Примера Му виж следа,
че Той с Кръвта Си те изстрада
и Свят пред Бог те оправда.

Ясен Ведрин
(Хрониките български)