(поетичен отзвук от досиетата Епстийн)

Не превръщай греха във верига!
Не разчитай на гъстия мрак!
Всяко минало грешника стига
да му стане последният враг.

Всяка мерзост от Правдата бяга
и се крие, подобна на плъх.
Нечестивият в Злото залага
и жадува успехи и връх.

Всичко тайно наяве излиза
и сърцето е в тъмен капан,
а започва ужасната криза
със това, че духът е приспан.

И че идва денят за разплата,
а присъдата страшно тежи –
да мълчиш, а пред теб Съдията
да разнищва укрити лъжи.

Колко изроди тъмният пъкъл
от света досега е прибрал?
Никой грешник не се е измъкнал
и греха си пред Бог оправдал…

Само Святата Кръв те спасява,
тук и днес, а не утре отвъд,
но се бориш със тръни и плява
на Спасителя в стръмният Път.

Той душата ти в Правда въздига
и крепи я с Духа Си могъщ…
Не превръщай греха във верига,
но ръката Му всякога дръж!

Че светът на съдби се разделя
между Правда и гибелен мор –
на Небето във Свята постеля
или в тъмния огнен затвор…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)