Колко път ще измина в съдбата
или скръб ще износя злочест,
за да видя сияйна Вратата
и да чуя поканата: Влез!…
Тази чудна и Свята покана
не на всеки Небето дължи.
Тя е жертва, на Кръст прикована,
и с товара си много тежи.

За блажените светли предели
се заплаща най-скъпа цена.
Всички земни постигнати цели
са пред нея без грам тежина.
Все едно е дали с милиарди
си купуваш възход и прогрес.
Господ Вечния Вход ще заварди
да не чуеш поканата: Влез!

Няма в Божия Дух великани.
Само Верни на Кръста Христов.
Те презират куп светски покани
пред едната Небесна Любов.
Този свят ги убива и мрази.
Поругани от него са те.
И едничката Правда е тази –
той Небесни блаженства не ще…

Е, какво пък? Към Вечност голяма
има също и друга врата.
Тя привлича от земната яма
и е вход към зловещи места…
Паднал княз там си кани елита
в бал със маски на тъмен банкет.
И след пир, продължил до насита,
всеки канен е трижди проклет.

Аз отричам такава покана!
Хляб и Вино ми стигат! Амин!
На Голгота до смърт да остана
във Завета на Божия Син!
И тогава, приключил съдбата,
ще позная най-благата Вест,
щом за мене отворил Вратата,
Господ каже ми Святото: Влез!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)