КОГАТО, КОГАТО, КОГАТО…

Когато в безумие целият свят
се кланя на Ирод и хвали Пилат,
тогава бичува се Свята Любов
и чезнат душите в дълбокия ров.

Когато отхвърля се Божият Син
и гневен над Авел беснее Каин,
кръвта от земята ридае пред Бог
да свърши на Злото пределния срок.

Когато на Юда в продажни ръце
попаднат стада от безпътни овце,
тогава надига се гибелна страст
и в нея смърди фарисейският квас.

Когато със своя жесток безпредел
подгони пророците зла Езавел,
тогава отприщва се Божият Гняв
над сухото царство на някой Ахав.

Когато сърцата надъхва Корей
със злоба и ярост от мръсен злодей,
сам адът отворил е грозни уста
и злите човеци летят в пропастта.

Когато земята е в гибелен мор
и в нея грехът е Содом и Гомор,
тогава жената на клетия Лот
е вече погубила своя живот.

Когато отгоре засвири тръба
за Святата Правда, за Съд и съдба,
от десет девици спасяват се пет,
останали Верни на Дух и Завет.

Когато стените на горд Ерихон
се сринат до камък пред Вечния Трон,
тогава велик и могъщ Съдия
стоварва присъда над тъмна змия.

Когато се върне Небесният Цар
и тиха пред Него е земната твар,
тогава земята в лазурни зори
Христос ще я води, и Дух ще твори…

Амин и Амин!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Вашият коментар