Дори на душите да стана излишен,
аз нека поуката Свята им дам
за Хълма висок и Заветно-възвишен,
където сина си дари Авраам.

Не беше привикан за дребен десятък
и щедрост, която събира в торба,
но Вечно Приятелство с Онзи оттатък,
даряващ човека със дух и съдба.

О, колко е лесно излишъка тленен
да би на Твореца си лесно отдал!
Сърцето не къса. Не е скъпоценен,
но малка нищожност от земния дял.

Задържаш за себе си девет десети.
Едната десета Му даваш без страх,
тъй както за просяка дребни монети
спасяват живота му в пълния крах.

Каква е на Господ насъщната нужда
със клета просия блага да спести?
Не Му ли е твърде далечна и чужда
за Храма, от който Спасител блести?

Положих живота си цял на Олтара
да видят човеците Светлия Храм,
и в тях да е жива Заветната Вяра,
която на Хълма яви Авраам…

„О, Боже! Смили се! Не искай тъй много!
За Принос изобщо не ми говори!
Човекът дотолкова предан е Богу,
доколкото някак едвам да гори…“

Не искам да споря. Сам Господ душите
подобно разтворени книги чете.
И в изпит на Вяра пред Него са всите,
а Бог Авраамов десятък не ще.

От изгрева Вечен, дарен на Голгота,
до тъмния залез и пълния мрак,
един е свещеният изпит в живота –
дали Авраам е принесъл Исаак…

За Вечният Смисъл това е въпросът!
Върхът на единия даден Завет!
Ръцете на Господ от никой не просят,
дори да Го считат за беден и клет.

Животът е в Него, и в Него съдбите!
А Пътят към Приноса – твърде висок!
Мислете за Хълма, когато решите,
че вече сте твърде угодни на Бог…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)