Макар да става възрастта ми стара
и да тежат изминалите дни,
Амин! – е зов на твърдата ми Вяра,
Нима? – въпрос, зададен отстрани.

Светът до днес обратно ме прочита.
Едно Амин отеква във Нима…
А тази дума, твърде дяволита,
е силна да боде като кама.

Нима до края Кръста си ще нося?
Нима не се духът ми огорчи?
Нима когато давал съм, не прося?
Нима, нима… От тъмното звучи!

Не ме четете никога обратно!
За мен „нима“ е вярното Амин!
И аз ще го повтарям многократно
дори със пълна чаша от пелин.

Защото, взрян на думата в печата,
аз знам, че той я прави да тежи.
А Вярата не е половинчата
да би търпяла думи от лъжи.

Тя Огън е, разпръснат от Олтара,
за онзи, който Свято го цени.
Амин! – е зов на твърдата ми Вяра.
Нима? – въпрос, зададен отстрани…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)