Живея в древното си време
далеч от гибелния свят.
Там вярата ми полски крем е,
а щастието – Благодат.

Небесен Пастир с Дух ме води
при тихи бистри езера.
Изчезват мъки и несгоди.
Полъхват ангелски пера.

Природата, от Бог родена,
навред с ливади и овце.
А къшей с Правдата свещена
услажда моето сърце.

В една Давидова торбичка
събирам бисери навред.
И радостта ми като птичка
въздига порива си Свет.

Блести в очите наметало
със ярка слънчева роса –
Исус е всичкото ми бяло,
дошъл от Свойте небеса!

Живея в древното си време!
Летя във бъдния си свят!
И няма кой да ми отнеме
дела от онзи чуден Град!

Във него моят Бог е Царят
и Той с Кръвта Си ме дари!
А думите ми зов разгарят!
Гори ме, огънче! Гори!

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)