Днес планетата, дъх затаила,
заприличва на гробищен ров.
За какво ви е всичката сила,
ако нямате капка Любов?

За какво са ви бомби, ракети
и мишени пред точни дула,
ако вътре в сърцата ви клети
тъмен демон размахва крила?

Него само смъртта го засища,
а омразата див го крепи
да оставя безброй пепелища
и от злобата с мъст да кипи.

Никой жив от света не излиза.
Всеки стига до пръст и ковчег,
запечатал в отвъдната виза
дух на звяр, или дух на човек…

Няма в страшния пъкъл гранати.
Само крясък в катрана разлят
на убийци, крадци, психопати,
разорявали грешния свят.

Днес планетата, дъх затаила,
пак дими от пожар във пожар.
За какво ви е всичката сила,
ако дявол е вашият цар?

Той награди оттатък не дава.
Само тук са, прогизнали в кръв.
Но приключи ли земната слава
за душите ви звяр ще е пръв.

Затова замислете се строго
върху грозната дума „война“,
че убийците скверни са Богу
в седмократно проклета злина.

Тази, гдето живот ще погуби
да прекърши съдби и души…
Не Небесната Милост да люби,
но от тъмния мрак да руши.

Иде най-справедлива отплата
днешен роде на злия Каин,
та след всичката смърт Съдията
в Своя Гняв да ви смаже… Амин!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)