Благодатните дни си отиват.
Притъмнява злотворният свят.
Черни облаци Правдата скриват
и отварят за мрака диктат.
Най-чудесното Слънце залязва
със последните Свои лъчи,
а лъжата, подобна на язва,
поразява сърца и очи.

Невидяни, нечути, презрени
са слугите на Святия Кръст.
Като тъжни осли уморени
на живота в самотния тръс.
Даже всичката своя жарава
на света всеки сам да е дал,
се обричат на хорска забрава
и на дългата скръб и печал.

Благодатните дни си отиват.
Бесен вихър плющи в племена.
За престоли царе се избиват
и прегъват пред зло колена.
Беззаконие примките стяга
и съблазните хранят тълпи.
Тъмен пастир с бодлива тояга
своя образ в измама крепи.

И ненужни са вече въпроси –
как, защо, докога, докъде…
Всеки свойта съдба ще износи
и на Съд своя дух ще сдаде.
Там, на края, отваря се Книга.
От пропуснати ползи горчи.
Онзи, който живял е, пристига
и пред Вечната Правда мълчи…

Благодатните дни си отиват.
Идва точна развръзка отвъд –
за онези, които погиват,
и за Верните в Божия Път.
Всеки образа свой ще съгледа –
не от плът, но в реалния дух.
Като клетник в Небесна победа
или роб с ненаситен търбух,

като войн на жертвена клада
или гнусен предател с пари…
Идва време за гняв и пощада!
И за пълна разплата дори…
Благодатното време изтича
като Свят пълноводен поток.
Нека всеки Исус да обича
и остане угоден на Бог!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)