Когато се надъхват зверовете
и скочат във убийствена война,
към Господ погледни, че Той зове те
към Своята пресвята тишина.

Мира си не губи сред шум и трясък
и страстите световни забрави.
Каквото построено е на пясък,
не ще го Канарата улови…

Извадилият нож – от нож умира
и злобата не ражда мирен плод.
А слепият едва отвъд разбира,
че изпит му е земният живот.

Безчестие е страшната валута,
с която Зло купува всеки роб
да бъде във душата си разплута
врата на ада и отворен гроб.

Но ти, смирен до дъно под вълните,
Заветната си Вяра съхрани,
че вече на приключване са дните
за всички ненаказани злини.

Във опак свят нещата са обратни.
Най-долните отгоре са на власт.
Най-евтините мислят се за златни.
Най-мръсните – за хлябове без квас.

И нека да ти стига, че си дребен
и нямаш на света завиден ръст,
защото не на твари си потребен,
а само на Спасителния Кръст.

А той с Мира Исус Христов се носи
не ден и два, но чак до сетен дъх.
Едва тогава би разбрал защо си
на дъното, когато качваш връх…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)