Каква е съдбата на чуждото тяло
сред черно, което се смята за бяло?
Докарва ли някоя болест заразна,
която на всички е твърде омразна?

Каква е съдбата на стръкчето жито,
край гъстите плевели никнало свито?
Дали ще задържа от корена влага,
когато зрънцата му мъката стяга?

Каква е съдбата на агне, което
пред хищните вълци е слабо и клето?
Смъртта да избегне дали ще сполучи
без силна защита от вярното куче?

Каква е съдбата на хляба със плесен,
от зъл отровител коварно замесен?
Не е ли отдавна превърнат на стока,
която обрича на участ жестока?

Каква е съдбата на грешната глина
или на узрялото грозде във лина?
И колко от тези опасни въпроси
сърцето готово е в скръб да износи?

Но Отговор има, Небесно-прекрасен.
От извор по-бистър, от въздух по-ясен.
И само от Него е Правдата жива,
която с лъчите си всичко разкрива…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)