Автор: classicallpoetry

От този свят съм се откъснал.
Не гледам в земен календар.
За мене Господ е възкръснал
да бъде Вечният ми Дар…

И нямам във сърцето дата,
а само обич и поклон,
че Той ми даде Свободата
и Светлината на Сион.

Със Него времето в живота
събра се във единствен Ден –
Лъчи от Кръста на Голгота,
където в Бога съм роден.

Получих Силата Заветна
с която Той ме зареди
и Благостта Му дълголетна
изпълни моите гърди.

А даже и до старост късна
в надежда ще трептя спасен,
че щом за мен Исус възкръсна
и аз съм в Него възкресен.

Амин и Амин!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

Исус отново и отново
възкръсва всеки ден и час,
когато Неговото Слово
е побеждаващо у нас.

Когато понесем си Кръста
и в Раните Му се родим,
и нищо тленно или пръстно
в душите вече не държим.

Най-истинска Любов това е –
сърцата си да Му дадем,
че Той единствен Пътя знае
до Вековечния Едем.

И както Стадо след Овчаря
върви и следва Го навред,
така докрай да ни изгаря
Небесният Му Свят Завет.

Да бъде Сила земетръсна
единствената Блага Вест,
че Той за всички ни възкръсна
и Цар прославен е до днес.

Извикай с Вяра! Приеми Го!
Във Името Му се роди!
И нека благото Му иго
трепти у твоите гърди!

Че чака ни съдба щастлива
над звездния далечен свод,
където Изворът разлива
Духа на Вечния Живот!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

Посях си всички семена,
тъй както Бог ми даде Сила,
но нямам никаква вина,
че жетва не е изкласила.

Не сея в идеален свят,
където Правда избуява.
Противник имам си пернат
и той кълве и изкълвава.

Дори Спасителят ми благ
съдба такава ми предрече –
в сеитба от зори до мрак
успехът да стои далече.

Различни почви и сърца.
И вкус на загуба до края.
Посях най-светлите зрънца
и още духом се терзая.

Години много иждивих.
Душата радвах с неколцина.
И вярвах как от всеки стих
се ражда Райската градина.

Но трябва, и до смърт смирен,
Завета с вярност да износя,
че сея ли от Дух свещен,
от Него семена си прося.

Усилното ми битие
остана в Бога благодатно,
и всеки, който ме прие,
Плода си раждаше стократно.

За мен да сея е съдба.
Стремеж над всичките стремежи.
А Господ с пълната торба
народът Му ще забележи…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Не ми простиха земните царе,
че всеки в стих видя си некролога.
Лъжата е обречена да мре,
а с нея и омразните на Бога.

Безславен е проклетият им път.
Ръждясва бързо светската корона.
От алчност заслепен ли е умът
не ще му стигне злато десет тона.

А всичко, що на този свят тежи,
надолу дърпа с власт неудържима.
И няма вик: „Ах, Боже, отрежи
страстта, с която дяволът ме има!“

О, нека сто години съм слуга,
и даже да изкарам до хиляда,
но никога от дяволски рога
да не потърся своята награда.

Един е Царят, горе в небеса,
а долу пъплят черепки в измама.
При Него нека Правда отнеса,
когато вече тука ще ме няма.

За кратко се кръстосват светове,
а Святост със лъжа се разминава.
И Зло не ще Доброто призове,
ни клетника ламтящият за слава.

Но някой, ако в бъдното се взре,
ще види, че звънях с правдива лира.
Не ми простиха земните царе,
защото нищо Вечно не умира.

Стихът ми ще остане и след тях.
Слова от Дух за мъдрост и поука.
Че дойде ли възмездие за грях –
короната е вече на боклука…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Всички място под Слънцето имат
да усетят в лъчи радостта –
не светилото в земния климат,
а Христос от небесни места.

Но бленуват ли в тази епоха
приземени от пръст племена,
щом слугите на Царя дойдоха
и дариха им в зов Светлина?

Черен облак покрива сърцата
и във мрачния плен ги държи.
Леден вятър изронва зрънцата,
а светът е тъмница с лъжи.

Коленичат мнозина, и кимат
като роби в бунтовния грях.
Всички място под Слънцето имат,
но Христос не наднича от тях.

И когато залезе на запад,
скрил последните Святи лъчи,
чак тогава нагоре ще зяпат
и ще гледат напразно с очи.

И това е трагичната драма
на душите в безбожния свят –
Бог да свети, а тях да ги няма,
озарени от Дух с Благодат.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Съвестта като лъв ще се бори.
До последно ще бъде отпор
срещу всичките гнусни коптори
на безмерния грях и позор.

Ще усеща жестоката палка.
Ще люти в сълзотворния газ.
И дори незначително малка
ще е трън за престъпната власт.

Като твърда последна преграда
тя достойнство и чест ще крепи.
А пък властникът, пътник за ада,
няма никак спокоен да спи.

Своя образ ще вижда в плакати
и присъдите в тях ще чете.
А пред Свят Съдия адвокати
той не ще призове въобще.

Щом е мачкал Закона Господен
сам ще бъде размазан отвъд.
И от Божия Правда прободен
ще е плевел при Страшния Съд.

Съвестта! Запомнете я, властни!
На Отеца е тя прокурор!
Днес народи държите нещастни –
утре чака ви вечен затвор.

Паднал ангел не ще ви опази
и не ще ви откупят пари,
а правдивата участ е тази –
всеки звяр във катрана да ври.

Че когато се съвест пречупи
и моралът от зло омърси –
няма никой душа да изкупи,
нито своя живот ще спаси.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Дали от бич или тояга,
дали от облак зли оси,
човекът е готов да бяга
и кожата си да спаси.

Съвсем логично му се струва
да се избави от беди,
че Злото щом го атакува
не ще го никак пощади.

Така в живота е заложен
инстинктът, верен като щит.
Настъпи ли мигът тревожен –
човек да се намери скрит.

Но има правило едничко,
с което бори се умът,
и с него се обръща всичко
в залога между дух и плът.

На Господ Истината Меч е
и тя във плътското боде…
И тук човек е длъжен вече
смирен да Му се предаде.

Да помни тази Правда жива,
с която се крепи духът.
Христос не идва да убива!
Убиец само е грехът!

А Божията Вест е блага!
Живот за вечни векове!
И кой от нея ще избяга,
та своя грях да отърве?

Плътта греховното ще брани.
Духът от Вяра ще е жив.
Отвори ли му Мечът рани –
човекът нека е щастлив.

Че всяка рана ще зарасне
с Кръвта невинна на Христа.
И лумнала – не ще угасне
изкупваща го Любовта…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)