Автор: classicallpoetry

Въздъхва Правдата оплюта, покрита с вретище от скръб.
Под тъмна сянка от валута народът й обръща гръб.
Страхът опънал е юздите. Препускат такси и цени.
А още колко под звездите остават неживяни дни?

Светец, щом Портата прекрачи, покрита с блясък от седеф,
за еврото ли ще заплаче, или за българския лев?
А курс „продава и купува“ какъв е горе във Сион?
И колко милиона струва един съдийски златен трон?

Дали в палатите спокойни, където Бог е просиял,
копаят ангели биткойни и трупат цифров капитал?
Светът не е ли пирамида, която всеки роб крепи,
готов духа си да зазида и Злото всякак да търпи?

Във мрака черен да се лута и взира слепите очи…
Въздъхва Правдата оплюта и всичко светско й горчи.
Тя дълго беше на земята. Принесе не един слуга.
Но с нейната прегръдка Свята докрай светът се поруга.

Отлитай в небесата вечни! В Дома Си, Правдо, се върни!
Че твърде мъчни и далечни са всички твои правдини.
Отдала Божието Богу, подобно клетница на кръст,
обикнах те аз твърде много, и сам понесох гняв и мъст.

Дано в останалото време у мене Бог те разгори,
че ти си благодатно бреме в Завет от Вяра и искри.
И чак оттатък, на Небето, ти, Правдо, чуден си венец.
Награда Вечна за сърцето на клетник в пътя на светец.

Стефан Главчев
(Тленен остатък)

Всички тайни Създателят скрива
със завеса от грешния свят.
Там, където човекът отива,
няма как да се върне назад.

Той следата си тук ще остави
в битието със земния ход,
сред различните хора и нрави
имал своя реален живот.

От отвъдното никой не праща
нито вест, нито някакъв знак,
както нощ се покрива със плаща
на дълбоко космичния мрак.

Все натам се отправят душите –
морни сенки след дългия път.
Но мълчат над простора звездите
и не казват какво е отвъд.

Старец тръгва, а рожба пристига.
След вълната се ражда вълна.
И живот с трийсет хиляди мига
е навярно платена цена…

Всички тайни Създателят скрива,
но една е дарил Милостив –
че Синът Му Кръвта Си пролива,
а човекът със Вяра е жив…

И дори от надгробните плочи
свети Смисълът, явно открит –
Кръстът винаги Вечното сочи,
а със него духът е честит.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Бе душата ми някога млада
и светът невъзможно широк.
Не попадах на ров и преграда
и във времето нямаше срок.

С пълни сили се втурнах в съдбата.
Бях героят на своя роман.
Младостта ми, подобна на вятър,
беше зов, от мечти разпилян.

После някак обръгна героят
и от болки духа си смири.
А борбата ми – толкова моя –
Дух беляза, и Зов покори.

Бог ми даде Небесна пощада
и Завета Си в мен разгоря.
Бе душата ми някога млада,
но от битки съвсем остаря.

Мойта чаша е вече изпита
и перото намери покой.
А романът ми духом се вплита
със лъчите на светъл Герой.

Няма място в сърцето за двама.
Той расте, а пък аз се смалих.
И добре е дори да ме няма
даже в думи, родени за стих.

Да съм мъртъв за земната корист,
но Христос да блести възжелан.
Тази нека е властната орис
от Героя на моя роман…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Нека Господ да се бори
с тези „силни на деня“.
Те са във властта отгоре –
вълк, лисица и свиня.

С тях светът се разорява
и кипи като гърне.
На проклетата им слава
няма плът да каже: Не!

Вълк с войните си убива
и заплашва острозъб.
От природата му дива
ражда се голяма скръб.

Триж лукавата лисица
всички медии държи,
Правда, даже и искрица,
няма в нейните лъжи.

А свинята угоена
гълта с пълен апетит,
и в сланина скъпоценна
е с туловище на кит.

Тъй безчинства и царува
този зъл триумвират.
Мръсни съвести купува,
и разнася мор и смрад.

Тъпче като за последно
чест, достойнство и морал.
С битието му зловредно
цял светът е потъмнял.

По делата му зловещи
аз не ще го преценя.
Чакат пъклените пещи
вълк, лисица и свиня.

Че такава е оттатък
твърде страшната цена –
зъл живот, безумно кратък,
да дариш на Сатана…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Ти Си ми Слънцето Свято!
Ти Си ми Светлият Ден!
Ти Си ми Божие Злато!
Ти Си ми Иго и Плен!

Ти Си ми Верен Приятел!
Ти Си ми Мир за скръбта!
Ти Си ми мъдър Ваятел!
Ти Си ми чудна Врата!

Ти Си ми Силата в Бога!
Ти Си ми Кръст и Звезда!
Ти Си ми Дъх в изнемога!
Ти Си ми Жива Вода!

Ти Си ми Смисъл и Вяра!
Ти Си ми Свят благослов!
Ти Си ми Огън в Олтара!
Вечна в духа ми Любов!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

Отдавна този свят ми втръсна
с безумство, злоба и разврат,
и иска ми се да възкръсна
в Мига на чудния обрат.

Да падне всичката умора,
подобно камък от гърди,
а горе някъде – в простора
духът ми да се възроди.

Горчилката да ме напусне
в едно със всичката печал,
а после с благодарни устни
да взема Вечния си дял.

В Река Небесна да се зърна,
където старецът е млад,
и моя Господ да прегърна
в Мига на чудния обрат.

Със чудото на чудесата,
високо горе извисен,
далече от смъртта с косата,
да бъда в Него възкресен.

Цената скръбна е, безспорно,
и Кръстът Му е космодрум.
Живот да бих живял повторно –
Голгота ще е в моя ум.

И пак Исус ще ми е прицел
в Завета Истинен и Свят,
преди да литна като птица
в Мига на чудния обрат.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Аз отдавна Заветен се боря
с този тъмен и гробищен свят,
и за многото срещани хора
си оставам съвсем непознат.

Не насилвам със светла идея.
За реклами не пръскам пари.
Но дълбоко в сърцето копнея
да докосвам душите с искри.

Нося кръста си, пламнал от огън.
Той съдба ми е в скръбния път.
И се жертвам, доколкото мога,
с дух, отрекъл себичната плът.

Страшна битка кипи в битието.
Добротата пробожда я злост.
И си плаща цената сърцето
да явява Агнеца Христос.

В гроб мъртвецът не ще се събуди,
нито жив ще пристъпи в ковчег.
Аз съм разум сред всичките луди
или луд за безбожния век…

В Свята крайност духът ми будува
и с Христовите рани кърви.
Боже мой! Колко жертви ми струва
всяка съвест за Теб да мълви.

Сторих много. И още ще сторя
с умножена над мен Благодат.
И дано до победа преборя
този тъмен и гробищен свят.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)