Автор: classicallpoetry

Последната битка е тръгнала вече
и в нея се сблъскват Човек и човече.
Човекът – със Примера Свят от Голгота,
осмян от простака, презиран от скота.
Човечето – с низките гърбави страсти,
подобни на тръни и жилещи храсти.

Победата сякаш за всички е ясна.
Поддържа човечето публика бясна.
Бумтят барабани и свирят латерни.
Кънтят на арената хулите черни.
И князът на мрака от своята ложа
доволен почесва си змийската кожа.

Той пак дирижира с измама чакъла –
души, на които е сграбчил акъла.
Суетни награди готов да им дава,
прогнили от корист и евтина слава.
Човечето гордо си взима медала.
Пръстта е всесилна, със злоба преляла.

Смирява Човекът душа обругана
и няма в устата му гняв и закана.
Светът не е място за трайна победа,
а Вярата само към горното гледа.
Със тази нагласа той Кръста си носи
и милост от княза на мрака не проси.

Доброто се вдига, а Злото остава
при низките страсти, в безумната врява.
И него в Небето Си Бог не прибира,
когато издъхне и сляпо умира.
Съдбата разделя чрезмерно далече
Човека от малкото дребно човече.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Всеки ден Любовта ни боли,
и от болки е Кръстна и Свята.
Претърпява пирони, бодли,
неизменна и в зов осъзната.

Всеки ден Любовта е Завет
с живи думи в сърцата положен.
Да напомня, че в Огън и лед
преминава животът тревожен.

Всеки ден Любовта е Христос,
Който Своята Правда явява
и отеква по пламенна ос
всяко дело до Вечната Слава.

Всеки ден Любовта ни гори
и доказва, че още е жива.
Нека в нея да бъдем! Добри!
Класове на Небесната нива!

Всеки ден Любовта ни боли
в този свят охладнял и подсъден,
за да знаем, че с Бог сме били
и че Негови вечно ще бъдем.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Два кръга в живота ми има.
С два кръга живея, творя.
Единият носи ми зима,
а с другия огнен горя.

Единият – обръч с бодили,
пристегнал главата ми с бяс,
а другият – пояс от мили
приятели в трудния час.

Духът ми до днес оцелява,
и няма в сърцето ми страх.
Отвътре ме топли жарава.
Отвън ме обричат на крах.

В съдбата ми вече е явна
цената на този залог.
Светът разделен е отдавна
от избор към дявол и Бог.

Безкрайно обичан и мразен,
в утеха, борба и печал,
от Господ ще бъда опазен,
че Той ми е Вечният дял.

Поставен във битка незрима
омесих си хляба с пелин.
Два кръга в живота ми има
и няма да станат един.

Поне дотогава, когато
духът ми Христос въплъти,
и с близкият кръг като ято
при своя Отец отлети…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Светът е криво огледало.
Заблуда от невидим враг.
Във него черното е бяло,
а бялото – покрито с мрак.

Възторг за земните къртици,
заровени в безбожна кал.
Печал за будните зеници,
в които лъч е просиял.

Върлува медиен капанът.
Лови неверие и страст.
А колкото души се хванат
потъват в адовата паст.

Една касапница трагична
привлича с шум непоносим.
И в лудост, сякаш безгранична,
плющи с крилата херувим.

Да бъде в дух, душа и тяло.
Да бъде воля, страст и чар.
А в битието потъмняло
смъртта му да е зъл овчар…

Не искам черната й гега.
Отказвам властния й зов.
Отдавна влязох във Ковчега
на Вечния Завет Христов.

И там покриват ме изцяло
на Гълъб белите крила!
Далеч от криво огледало,
ела, при Господ Бог ела!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Аз нося Кръста Му. И знам
какво на пътя ми остава.
За стълпове на Божий Храм
позорът равен е на Слава.

Бодлите – перли са отвъд.
Пирон – изпитаната Вяра.
А с бича върху крехка плът
рубин се ражда пред Олтара.

Аз нося Кръста Му. Руган
и хулен явно от мнозина.
Но всеки бесен ураган
е плод в Небесната градина.

Говоря Правдата. Без срам.
С душа, на врагове простила.
Безсилие се ражда там,
където го надвива Сила.

Аз нося Кръста Му. Докрай.
Стоя, в Завета Му изкупен.
И в битка между ад и Рай
оставам камък непречупен.

Претръпнал към лукава мъст
надвивам съпротива всяка.
Аз нося Неговия Кръст,
а той победа е над мрака…

Амин и Амин!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Какво във Вечността ще отнесеш?
Какво ще задържиш за необята?
Обречен на насилство и грабеж,
безумният парите си пресмята.

Не мисли той, че скоро ще умре,
а делото му ще стопи забрава.
И няма как в плътта да разбере
след земния живот какво остава…

Когато има грешки в правопис
едната гума лесно ги изтрива,
и там, върху написания лист,
читателят проблеми не открива.

Но стане ли душата ров от грях –
оттатък при Създателя го носи.
Не би изтрила тъмния си крах
и няма как поправка да изпроси.

Какво във Вечността ще отнесеш?
Пръстта задържа всичко в пръст родено.
Превърнеш ли мечтите си на леш
със сметките отиваш на червено…

А грешник няма как да издължи
пред Господа съдба опропастена.
Сред купища от грях и от лъжи
остава със душа неопростена.

Потъва тя, подобна на пирон.
Парче желязо, дърпано от ада…
И този свят с погрешния поклон
оттатък се превръща в изненада.

Какво във Вечността ще отнесеш?
Едно сърце пред Бог човекът има.
Побързай! Напълни го със копнеж
и обич, на Спасителя дължима.

Без страх тогава Път ще извървиш
и Смисъл ще изпълни зов от думи:
О, Господи! Със мен бъди и виж,
че Ти Си Скъпоценният върху ми.

Щом Тебе имам – Теб ще принеса!
И Тебе ще даря на Теб Самия!
Че в Твоите прекрасни небеса
поисках като Дар да Те открия!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Моят стих е така неотложен
в този свят, от неверие пуст.
Любовта, без която не можем,
носи Святото Име Исус.

Кой във днешния свят Я познава
да притихне пред Нея смирен
и потъне в дълбока жарава,
като Дар, от Отца подарен?

Кой в Небето следи ще остави,
до Следата от Божий Агнец –
да размекне душите корави
със цената на трънен венец?

В битието с финала тревожен
нека стресна душите навред.
Моят стих е така неотложен,
като огън, спасяващ от лед.

Като гръм с незаглъхващо ехо
или блян който стига до трус…
Изяви го, Небесна Утехо,
и дари на сърцата Исус!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)