Автор: classicallpoetry

Бе душата ми някога млада
и светът невъзможно широк.
Не попадах на ров и преграда
и във времето нямаше срок.

С пълни сили се втурнах в съдбата.
Бях героят на своя роман.
Младостта ми, подобна на вятър,
беше зов, от мечти разпилян.

После някак обръгна героят
и от болки духа си смири.
А борбата ми – толкова моя –
Дух беляза, и Зов покори.

Бог ми даде Небесна пощада
и Завета Си в мен разгоря.
Бе душата ми някога млада,
но от битки съвсем остаря.

Мойта чаша е вече изпита
и перото намери покой.
А романът ми духом се вплита
със лъчите на светъл Герой.

Няма място в сърцето за двама.
Той расте, а пък аз се смалих.
И добре е дори да ме няма
даже в думи, родени за стих.

Да съм мъртъв за земната корист,
но Христос да блести възжелан.
Тази нека е властната орис
от Героя на моя роман…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Нека Господ да се бори
с тези „силни на деня“.
Те са във властта отгоре –
вълк, лисица и свиня.

С тях светът се разорява
и кипи като гърне.
На проклетата им слава
няма плът да каже: Не!

Вълк с войните си убива
и заплашва острозъб.
От природата му дива
ражда се голяма скръб.

Триж лукавата лисица
всички медии държи,
Правда, даже и искрица,
няма в нейните лъжи.

А свинята угоена
гълта с пълен апетит,
и в сланина скъпоценна
е с туловище на кит.

Тъй безчинства и царува
този зъл триумвират.
Мръсни съвести купува,
и разнася мор и смрад.

Тъпче като за последно
чест, достойнство и морал.
С битието му зловредно
цял светът е потъмнял.

По делата му зловещи
аз не ще го преценя.
Чакат пъклените пещи
вълк, лисица и свиня.

Че такава е оттатък
твърде страшната цена –
зъл живот, безумно кратък,
да дариш на Сатана…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Ти Си ми Слънцето Свято!
Ти Си ми Светлият Ден!
Ти Си ми Божие Злато!
Ти Си ми Иго и Плен!

Ти Си ми Верен Приятел!
Ти Си ми Мир за скръбта!
Ти Си ми мъдър Ваятел!
Ти Си ми чудна Врата!

Ти Си ми Силата в Бога!
Ти Си ми Кръст и Звезда!
Ти Си ми Дъх в изнемога!
Ти Си ми Жива Вода!

Ти Си ми Смисъл и Вяра!
Ти Си ми Свят благослов!
Ти Си ми Огън в Олтара!
Вечна в духа ми Любов!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

Отдавна този свят ми втръсна
с безумство, злоба и разврат,
и иска ми се да възкръсна
в Мига на чудния обрат.

Да падне всичката умора,
подобно камък от гърди,
а горе някъде – в простора
духът ми да се възроди.

Горчилката да ме напусне
в едно със всичката печал,
а после с благодарни устни
да взема Вечния си дял.

В Река Небесна да се зърна,
където старецът е млад,
и моя Господ да прегърна
в Мига на чудния обрат.

Със чудото на чудесата,
високо горе извисен,
далече от смъртта с косата,
да бъда в Него възкресен.

Цената скръбна е, безспорно,
и Кръстът Му е космодрум.
Живот да бих живял повторно –
Голгота ще е в моя ум.

И пак Исус ще ми е прицел
в Завета Истинен и Свят,
преди да литна като птица
в Мига на чудния обрат.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Аз отдавна Заветен се боря
с този тъмен и гробищен свят,
и за многото срещани хора
си оставам съвсем непознат.

Не насилвам със светла идея.
За реклами не пръскам пари.
Но дълбоко в сърцето копнея
да докосвам душите с искри.

Нося кръста си, пламнал от огън.
Той съдба ми е в скръбния път.
И се жертвам, доколкото мога,
с дух, отрекъл себичната плът.

Страшна битка кипи в битието.
Добротата пробожда я злост.
И си плаща цената сърцето
да явява Агнеца Христос.

В гроб мъртвецът не ще се събуди,
нито жив ще пристъпи в ковчег.
Аз съм разум сред всичките луди
или луд за безбожния век…

В Свята крайност духът ми будува
и с Христовите рани кърви.
Боже мой! Колко жертви ми струва
всяка съвест за Теб да мълви.

Сторих много. И още ще сторя
с умножена над мен Благодат.
И дано до победа преборя
този тъмен и гробищен свят.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Когато златото ръждяса,
а чест и съвест са мираж,
и цялата елитна класа
е в демоничен слугинаж…

Когато Милост се презира
и вълк напада и мори,
а алчност никога не спира
да гълта кървави пари…

Когато висши магистрати
с бандити ходят на банкет
и в куфарчета за богати
рушветът винаги е взет…

Тогава понеси си кръста
и всяка болка претърпи,
че светска власт, от Злото тлъста,
насилието я крепи…

На земен съд недей разчита
и в него Правда не търси.
Изпий скръбта си до насита
за Господ, Който те спаси…

Помни, че земните награди
приключват винаги в ковчег.
Мъртвецът няма да извади
за бъдната си участ чек…

Каквото дяволът му дава –
изплаща се с душа отвъд,
където окосена плява
пламти, приготвена за съд…

Далеч от земната съблазън
дочакай звездния си миг,
дори сега да си намразен,
ограбен, мачкан и безлик…

Дори светът да те убива
със всеки беззаконен трус,
остава вярата ти жива,
защото те роди Исус..

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Боже благодатен и добри,
чуй сега молитвата ми жива.
В чашата ми вино сътвори!
Нека то сърцето ми опива!

В скръбно уморените очи
радост да се вмъкне от безкрая.
Музика в слуха ми да звучи
с арфите на ангели от Рая!

Че духът ми, твърде изтощен,
вечната утеха си жадува,
цял живот Завета Ти Свещен
свикнал със Тръбата да надува.

Вретището носих си смирен
и се подарявах на мнозина,
но надвисва черна върху мен
сянката на страшна гилотина.

Днес светът отхвърля ме до гняв.
Яростен и бесен ме отрича.
И дори в духа си да съм прав,
страдам на неправдата от бича.

Нека вино в мене да кипи
и Заветът горе ме пресели,
а Духът Ти светъл ме крепи
в този свят на люде потъмнели.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)