Автор: classicallpoetry

Ще се върна в Небесния Град,
преживял всички скръбни години
и ще бъда завинаги млад
сред Светии и цветни градини.

Ще престане скръбта да боли.
Ще изчезнат сълзите горчиви.
Няма в гръб да ме целят стрели
и злословят уста нечестиви.

Ще пристигна с едната торба,
във която таланти събирах.
И за Господ в чрезмерна борба
многократно на Кръста умирах.

Ще намеря Всевечния Мир
тишина в моя дух да излива,
че жадувал съм аз най-подир
да получа награда правдива.

Не за Слава и Свят ореол
искам в бъдното с Бог да премина,
че слуга не седи на престол,
но слугува смирен на мнозина.

Искам капките Правда в нектар
като сладост докрай да изпия
и да видя лъчистия Дар
във очите на моя Месия.

Тази Вечност ми стига. И знам,
че на Господ слуга ще остана.
Малко камъче в Божия Храм,
потвърдило с Любов Великана…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Това е истинската драма
за мозъка, останал кух.
От чип и платка обич няма,
а само знания без Дух.

В екрана цвете не мирише.
От огън няма топлина.
Не слизат ангели от свише
над клетник, свлякъл колена.

Едната цифрова килия
разцъква робът с интерес.
И всяка грозна простотия
си има точния адрес.

Харесва, логва се, копира.
Пароли помни наизуст.
И моментално коментира
със своя социален вкус.

Каква илюзия значима!
Светът – достъпен като клик!
А там те няма, и те има –
с лице, но някак си безлик.

Но иде време да се случи
кошмар в създадения ред,
когато Съдия изключи
заробващия Интернет.

Ще креснат милиарди твари
във ужас невъобразим,
че всички техни аватари
изчезнали са яко дим.

В системата ще има грешка.
Прогресът ще издъхне в срив.
Приел съдбата си човешка
човекът пак ще бъде жив.

Далеч от мъртвите екрани
и електронната юзда,
по хълмове, гори, поляни
ще търси Смисъл и Следа.

И чак когато ги намери,
а Бог в духа му заблести,
Небето ще отвори двери,
а Злото няма да лъсти…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Захапал земния придатък
със остри зъби като псе,
не мисли алчният оттатък
какво при Бог ще отнесе.

Две-три разкошни лимузини
с петзвезден някакъв имот
и сметки банкови с дузини
в залога за щастлив живот.

Уви, съдбата е жестока
за Вечност, ако иде реч.
Свещеният за псето кокал
посича го внезапен Меч.

С една душа пред Съдията
застава всеки богаташ.
И там – в Лъча на Светлината –
изчезва всичкият кураж.

Рушвет Небето не приема.
Не слуша земен адвокат.
А грешното сърце отнема
дълбокият и огнен ад.

И казвам днес: Мисли, човеко,
какво за Бог ще сътвориш.
Че тук, ако живееш леко,
оттатък ще се умориш.

И нека Благост ти се случи,
богат от Правда да си ти,
че челюсти на алчно куче
не ще Творецът опрости…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Когато Правдата е дъно,
а беззаконието – връх,
в подмолно битие затънал
царува ненаситен плъх.

За него куп къртици ровят.
Дълбаят до самия ад.
И бликват черните отрови
на всяка демонична смрад.

Забива нокти интересът
в превития народен гръб.
Подкупни медии и преса
са слепи за човешка скръб.

Грехът на планини се трупа.
Сълзи се леят из ведро.
Душите като смет са в кюпа,
дори без капчица Добро.

От бич жесток, в кошмар наяве,
пришпорен скот не го боли.
А мутрите пращят от здраве
във тунинговани коли.

Земята се върти в поклони
към княза тъмен на света.
И страстно се коват пирони
в ръцете Святи на Христа.

Грехът присъдата не вижда.
Богатството е в зъл завет.
А Гняв свещен бучи, приижда
над дух осъден и проклет.

Но миг, преди да се стовари
горкото, Господ приеми,
и всички беззаконни твари
с Христова Вяра заклейми.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

На Верните придавам Вяра.
За щедрите оставам Дар.
Живея в топлата кошара
на най-любящия Овчар.

Там вълк овцете не напада.
Наемникът не ги дои.
Но всеки в бъдната Награда
пребъдва, вярва и стои.

Заветът Свят и благодатен
е всичко в днешния ми свят.
За мене няма път обратен
или завръщане назад.

Оставих за душите диря
и Пример чист им начертах.
Научих се с Тръба да свиря
и хвърлям враговете в страх.

В Свещено поприще поставен
аз бях Давид и Гедеон.
На Царя Вечен и прославен –
юнец пред златния Му Трон.

И нека принос си остана
в живота, Богу посветен.
На Стадото Му да съм Манна
и стрък, завинаги зелен.

Пристигнал някога до края
по Пътя на едната чест,
във този Зов да се позная:
Ела, при Господаря влез!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Последната битка е тръгнала вече
и в нея се сблъскват Човек и човече.
Човекът – със Примера Свят от Голгота,
осмян от простака, презиран от скота.
Човечето – с низките гърбави страсти,
подобни на тръни и жилещи храсти.

Победата сякаш за всички е ясна.
Поддържа човечето публика бясна.
Бумтят барабани и свирят латерни.
Кънтят на арената хулите черни.
И князът на мрака от своята ложа
доволен почесва си змийската кожа.

Той пак дирижира с измама чакъла –
души, на които е сграбчил акъла.
Суетни награди готов да им дава,
прогнили от корист и евтина слава.
Човечето гордо си взима медала.
Пръстта е всесилна, със злоба преляла.

Смирява Човекът душа обругана
и няма в устата му гняв и закана.
Светът не е място за трайна победа,
а Вярата само към горното гледа.
Със тази нагласа той Кръста си носи
и милост от княза на мрака не проси.

Доброто се вдига, а Злото остава
при низките страсти, в безумната врява.
И него в Небето Си Бог не прибира,
когато издъхне и сляпо умира.
Съдбата разделя чрезмерно далече
Човека от малкото дребно човече.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Всеки ден Любовта ни боли,
и от болки е Кръстна и Свята.
Претърпява пирони, бодли,
неизменна и в зов осъзната.

Всеки ден Любовта е Завет
с живи думи в сърцата положен.
Да напомня, че в Огън и лед
преминава животът тревожен.

Всеки ден Любовта е Христос,
Който Своята Правда явява
и отеква по пламенна ос
всяко дело до Вечната Слава.

Всеки ден Любовта ни гори
и доказва, че още е жива.
Нека в нея да бъдем! Добри!
Класове на Небесната нива!

Всеки ден Любовта ни боли
в този свят охладнял и подсъден,
за да знаем, че с Бог сме били
и че Негови вечно ще бъдем.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)