Автор: classicallpoetry

Научих се да губя без остатък
и сложих Кръст на земните мечти.
Животът ми пред Вечното е кратък –
искра да лумне, зов да затрепти.

Денят на Бог хиляда е години,
а моят път към Него – близо час.
В минутите съдбата ще премине.
В секундите отивам си и аз.

И няма смисъл време страст да гълта,
защото тя не ще се наяде,
или крадец в духа ми да нахълта
и близката ми Вечност да краде.

Научих се да губя. И не страда
сърцето ми от видимия срив.
Получа ли от Вечния пощада,
то значи ненапразно бил съм жив.

Износил ощетените години,
погребвам ги под Кръста си без жал,
защото песъчинките ми сини
Духът отгоре в жертва е събрал.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

На този свят докрай отричан
и от неверните оплют,
живея Господ да обичам
сред всичкия безбожен студ.

Да имам Неговите рани.
Да ходя в Неговия Път.
Да счупя светските забрани
от угнетителния съд.

А щом усещам съпротива
и вой от вятъра студен,
остава любовта ми жива,
и лумнал пламъкът у мен.

Премъдър съдник е съдбата,
че дял честит ми отреди –
Завета Свят на Светлината
духът ми в Бог да наследи.

Пленен от благодатно иго
на всекиго ще кажа днес:
Копней, приятелю! Търси го
в най-благата от всички Вест!

И станал от света различен,
ще светиш в пламнали слова:
Живея, Господ да обичам!
Какво по-чудно от това?…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

И нека ме пропусне Слава,
а гръб обърне ми успех.
Каквото Господ заслужава,
аз никога не Му отнех.

На коренът това му стига
да бъде чак до дъно скрит,
и себе си да не надига,
но в малкото да е честит.

Животът с ударите груби
за мен е най-необходим,
че въглен огън щом изгуби
обръща се от пепел в дим.

И само в ниската жарава
духът ми пази своя плам,
а дойде ли към мене Слава,
на Господ мигом ще я дам.

Така живях, и ще живея,
от земни почести лишен,
но щом за неколцина грея,
от тях оставам утешен.

Далеч от гръмките похвали
или от празничния шум,
оттатък Бог ще ме пожали,
че Негов бях в сърце и ум.

Едно ми стига покривало,
съшито от невалян плат,
и вътре в мене да е бяло
от умножена Благодат.

Красивата коприна нека
да бъде дял на земен цар,
а моята съдба нелека
е знак, че носил съм товар.

Но щом износя си товара
и стигна Портите отвъд,
едва тогава нека с Вяра
усетя Славата без плът.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Пустее ми световният прогрес.
Магнит за плът със своята съблазън.
Човекът там е птица във кафез,
завинаги от тленното белязан.

С реклами на компютърния век,
готови да измамят порив девствен,
и думи от изкуствен интелект,
защото вече няма си естествен.

А слаби, закърнелите крила,
в решетка никой няма да разпери.
Венец душата в древното била,
сега дори и цвят не ще намери.

От цифри и екрани уловен
приема робът земната окова.
И сляп във електронния си плен,
не вижда даже капка Кръв Христова.

Но не модерен чип или робот,
спасяват го от ямата греховна,
а да осмисли Вечния Живот,
е нужна гънка, мъдра и мисловна.

Че птицата остане ли в кафез
да следва битието си всепръстно,
изгубила е Божието Днес,
а утре безвъзвратно ще е късно…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Никой в Славата Свята
не е временен гост,
но е стигнал оттатък
с огнен лъч от Христос.
Лъч, изстрадан от Вяра.
От дела защитен.
Като Благост без мяра
върху дух посветен.

Никой в Славата Свята
няма сянка и срам.
Там се вгражда душата
като камък от Храм.
И от стълпове бели
Вечна Правда гори –
в тези Божии смели
синове, дъщери…

Никой в Славата Свята
не пристига без Кръст,
преживял на земята
всяка дяволска мъст.
И с Христовите Рани
ще пристъпи блажен
между всички Избрани
за Великия Ден.

Никой в Славата Свята
не отива без зов,
но е топлил стадата
с Верен Пример Христов.
И въздига го горе
Благодатна Ръка,
сред сияйни простори
и Небесна Река.

Затова всеки нека
помни Правда една,
че стои пред човека
Път с висока цена.
Той Христос се нарича
и го води при Бог,
щом докрай Го протича
в предузнатия срок.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Колко думи правдиви моят дух ще тръби?
Колко още товар ще износи?
Не докосна ли клетника, който скърби,
няма смисъл в подобни въпроси.

Като извор под камък или пламенна пещ,
своя призив от Вечния зная,
и сърцето ми, устремно в своя туптеж,
плодовито ще бъде до края.

Всеки, който се ражда, оставя следа.
Свята… Тленна… На Господ е явно.
Но не искам в душата си тази беда –
сред пръстта да живея безславно.

Нека горе се трупат плодове и дела
и копнежът по тях да не спира.
Имам Порта в Небето и могъщи крила.
Имам своята трепетна лира.

Ще похлопам навярно на много врати,
за да бъда дъга или песен.
Светлината копнее в сърца да блести
и остави лъча си чудесен.

Че животът е просто въпрос на съдба
и от Бога прелистена книга.
А да бъда в Духа Му Заветна тръба
не за век, а за Вечност ми стига…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

От тъмно колело задвижен
светът към пропаст се върти.
Попиташ ли го кой е ближен
със злоба ще те угнети.

Че той презира самаряни,
вестители на Свят Завет,
готови да лекуват рани
на всеки смазан, бит и клет.

Закърмя бясната вълчица
с насилие Ромул и Рем,
и винаги на грозен прицел
стоят слугите на Едем.

Смирена, кротостта се мрази.
Не носи Правдата престиж.
А злият мачка, тъпче, гази
и няма с лъч да го смутиш.

Той притчи за Любов не слуша,
а Господ му е непознат.
Дори затънал би до гуша
сред лавата на вечен ад.

Във грях жесток и непрестанен
безбожен се върти светът.
Но ти, с копнеж на самарянин,
бъди на колелото прът…

Стефан Главчев
(Възходът на падението)