Автор: classicallpoetry

Когато те поглъщат дълбини
и мракът към душата ти наднича,
за котвата Христова се хвани,
че тя от дъно клетите извлича.

Надежда в нея Свята се таи,
мечта, която в Правда уповава,
че Бог за тебе светъл дом строи
и даром на сърцето ти го дава.

Светът не ще се дълго продължи
и мъката до време ще приключи.
Понякога най-тъжното тежи,
защото скоро радост ще се случи.

А котвата ще стигне там, отвъд,
най-истинска и непоколебима,
и днес, когато мрази те светът,
напомняй си, че само Бог те има.

Че само Той за тебе е платил
цена, каквато никой друг не плаща.
И който от Завет се е родил,
за котвата Му здраво се прихваща.

Да каже в бъднините: Оцелях!
На дъно бях и с връх Исус дари ме!
Защото Верен всякога Му бях
и славих благодатното Му Име!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Не затъвай във пръстната яма
сред безбожната тиня и смрад.
От сгъстена и страшна измама
е пленен нечестивият свят.

А от всичките земни посоки
дебнат червеи плътската страст
и тунели си правят дълбоки
чак до волята в грешното „аз“.

Няма смисъл на тази планета
да живее живота ти друг,
и да имаш душа на парчета
раздробена до евтин боклук.

От посоките само едничка
може твоя живот да спаси,
за да следваш копнежа на птичка,
а стрелец да не те покоси.

И напуснал зловонната тиня
да усетиш, че вече си жив –
там където мечтата е синя,
а духът ти безкрайно щастлив.

Има Смисъл! Спасение има,
заредено от Мир в пълнота!
Идва Господ! Сърцето ти взима
и го вдига далеч от света.

Да се къпеш почти до премала
в благодатни и живи води,
а пък Той със Десницата бяла
над съдбата ти Верен да бди.

И тогава жестоката яма
със безбожната тиня и смрад
във живота ти вече я няма
и не ще те издърпа назад…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

(Слово към земните царе)

Дали ленивецът на трона
със власт, имоти и пари
за свойта бляскава корона
на Господ Бог благодари?

Дали честта си ще прегърби
или ума си ще смути,
когато със цена от скърби
главата му така блести?

Кога със кирка и лопата
е борил тонове от кал,
за да се радва на позлата,
която сам е изкопал?

Не го ли позлати робия
с реки от сиромашка пот,
та да получи на тепсия
корона златна на деспот?

Душа си има най-проклета
заможният аристократ
и с куп охранени контета
споделя гнилия си свят.

Но няма да му се присъни,
напук на царския му вкус,
корона истинска, от тръни,
каквато носил е Исус…

За нея трябва Правда Свята
в слуга, подобен на Агнец…
Но где ти зов към Светлината
в циник със образ на крадец?

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Вървя до днес в избраната посока
и следвам си съдбовната следа.
А вътре в мене огън от пророка
допълва го поетът със вода.

И все едно е как слова Небесни
се раждат, за да имат своя зов.
Когато лъч от Святото проблесне
той винаги е Вечен благослов.

Светът голям, с безбожие облечен,
не ще ме със похвали позлати.
Че огънят безкрайно е далечен
и изворът сред облаци шурти.

Творейки, и в борба неумолима,
снишавам се даряващ и смирен,
поне един следовник да ме има,
от огън и вода пресътворен.

Живея в благодатната стихия,
която само дух ще оцени,
останала несбъдната за тия,
в които сребролюбие вони.

Че огънят не се превръща в стока
и няма над водата етикет,
а вътре в мен съдбата на пророка
описва я перото на поет…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Послушай, о Господи, тази молитва,
която в духа ми към Тебе политва!
Че нея слугата Ти Верен изрича,
готов да Те следва, и да Те обича!

Това ми е Вярата в чудото само
от Гълъба, кацнал на Твоето рамо –
с Крилата Си бели и мен да въздига
където човека по плът не достига.

И горе, в онези простори безкрайни,
да зървам отключени Вечните тайни,
и духом да влизам през Портите Святи
където са в Правдата всички богати.

Да бъда в Ковчега последен на Ноя
и Ти да го пазиш висок над пороя.
Чедата на Яков, за Теб оцелели,
да имат утеха в Небесни предели.

А спре ли се Гълъбът с лист от маслина,
ще зная, че старото вече премина,
и там, на земята, от зло изцелена,
царуват звездите на чудна Вселена.

Но аз нека бъда покрит сред перата,
готов да посрещна Века на Зората.
Това ми е Вярата в чудото само
от Гълъба, кацнал на Твоето рамо…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Тъмнее светът от безбожната яма,
в която царува жестокият мрак.
А в нея човекът Спасител си няма –
добър и загрижен, чудесен и благ.

Фалшив е животът, и сляпо сърцето
щом никак не вижда Небесни следи.
И става тъмничен затвор битието
с окови в нозете, с решетка в гърди.

А Вяра е нужна от семе едничко.
И плач като песен, и зов като трус.
В човешкото нищо Небесното всичко
да дойде със Святия Глас на Исус.

Провижда тогава слепецът Небето,
отворил за Бога щастливи очи.
Христос го докосва, въздига, и ето –
той има посока, слова и лъчи.

Един Вартимей от духа му ликува
и тръгва на Господ по Пътя свещен.
А всичко в живота му вече си струва,
когато нощта се превърне на Ден.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Когато от тежка умора е слаб
духът ми мечтае за риба и хляб,
и иска едното ми вярно сърце
блага от Господните Святи ръце.
Че с риба човек е до дъно смирен,
а с хляба – от Вечния Огън дарен.

Че всеки в живота си Бога познал,
и риба е вкусвал, и хляба е ял
да следва Исуса и тръгне напред,
изпълнен със Сила от Славен Завет.
Че Той ни е Дарът вовеки веков
със Своята щедра и чудна Любов.

Изпълнен със Вяра след Него тръгни
и Хляб ще си имаш за всичките дни.
Със риба ще бъдеш за Господа сит –
от Него нахранен, и в Него честит.
Че слязъл от светли над нас небеса
Той с Божие Слово твори чудеса.

Амин и Амин!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)