Автор: classicallpoetry

Христос не обитава в катедрали.
Покой не търси в тухли и бетон.
Сърца, на Бог живота си отдали,
са Негово прибежище и трон.

Допри с ръка гърдите си, човеко,
и само тези думи Му кажи:
„О, Господи! Не ща да ми е леко,
но нека чужда болка ми тежи!

Един в скръбта духът ми да пригледа
с безкористна Любов да го дари,
и Ти ще имаш Своята победа,
и блясъка, и Славата дори…“

Това е той – Заветът Му изречен.
Той думите обръща във дела.
А Огънят Му Свят и вековечен
утеха е сред всички теглила.

И с Него, саможертвата познали,
сърцата са преселени в Сион…
Христос не обитава в катедрали.
Покой не търси в тухли и бетон.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Кръстът иска от мен да го нося,
свойта воля до смърт приковал.
И живот не за мен да изпрося,
но за грешника, Бог не познал.

Дарът иска от мен да го сея
като Огън по целия свят,
и с Любов сиромаха да сгрея,
изнурен в нечовешкия хлад.

Пътят иска от мен да не спирам
и да стигна до Вечна Врата –
там, където предел изнамира
всяка искрена Вяра в Христа.

Господ иска от мен да съм Верен
в Кръста, в Дара и в стръмния Път.
И накрая, след Връх изкатерен,
като лъч да се стрелна отвъд…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Дори с присъда дълголетна
да гълташ хорските злини,
помни, че Вярата Заветна
не може да се промени.

Елмаз е тя, от Дух изваян,
по-твърд от земния чакъл.
И с него невредим до края
да следваш Господ би могъл.

А Той до Кръст ще те изпита
и с Него сам ще вкусиш смърт,
но даже и в душата свита
Елмазът ще остане твърд.

И нека да не ти дотяга,
че зло те блъска до откат.
Достигнеш ли на Бог до прага –
оттатък с Него си богат.

Елмазът в бъдното е Слава.
Не ще я нищо помрачи.
Дори сега от пръст и плява
пелин в сърцето да горчи.

Ще дойде час и миг Небесен
да кажеш с благодарен глас:
О, Боже! С Твоя Дух чудесен
ти мен превърна на Елмаз…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Със жребеца Си силен дойди
Господарю от Своята Слава,
край да сложиш на всички беди
като Онзи, що Правда въздава.

Да трепери под Тебе светът.
Да възрадваш Невястата в бяло.
И да бъдеш във Вечното Път
като блясък и ново начало.

Небесата със гръм разтвори.
Меч двуостър в Дъха Ти да свети!
Всяка гордост до дъно смири
и в окови плени враговете.

А на верните скръбни очи
дай утеха пречиста и Свята,
и със Своите чудни лъчи
озари като Слънце земята!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

Мойта Свята родина
е Едемска градина.
Благодатна, красива
и Небесно правдива.

Тя е Дар за светеца,
който слави Отеца,
и за Него щом страда
има Вечна Награда!

Всичко долу да губя,
искам Господ да любя!
Негов нека съм, нека
на стеснена пътека.

И тогава ще зная
как се стига до Рая –
там, след Кръста, в Небето
има вход за сърцето…

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

Градът жадуван в небесата
на Хълма Вечен и любим,
един е той с Основа Свята –
Небесният Ерусалим.

Във него Верният открива
за своята душа покой,
че пристан и надежда жива
завинаги е само той.

Велика Правда там векува.
Дървото на Живот цъфти.
А Славният му Цар царува
и Светлината Му блести.

Не искам на земята име,
покрито с лаврови листа,
но твой да съм, Ерусалиме,
когато срещна Вечността.

При тебе аз да се завърна,
дори прескръбно уморен,
и моя Господ сам да зърна
в подножието Му смирен.

Във теб съм влюбен, без остатък,
с копнеж и зов неизразим,
Наградо чудна за оттатък –
Небесен мой Ерусалим…

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

Дали красивата идея
ще се превърне в идеал,
зависи с колко плам за нея
творецът дълго е горял.

Че тя ще срещне съпротива
за своя смисъл величав,
но трябва да остане жива,
дори и при отпор корав.

Плътта от дух е уязвима.
Духът – непобедим от плът.
И там, където битка има,
се включват силите отвъд.

Доброто не е просто дума
да има Зло за антипод.
С една искра пожарът лумва,
и с него – целият живот.

Мечти и чувства да разпали.
Копнеж и блян да възроди.
А с любовта, сърцата дали,
свещен олтар да съгради.

И не съдба, но епопея
би сам творецът преживял,
когато чрез една идея
дари на всички идеал…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)