Автор: classicallpoetry

Наемникът днешен, покварен от бяс,
мечтае за дарба от царя Мидас –
каквото докосне, ей тъй – изведнъж
да става на злато за алчния мъж.
А после с корона, и пръстен, и трон,
да стигне по блясък злодея Нерон.

Но дарбата има и скрита страна,
щом мигом ръката докосне храна,
че злато устата не ще да яде,
дори килограм да й някой даде.
Мечтае езикът за хлебеца мек
и всичко, което си хапва човек.

Това е жестоко! Да гинеш от глад,
когато със злато си лъвски богат.
И дарба, която си счел за късмет,
да прави живота ти трижди проклет.
Че всяко богатство си има цена,
когато във него е скрита злина.

Разкаял се някога царят Мидас.
Отрекъл в сърцето си тъмната страст.
И в миг му пораснали двете уши
за древна поука към всички души.
Че даже магаре с хомота си клет
храна си намира до хорския плет.

Ни злато му трябва, ни дарба от мрак,
но свежа тревица след тежкия впряг.
Че Господ дори за смирената твар
промисля в живота й нужния дар.
А онзи наемник със алчни очи
душата си в ада докрай ще вгорчи.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Провалът е в кесията на Юда.
Присъдата – в легена на Пилат.
А всяка отвратителна заблуда
е с маската на Свята Благодат.

Спокойно си върви алъш-веришът.
Търговци в Храма колкото си щеш,
дори когато просяци въздишат
за лев от костюмираната леш.

Не ще ги стресне никой с бич от върви.
Натрупани сергиите, безчет…
И сребърници, като Кръстни кърви,
звънтят със своя бесен пирует.

Зловонно е препълненото блато,
накичено със надписа „Едем“.
Съсловие, евангелски богато,
провижда Бог от тлъстия корем…

В идилия, харесвана от всички,
блажени са овчари и стада.
А в царството на бързите парички
вещае Злото страшната беда.

Дрънчат с окови догма и доктрина.
Мухлясват от амвоните слова.
Грехът е при Мария Магдалина,
а не в онези Юдови черва…

Христовите, отречени с прокуда,
във вретища скитосват своя ад.
Провалът е в кесията на Юда.
Присъдата – в легена на Пилат.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Черупко моя, скръбно наранена.
Оставаш плът, дори да те боли.
У теб се движи мойта кръв червена,
но друга Кръв сърцето ми цели.

Към друг Живот духът ми се обръща
и Святи са ми Вечните мечти,
а ти наподобяваш пръстна къща,
която охлюв мъкне и пъхти.

Черупко моя, този свят не мога
със пълни шепи някак да ти дам.
Живея с неизбежната тревога,
че вътре в теб е старият Адам.

Че трябва него с Вяра да преборя,
и той със участта да се смири.
А някак си Небесният ми порив
и в него да започне да гори.

Черупко моя, крехка и чуплива,
към тленното обречена вървиш.
Във пътя ти не виждам перспектива
и бръчките не служат за престиж.

Но искам при внезапната раздяла
да бъдеш тиха в бъдещия сън.
Че с верен дух ти дълго си живяла,
а той след миг ще полети отвън.

Черупко моя! Лодка за морето,
което аз преплувал съм до бряг.
Оставаш като спомен за сърцето,
че с тебе бях мечтател и добряк.

Но иде час от теб да си отида
след многото години остарял,
подобно бисер от придънна мида,
Небето да ме вдигне… Просиял!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Глухите ме виждат, но не чуват.
Слепите ме чуват, но не виждат.
Плътските от злоба негодуват.
Слабите в безсилие обиждат.

Между наковалнята и чука
ударите тежки си понасям.
Падналият не осъждам с укор.
Малкото светило не угасям.

Маска на лицето си не нося
и не искам дял от чужда слава.
Нямам ли – от Бога ще изпрося.
Имам ли – излишък не остава.

Не задържам дългове човешки
и не търся съчица в окото.
Плащам си за сторените грешки
и без ропот гълтам си горкото.

Тайните в живота си разчоплих
как да бъда сит или пък гладен.
Мръзнещите – с огъня си топлих.
Нямащите – с дара си раздаден.

Не скърбя, изхвърлен на бунище,
и не трепвам, даже на мишена.
Имам си и Вяра, и Огнище!
Имам си и Слънце, и Вселена!

Пътник ли съм – Пътят ще приключи.
Клетник ли съм – пак ще е до време.
Писаното – нека ми се случи!
Търсеното – нека ме приеме!

Чудна е съдбата. Като песен.
Нотите й Някой Друг ги пише.
Не живях живот, за да е лесен,
но да бъде Кръстът ми от свише.

И това на този свят ми стига.
Горе е спечелената лихва.
А у мен разтворената Книга
Господ я чете, и се усмихва…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Часовникът на този свят тиктака.
Пружината развита е почти.
И няма власт, предадена на мрака,
стрелките постоянно да върти.

Ще дойде миг и времето ще свърши
във точно заповядания срок,
а крясъкът на стреснатите мърши
ще възвести присъдите на Бог.

Ще опустеят бляскави палати.
Помпозният елит ще се смути.
Грехът му ще потърси адвокати,
но няма никой да го опрости.

А евтината слава на бандита
ще стане мръсна дрипа и парцал,
когато Съдията го попита
какви блага от клетите е крал.

В кошмар, като съдба неумолима,
възмездие над Злото ще плющи,
защото адът своето си взима,
а то напусто в ужас ще крещи…

Часовникът на този свят тиктака.
Стрелките му пълзят към полунощ.
Земята справедливост ще дочака
със пропаст между бедност и разкош.

И този Миг, и този трус съдбовен,
дано духа ми скоро сполети –
че в Бог невинен, а в света виновен,
живях като в Разпятие почти…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Ще го кажа най-сърдечно
с риск да съкруша плътта –
там, където няма Вечност,
има властна суета.

Купища от много вещи,
разноцветни стъкълца
и капанчета зловещи
за наивните сърца.

В мрака старият обесник
дебне светските тълпи,
и като прочетен вестник
иска всички да приспи.

Времегубене да има
сред концерти и игри,
а безумният да кима,
яко харчейки пари.

Гледане да не напълва
съблазнените очи,
а ефирът грях да бълва
докато ги помрачи.

Слушането да не спира
от класации безброй,
а душата да класира
мелодичния герой.

Като пясък да се ръси
времето на този свят,
и да стават дните къси
до пристигащия ад.

Ще го кажа най-сърдечно –
Злото времето краде.
Да живееш бързотечно
ще приключиш… Но къде?

Отговорът се намира
някъде в куплет назад,
щом набъбва и не спира
жетвата на дух рогат.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Във съвремие грозно и сиво,
сред моралния срив и погром,
аз не искам да гледам на живо
светско шоу от Белия дом.

Очевидец да бъда мечтая
как с войските на бели коне,
слиза моят Спасител от Рая,
а светът е превил колене.

Тази гледка навярно си струва
сто години сърце да тупти,
за да види как Господ царува
и Небесната Слава блести.

Че от всички царе на земята
само Той е Възвишен и Свят.
И от Него блести Светлината,
и от Него струи Благодат.

Нека мракът изчезне довека!
Нека Злото стопи се съвсем!
Моят Господ е Богът в Човека,
Който днес е Врата към Едем!

Всичко Вечно и чудно красиво
на народите Той ще дари!
Него искам да гледам на живо!
Идвай Миг, и в душата ми спри!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)