Автор: classicallpoetry

На щастливецът казвам: Бъди,
но помни тази Правда незрима!
Всеки дух е оставил следи,
та отпосле сърцата да взима.

Богаташ ще ти каже: „Живях
и ми бяха чудесни благата!
Не открих у душата си грях,
нито сянка от оня с рогата…“

О, суетен и слаб адвокат
на делата, пред Бога омразни!
Скрит е дяволът! Дебне отзад!
А отпред е натрупал съблазни.

Само някой, от слънце огрян,
хвърля сянка, лъчите що спира…
А безумецът, в користи взрян,
уж е жив, но пронизан умира.

Не е страшно, на пътя сломен,
да те мъчи най-старата драма.
„Ах, какво ще се случи със мен,
там, оттатък, щом тука ме няма?

Кой ли дух ще протегне ръка,
та сърце присвоено да вземе?
Бях ли, Боже, у Твойта река?
Сях ли, Господи, Твоето Семе?

Ти ли в мене беляза следи
или тъмният пръв ги остави?
Кой царува у мойте гърди
и не ще ме довека забрави?“

О, щастливецо! Думите виж!
Рядко някой ги духом изрича!
Най-прекрасния верен престиж
е човекът Христос да обича.

И натрупал за Него мечти,
с пълна Вяра сърце да положи,
чак тогава щастлив ще шепти:
„В мен намери следите Си, Боже!“

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

(Пророчески призив към господаря на света)

Спомни си Бог, Навуходоносоре,
и Неговите праведни съдби!
Че ти си долу, а пък Той е горе,
и долният не бива да тръби…

Не бива гордостта си да надува,
ни себе си да счита за велик…
Че слава на земята колко струва,
когато преминава като миг?

Спомни си Бог, Навуходоносоре,
и този свят не бързай да кроиш!
Насилие пред Господа – позор е,
и с него няма да Му угодиш.

От алчност царят винаги пропада.
Със мерзост трон не ще да устои.
И не един деспот, отишъл в ада,
паденията страшни си брои.

Че Господ Съдия и Прокурор е,
и всяко зло в Съда ще обвини!
Спомни си Бог, Навуходоносоре!
Небесната Му Правда си спомни!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Пристига свършекът. Изплакан
със не един горчив живот.
От времето на Ирод чакан
до най-последния деспот.

Тъмнеят земните престоли.
Пируват светските царе.
А клетниците мръзнат голи,
но няма власт да ги съзре.

Ръжда короните пояжда
и Правда съвести боде,
а властник с ненаситна жажда
живее само да краде.

Светът е с образ богохулен
и става в блудните печат,
а покривът на всички кули
докосва пламналия ад.

Човешка мъка се отприщи
и мътни чезнеха съдби.
Сърцата раждаха се нищи
и нищи гаснеха в борби.

Искра от ангел да проблесне
напусто сякаш е била,
щом няма злия тя да стресне
за кървавите му дела.

Остава Господ! Да приключи
вековната на Злото власт.
И писаното да се случи –
за мен, за теб, за всички нас…

Че този свят когато свърши
и Бог от Рая го лиши,
сам Той сълзите ще избърше
на всички страдали души.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Дори да прегори земята
от вятър с огнени стрели,
Домът, строен на Канарата,
пожар не ще изпепели.

И даже Злото да бушува
не ще го никак потъмни,
че в този Дом Христос царува
и Верен ще го съхрани.

Светът стихийно се разпада
и рухват слава и стремеж.
В една неумолима клада
изгаря земният градеж.

Едва малцина с Вяра Свята
се съградиха във Христа,
а Той им стана Твърдината,
и Знамето, и Радостта.

Напразно лее се основа,
суетен слага се бетон,
когато Святостта Христова
не е защита и заслон.

Грехът предаден е на огън.
А огънят – на злия ад.
И само преданият Богу
остава с Дом под Благодат.

Дори да прегори земята
до пепел в тъмните недра,
пребъдва Свят във висината
Домът, строен на Канара…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Ако пълна и щедра десница
богаташ към бедняк не простре,
нека има наум и на прицел
сиромашкото малко кутре.

То е винаги някак смирено.
На ръката последния пръст.
Но на Господ в словата родено
има сила дори и за Кръст.

„Как кутре? Що говориш, човече?“ –
би попитал богат господин:
„Аз отдавна съм вярващ, и вече
следвам пламенно Божия Син!“

Е, спомни си за пълната драма
как дълбоко в горещия ад,
богаташ призова Авраама
за утеха и мъничко хлад…

Да му прати от Милост бедняка,
на кутрето със капка вода –
онзи Лазар, що хич не дочака
нито почит, ни Свята следа.

Но оттатък смени се съдбата.
Всеки Вечност от Бог наследи.
И беднякът откри в небесата
Авраамови Святи гърди.

А богатият в мъка и пламък
с люта жажда си спомни това,
че в сърцето, корав като камък,
своя къс от Небе изтърва…

О, да можеше някак повторно
да живее, преди да умре,
щеше всичкото щастие горно
да жадува в бедняшко кутре.

Но кутрето във ада го няма,
и го бездна от Рая дели.
Бе животът му страшна измама
и вовеки веков ще боли…

И ти казвам сега, господине,
да си в Бога богат от дела.
Че животът ти бързо ще мине,
като сън и летяща стрела.

Днес е ден да си с пълна десница.
Утре пътят ти може да спре.
И това е Заветният прицел
от едно сиромашко кутре…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Когато алчността е добродетел,
а смисълът – във многото пари,
измаменият хич не е усетил,
че в огъня на пъкъла гори.

И все едно е как ще си доказва,
че с Правда върши своите дела,
щом има над сърцето тъмна язва
и хитър паяк с властни пипала.

Пленен като муха от паяжина
на пръстното ще вярва и кади.
И в гнусните поклони на мнозина
ще иска дял сред светските звезди.

А щом делът му пламне като плява,
духа му с пепелта ще отнесе,
и там, оттатък, ще си заслужава
съдбата на едно проклето псе.

Далече от простора Свят и светъл,
едва тогава ще се увери,
че алчността не става добродетел
и Рай не се купува със пари…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Коленича когато моят Бог се гневи
и наказва света справедливо.
Ако в пътища тъмни зъл безумец върви –
всичко грешно му става гориво.

Гибелта е внезапна, и разрухата – шок,
като жетва във пълната мяра.
Щом Гневът се отприщи – преподава урок,
да го слушат, дори и без вяра.

Нечестивата мерзост Мечът щом съкруши
си отдъхват сърца изтерзани.
Има Бог – да въздава за добрите души
и за техните болки и рани.

Ако бунтът прилича на Содом и Гомор,
се обрича на огън и жупел.
И тресе се от ужас поразеният пор,
с грозни блудства парите си трупал.

Както в пепел обърнат беше тъмният княз,
и отхвърлен от Трона възвишен,
тъй Гневът ще пояжда всяка пагубна страст,
всеки мор, на Живота излишен.

Съдията се взира! А земята кърви…
Свята Правда въздиша горчиво.
Коленича когато моят Бог се гневи
и наказва света справедливо…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)