Автор: classicallpoetry

Тъмнее светът от безбожната яма,
в която царува жестокият мрак.
А в нея човекът Спасител си няма –
добър и загрижен, чудесен и благ.

Фалшив е животът, и сляпо сърцето
щом никак не вижда Небесни следи.
И става тъмничен затвор битието
с окови в нозете, с решетка в гърди.

А Вяра е нужна от семе едничко.
И плач като песен, и зов като трус.
В човешкото нищо Небесното всичко
да дойде със Святия Глас на Исус.

Провижда тогава слепецът Небето,
отворил за Бога щастливи очи.
Христос го докосва, въздига, и ето –
той има посока, слова и лъчи.

Един Вартимей от духа му ликува
и тръгва на Господ по Пътя свещен.
А всичко в живота му вече си струва,
когато нощта се превърне на Ден.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Когато от тежка умора е слаб
духът ми мечтае за риба и хляб,
и иска едното ми вярно сърце
блага от Господните Святи ръце.
Че с риба човек е до дъно смирен,
а с хляба – от Вечния Огън дарен.

Че всеки в живота си Бога познал,
и риба е вкусвал, и хляба е ял
да следва Исуса и тръгне напред,
изпълнен със Сила от Славен Завет.
Че Той ни е Дарът вовеки веков
със Своята щедра и чудна Любов.

Изпълнен със Вяра след Него тръгни
и Хляб ще си имаш за всичките дни.
Със риба ще бъдеш за Господа сит –
от Него нахранен, и в Него честит.
Че слязъл от светли над нас небеса
Той с Божие Слово твори чудеса.

Амин и Амин!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Христос не обитава в катедрали.
Покой не търси в тухли и бетон.
Сърца, на Бог живота си отдали,
са Негово прибежище и трон.

Допри с ръка гърдите си, човеко,
и само тези думи Му кажи:
„О, Господи! Не ща да ми е леко,
но нека чужда болка ми тежи!

Един в скръбта духът ми да пригледа
с безкористна Любов да го дари,
и Ти ще имаш Своята победа,
и блясъка, и Славата дори…“

Това е той – Заветът Му изречен.
Той думите обръща във дела.
А Огънят Му Свят и вековечен
утеха е сред всички теглила.

И с Него, саможертвата познали,
сърцата са преселени в Сион…
Христос не обитава в катедрали.
Покой не търси в тухли и бетон.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Кръстът иска от мен да го нося,
свойта воля до смърт приковал.
И живот не за мен да изпрося,
но за грешника, Бог не познал.

Дарът иска от мен да го сея
като Огън по целия свят,
и с Любов сиромаха да сгрея,
изнурен в нечовешкия хлад.

Пътят иска от мен да не спирам
и да стигна до Вечна Врата –
там, където предел изнамира
всяка искрена Вяра в Христа.

Господ иска от мен да съм Верен
в Кръста, в Дара и в стръмния Път.
И накрая, след Връх изкатерен,
като лъч да се стрелна отвъд…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Дори с присъда дълголетна
да гълташ хорските злини,
помни, че Вярата Заветна
не може да се промени.

Елмаз е тя, от Дух изваян,
по-твърд от земния чакъл.
И с него невредим до края
да следваш Господ би могъл.

А Той до Кръст ще те изпита
и с Него сам ще вкусиш смърт,
но даже и в душата свита
Елмазът ще остане твърд.

И нека да не ти дотяга,
че зло те блъска до откат.
Достигнеш ли на Бог до прага –
оттатък с Него си богат.

Елмазът в бъдното е Слава.
Не ще я нищо помрачи.
Дори сега от пръст и плява
пелин в сърцето да горчи.

Ще дойде час и миг Небесен
да кажеш с благодарен глас:
О, Боже! С Твоя Дух чудесен
ти мен превърна на Елмаз…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Със жребеца Си силен дойди
Господарю от Своята Слава,
край да сложиш на всички беди
като Онзи, що Правда въздава.

Да трепери под Тебе светът.
Да възрадваш Невястата в бяло.
И да бъдеш във Вечното Път
като блясък и ново начало.

Небесата със гръм разтвори.
Меч двуостър в Дъха Ти да свети!
Всяка гордост до дъно смири
и в окови плени враговете.

А на верните скръбни очи
дай утеха пречиста и Свята,
и със Своите чудни лъчи
озари като Слънце земята!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

Мойта Свята родина
е Едемска градина.
Благодатна, красива
и Небесно правдива.

Тя е Дар за светеца,
който слави Отеца,
и за Него щом страда
има Вечна Награда!

Всичко долу да губя,
искам Господ да любя!
Негов нека съм, нека
на стеснена пътека.

И тогава ще зная
как се стига до Рая –
там, след Кръста, в Небето
има вход за сърцето…

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)