Автор: classicallpoetry

Снегът затрупва старите следи,
а стъпките го правят на пъртина.
Каквото съм дарявал отпреди,
навярно днес се помни от малцина.

И жертвата от бялата ми сол
в снега едва ли някой забелязва.
Творец, стократно себе си пробол,
с Небесния си прицел се наказва…

А няма на земята снегорин
да би ме върнал в паметта човешка.
Снегът вали с възторжено „Амин“
и мъката ми гледат със насмешка.

Дъхът горещ от моите гърди
не ще обърне хладина в жарава.
Затрупани са старите следи
в студена пръст, от времето корава.

И въгленчета само – тук и там,
у мен оставят смисъл да живея.
В последния си зов да се раздам
сред ледената снежна одисея.

Тъй слаба е в човека паметта.
Тъй силни – еднодневките суетни.
Снегът затрупа моите лета
със всичките ми Дарове Заветни.

И иска ми се Бог да приюти
Плода ми след живота бързотечен.
Че тук забрава ще ме сполети,
но там, при Него, споменът е Вечен.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

На този свят не съм живял богато
и хич не съжалявам за това.
Доволно ми е, Господи, когато
запомнят Теб от моите слова.

Един строи красивата си къща,
а друг си тъпче пълния сандък.
Роденото от пръст – в пръстта се връща,
затворило съдбовния си кръг.

А аз не искам празен да си ида
със ялова утроба и без плод,
но Вяра на Небето да съзида
за мене вековечния имот.

Че земното все долу си остава.
Не ще го никой горе завлече.
Напусто са и користи, и слава.
Душата с тях не ще се облече.

С дела правдиви само Бог облича,
що дава на човека дух и дъх.
И по-добре е клет да Го обича,
отколкото богат да трупа лъх.

Но тази Правда от света е скрита.
Капан е за безбожните души.
Защо ми е на свят да се наситя,
щом той от моя Бог ще ме лиши?

Не са ми нужни ни сребро, ни злато.
Покрива ги зелената трева.
На този свят не съм живял богато
и хич не съжалявам за това.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Не изпускай въжето, с което
Господ в Своя Завет те държи,
че плътта е товар в битието
и от нея жестоко тежи.

Тя към земното дърпа и блазни.
В лакомия и похот цъфти.
Прави хората слаби и празни –
без надежди и светли мечти.

А в робията – страшна тъмница,
роб въздиша в окови от грях
и се моли дори за искрица
да проблесне сред пълния крах.

Няма лесни рецепти за Вяра!
Слагай кръст на себичната плът!
И зловонният мирис на сяра
ще отхвърли ужилен духът.

Виж! Спасителят спуска въжето!
Всяка нишка се вплита от Зов.
И за Него копнее сърцето
сред тъмата на земния ров.

Свята Правда нагоре въздига
с лъч от утринна светла Звезда!
И изтръгнат от властна верига
срещаш чудния миг Свобода!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Търсач на бисери“, изразени от мен в поетичен рецитал!

Понесъл тежката си раница
сред вихри и арктичен студ
достигнах стръмната си граница,
от плътска вяра недочут.

Под Хълма – Вавилонски ледници,
досущ на Правдата места,
където бляскави наследници
си гонят светската мечта.

Изпълнени от лицемерие,
докрай двулични по сърце,
пленяват сляпото доверие
на куп замръзнали овце.

А някъде от необятното
ридае в зов един слуга,
че Бог с Огнището Му, Святото,
не ще намерят сред снега.

Но кой му пука от ридания,
когато земният амвон
отдавна е стремеж и мания
в поклонниците на Мамон?

И Царят, ако дойде призори
със Огън, Пример и Завет,
ще трябва да отваря фризери
и чупи статуи от лед.

Уви! Докрай си дадох пламъка,
но Вавилон не се топи.
На ложе ледено в измамата
отдавна сън мъртвешки спи.

Заветът е в последна страница.
Слугата свири със тръба.
Дано от стръмната си граница
души събуди за съдба…

Че Правдата, сред преспи срината,
трепери в своя потрес цял,
и в миг завлича я лавината
на свят, от зло освирепял…

Стефан Главчев
(Възходът на падението)

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Търсач на бисери“, изразени от мен в поетичен рецитал!

Притворя ли за миг очи
Христос над мислите ми свети,
а в Неговия куп лъчи
се раждат чудните куплети.

И не е сън, но порив бял,
роден от Вяра, Дух и Слово.
За Господ – цял живот копнял,
творя – отново и отново.

Сега е час, и днес е ден
слугата Дар да умножава,
че утре ще стои смирен
пред Царя в Неговата Слава.

И няма да изпитам страх,
извадил всичките си мнаси,
защото благодатен бях
от младостта до старостта си.

Дори от скръб да ми горчи,
че дарове светът не иска,
притворя ли за миг очи –
Едем с Реката си ме плиска.

В живота му, принесен цял,
се ражда Смисълът в твореца –
Лъчи Христови днес раздал,
да бъде утре Стълп в Двореца.

За тази Свята сетнина
надеждата ми в струя блика,
и плащат скъпата цена
у мен поетът с мъченика…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)