Автор: classicallpoetry

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Търсач на бисери“, изразени от мен в поетичен рецитал!

Ще рухне всяка светска слава,
когато Бог се възцари.
За този миг си заслужава
сърцето вдън да се смири.

Нагоре с поглед да се взира,
над всички видими неща,
че иде Изгрев за Всемира,
а с него – краят на нощта.

Една върхушка людоеди
ще падне в огнения ад,
че те били са късогледи
и зли във вълчата си смрад.

А Мечът Свят ще ги отсича
тъй както плевел се коси,
и който дявола обича –
от дявол ще се ужаси.

Понесли страшните си кърви,
ранени, бити за Христа,
последните ще станат първи
във Царството на Вечността.

И в тази идеща рокада
със най-правдиви съдбини,
добро е Верният да страда,
но Вярата да съхрани.

Светът да ми предложи слава…
Не искам! Нищичко не ща!
В Исус духът ми уповава!
Над всички видими неща…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Всеки Огън се ражда от Огън.
Любовта се запалва с Любов.
С тази Правда единствено мога
да спасявам от тъмния ров.

Нищо черно духа ми не стряска.
Святостта като слънце блести.
Всяка скръб се нуждае от ласка.
Всяка болка – греха да прости.

Като клетник, от Бог изнамерен,
търся клети, та Дух да им дам.
Всеки вярващ да стигне до Верен.
Всяка глина – до камък от Храм.

В тази битка на днешното време
съм еднакво лекарство и Меч.
Всеки корен се ражда от семе.
Всяка стъпка отвежда далеч.

Не докосвам сърцата с принуда.
Не участвам в човешки сплетни.
Всяко злато се ражда от руда.
Всеки полет стреми висини.

И е чудо в духа ми, че мога
под Небесния Вечен покров,
Любовта да разпалвам от Огън,
а от Огъня – Пример Христов.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

(слово за колебаещите се)

Човекът, който не прежали,
каквото земно улови,
върви след Господ, но едва ли
до края с Него ще върви.

Ще ходи някак издалече
в почти изгубен силует.
Христов да се нарича вече,
поглеждайки назад-напред.

Със този свят ще си угажда,
но без да бие на очи.
Със Слово ще се новоражда,
а след съблазън ще търчи.

И вярата му ще се клати
от вятъра насам-натам.
В устата – пълен със цитати,
в душата – с неизчистен срам.

Сърцето половинка няма,
която Богу да даде,
че другата стои в измама
и мракът властен я краде.

А за Спасение едничко,
което в дух е преживял,
Христос ще му поиска всичко –
в Завета да пребъдва цял…

И може би това е Вяра –
отрекъл себе си до Кръст,
да хвърли в гроба тази стара
и всякога себична пръст.

За своя Господ да пострада
прежалил земните мечти,
и Него сам като Награда
в сърцето си да приюти.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Обичай Сион! И в сърцето ти нека
Зорницата сочи спасителен бряг.
А в чудната ладия – бяла и лека,
бъди на Небето надежден моряк.

Надмогвай над бури! Удържай платната
и имай Завета за верен компас.
Защото сред мрака блести Светлината
и води те всякога Божият Глас.

Обичай Сион, че е прицел на Вяра!
По-скъп от живота, от връх по-висок!
И нека ти влива Духа Си без мяра
Любящият, Щедрият, Святият Бог!

Че някога в бъдното, свила платната,
Небесната ладия горе ще спре…
И слязъл морякът – ще знае цената
защо е преплувал най-бурно море.

Сион му е пристан за котва дълбока!
Христос е Награда и Вечен Венец!
Когато сърцето е с вярна посока
и в клетия грешник роди се светец!

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Защо светът жесток, невесел,
за весел празник се тъкми,
когато дух го е разтресъл
от злите адови тъми?

Защо подаръци продава,
а Дарът Божий тъпче с бяс,
и само с плевели и плява
е пълна земната му власт?

Защо девицата Мария
отново в ясли ще роди,
така намразена от тия,
които носят лед в гърди?

Нима не разпознаха в нея
Небесна Свята Благодат,
която пази от злодея
и неговия страшен ад?

Въпроси раждат се съдбовни.
Светът е гузен и мълчи.
А във очите му оловни
поклон към дявола личи.

Сценарият се изпълнява,
от пещ лукава прогорен,
и пепелта му поругава
най-светлия от Бога Ден.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Реклами и коледни хитри съблазни
в пръстта изобилни, но с Правдата празни,
на пълни сергии докрай посветени
поглъщат глупаци и бълват кретени.

А плътска природа това не пропуска –
да радва стомаха, щом пие и плюска.
И стоката бързо да вземе с отстъпка –
такава за нея е сладката тръпка.

Тълпите на юруш, в опашки и врява.
Купуват, каквото цената продава.
И мъкнат се чанти, и бутат колички,
че идва щастливото време за всички.

Нощта не е тиха, ни толкова Свята…
Разливай ракия, накълцай салата!
И нека от бомбички яко да пука,
когато до мръвката пържи се лука…

А после – доволно охранени свини,
грухтят и си казват: За много години!
И светската хроника важно отмята
поредния празник, дошъл на земята.

Сълза се търкулва високо в Небето.
Христос е похлопал на надпис: Заето!
Светът е измамил душите корави
със пълни стомаси и гибелни нрави.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)