Автор: classicallpoetry

Талантът Дар е необятен
и мярка в стари времена.
Възвишен, чист и благодатен,
от Бог получен без цена.
Светило от духа, красиво,
щом радва хиляди навред,
та от сърцата чувство живо
да би родило се в ответ.

Дали на този свят обаче
се пази Истинския Дар?
Духът не ще ли да заплаче
талант да срещне на пазар?
Клеймо да види над твореца,
превърнал в стока своя лъч,
и хвърлил хула към Отеца
в една панаирджийска глъч…

Кога, безумецо трагичен,
на Бог за Дара си плати,
и счете, че е строго личен
таланта, що у теб блести?
Когато ражда плодовете
дървото иска ли пари,
или на Онзи, Който свети,
смирено то благодари?

Дали ще бъде стих и песен,
картина, скулптура, портрет –
те раждат се от Дар Небесен,
та Дар да бъдат занапред.
А който алчен ги продава
е сива пепел, жалък сноб,
и бързо се превръща в плява,
щом пълни с корист своя джоб.

Такъв не ще се споменува
във всички бъдни векове,
че Дар в даряващи векува
и в Свята Слава ги зове.
Онази Слава, при която,
превил творецът колене,
сърцето му е с Бог богато,
а не с хартии в портмоне…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Завет да изявява с думи
е връх в таланта на поет,
но тегне истинна върху ми
съдба от всеки писан ред.

Защото живият Светия,
от чиста вяра зареден,
не търси Господ на хартия,
но в Дух и Сила всеки ден.

Перо поих, но не в мастило.
И Слово раждах – не от пръст.
Христос сърцето приютило –
прегърна Неговия Кръст.

И Той словата сътворени
за Правда нека ми вмени,
че бяха бисери, дарени
от праведните висини.

Да бъда къшей Хляб Небесен
или от жертвата Солта –
такъв, над думите надвесен,
искри разпалвах от жарта.

Навред по хълмове и друми
да знаят хората с крила:
Завет се изявява с думи,
но оживява от дела…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

„Отдавайте Кесаревото на
Кесаря, и Божието на Бога…“
(Марк 12:17)

Животът е като монета.
Тура си има, и ези…
От Бог назаем тя е взета,
та Него в дух да отрази.

Човек разбира колко струва
по своя образ и цена.
Един продава, друг купува,
а трети в дълг е от вина.

Избрах си Бог да ме изкупи
с Кръвта невинна на Христа,
та злото да не ме пречупи
във страсти, грях и суета.

Ези-то в мене да е Вяра.
Турата – Образът Христов.
Цената – да раздавам Дара
на Пламенната Му Любов.

„Отдайте Божието Богу“ –
така заричат ме слова,
и аз разбирам колко много
Живот събира се в това –

със всеки удар на сърцето,
и всяко вдишване в гърди,
Христос да имаш в битието
и Той в монетата да бди.

Че чак тогава са делата
правдиви в Святите очи,
защото чиста е душата
и във кесия не дрънчи.

И Кесарят не вдига врява,
че губи праведно сърце,
защото Бог му повелява:
„Въздържай своите ръце!

Не пипай Моята монета
и този Принос, твърде Свят,
че тя от тебе е отнета
чрез Вечната Ми Благодат!“

Така е светъл и нетленен
животът, Богу посветен.
Живей да бъдеш скъпоценен
и в дълговете опростен…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

„Пришелец съм аз на земята…“
(Псалом 119:19)

Когато пришелец си на земята
и като чужд отхвърля те светът,
остава ти една надежда Свята,
че твоят Дом очаква те отвъд.

Че там ще оздравеят всички рани
и няма зло душата да гнети,
а вместо черни гарвани и врани,
Бял Гълъб из простора ще лети.

Събира се огромната умора,
подобно непосилна планина
навред сред върволиците от хора
да срещаш все царицата-злина.

И царят-грях сред блудните да ходи
с корона от бунтовния Содом,
а вярата, обръгнала в несгоди,
да страда за Небесния си Дом.

Във дъното на Чашата дълбока
отрова да се сипе като дъжд,
и злият да я бърка с остър нокът,
та смут да те събори изведнъж…

Но не светът е твоята родина
и не в плътта се ражда сетнина.
Ще дойде миг духът да си почине
при чудната и Свята Светлина.

И горе чак борбата ще приключи,
а писаното в теб ще се всели,
че Вечност пришелецът щом получи
сърцето му престава да боли…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Послушай словата ми, верни и вечни,
и нека ти бъдат Заветен урок.
Любящите хора зоват се сърдечни,
защото ги движи Ръката на Бог.

В беда – милостиви, в блага – всеотдайни,
разпалват сърцата, докосват съдби.
И винаги биват по своему тайни,
далече от всички човешки хвалби.

Събират съкровища в ракли Небесни
и никой от обич не чувства щета.
Преборват тъгата с молитви и песни
и тяхната битка е кръст за плътта.

Добро ги увлича, и Вярност ги пази.
По стръмна пътека оставят следи.
Надмогват над хули, загърбват омрази,
и винаги плуват сред живи води.

На Господ слова са, и хлябове бели.
Дъхти от делата им Зов от Сион.
И греят в душите им светли предели
до Царя, седящ на Преславния Трон.

Любящите хора са Святото семе,
родило на Бога най-славния Плод –
Христос да явяват на точното време
и в Него да бъдат Любов и Живот.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

„И видях престоли; и на тия,
които бяха насядали на тях,
бе дадено да съдят…“
(Откровение 20:4)

Когато имаш Вяра несломима
и тя в Завета денонощно бди,
с два камъка – Урима и Тумима –
докосва Господ твоите гърди.

Уримът е Сапфирът син в Небето.
Тумимът е червеният Рубин.
И щом си ги възлюбил във сърцето
на този свят си Божият Амин.

Свидетелят правдив на Съдията
за бъдните велики векове,
когато обдарен със тога Свята
ще съдиш всички тъмни врагове.

С какъв ли път Уримът се постига
и за Тумима плаща се цена?
Не е ли днес приготвена верига
за тъмното влечуго Сатана?

Животът си превърна ли в присъда
и Примерът в излъскан Божий Меч?
Извика ли: „О, Боже! Твой ще бъда
че Правдата Ти огън в мен е веч…“

Мечтата ти тогава ще е синя
а дрехата – попръскана от Кръв,
и в този свят, подобен на пустиня,
ще бъдеш смел и силен като лъв.

С два камъка – Урима и Тумима –
ще следваш Господ с пламнали гърди,
защото имаш Вяра несломима
и тя в Завета денонощно бди…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Далеч от земна суета
и свят прогнил и безпосочен,
останах извор, да шуртя,
но никога не бях източен.

Заветен верните поих.
Поливах ги с Любов преляла.
И раждаха се стих след стих
от Святост, изначално бяла.

И няма как да бъде сух
творец с дълбокия си корен.
Извира в него Вечен Дух
да следва порива Си горен.

Души с покой да утеши.
Небесен Образ да рисува.
И всяка скръб да потуши,
та в радост клетият да плува.

Извират чистите води.
Събарят земните прегради.
А Господ Бог ще Си роди
в сърцата светли водопади.

Потокът става на река.
Реката във море се влива.
А моят извор все така
шурти в надеждата си жива.

И казвам си до днес: Амин
на тази благост споделена,
та жаждата на не един
да бъде чудно утолена.

Това е Святият Завет
и той в сърцето ми извира:
Поя, защото съм поет
с отдавна напоена лира…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)