Автор: classicallpoetry

Държава не прави велика!
Велик е само Господ Бог!
А Той не търси политика
или със дявола облог.

Че на световните арени
я няма Славата в Сион,
и само във души смирени
Христос намира Своя Трон.

Помни, че всеки се завръща
при Бога да даде отчет…
И ти, след бялата си къща,
ще видиш Съдника Пресвет.

А Той делата ти под лупа
ще види до последен миг
какво и колко си натрупал
и в Него бил ли си велик…

Събирай Истинското Злато!
Раздавай Божии блага!
Че с тях сърцето е богато,
било сред радост и тъга.

Прибрал в победа гласовете,
нагоре с вяра погледни,
че Царят благодатен свети
напук на земните злини.

И ти в лъчите Му със вяра
живот за Него посвети,
че Той остава Господарят,
готов да съди и прости…

(Възходът на падението)
Ясен Ведрин

(на една приятелка във Вярата)

Животът е избор и всеки избира
в кого да повярва, след кой да върви.
Веднъж се живее. Веднъж се умира.
И вярата в своите битки кърви.

Във вечния бързей на бурното време
се носи сърцето със своя туптеж.
От зов да въздъхне и дъх да поеме,
запазило прицел и пламък горещ.

Животът е избор. И с него съдбата
рисува за Верния точен портрет –
корона от тръни, забити в главата,
и чаша със вино, от Дух и Завет.

Следи по високата стръмна пътека,
огряна от щедри Небесни лъчи,
и мъки с произход от двадесет века,
белязали скули и будни очи.

Животът е изборът, който се случва
веднъж на човека през дух или плът.
Или се отприщва, или се закучва,
но винаги стига до края отвъд…

И нека разумният мъдро избира.
За тежко и леко се плаща цена…
Вината нагоре от Кръв се изпира,
вината надолу… остава вина!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Пребъдвам вече в златната си есен,
но злато на земята не събрах.
Отец си имам, щедър и Небесен,
и цял живот за Него изживях.

Честит ликувах с Вечните Му тайни
и всичките Му мъдри словеса.
Врати отварях чудни и незнайни
и пълних чаши с праведна роса.

Богатството ми горе се натрупа
и златото ми в Свят ковчег стои.
Имот със него няма да си купя
и зъл крадец не ще го присвои.

Но влязъл в Радостта на Господаря
отново Нему всичко бих дарил,
защото Той сърцето ми изгаря
и в мене Огън всякога е бил.

Пребъдвам вече в златната си есен
и тя от Святи дарове блести.
Един живот във горното принесен
Небесна пролет ще го възвести…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Възходът на падението“, изразени от мен в поетичен рецитал!

„Защото с каквато съдба съдите, с такава
ще ви съдят, и с каквато мярка мерите,
с такава ще ви се мери…“ (Матей 7:2)

Когато страшната разруха
премазва кости и гърди,
властта остава сляпа, глуха,
и от делата й смърди.

Но тя, с каквато мярка мери,
такава ще получи в съд,
и с пълен ужас ще трепери
пред Бог наведена отвъд…

Тежат сълзите на бедняка
върху Съдийската везна,
и челюсти отваря мракът,
за да поглъща в тъмнина

лъжливи шайки депутати,
крадци и спекуланти бол,
и всички гнусни адвокати
на всеки бесен произвол.

Човек едната съвест има,
дарена му от висини,
а тя е крехка и ранима
от прекомерните злини.

В присъдата на Съдията
свидетел се явява пръв,
и Милост има за отплата,
когато я поръси Кръв…

Каква е съвестта обаче
на тези мръсни зверове?
Бедняк под игото им плаче,
но скоро ще се отърве…

А в ада, с грехове оловни,
щом видят злите злия дух,
за стоновете им тъжовни
ще бъде Господ сляп и глух…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Ще дойде по-добрият свят,
където смърт не ще поглъща.
Човекът с Бог ще е богат
и с Любовта Му вездесъща.

Блага Небесни ще твори.
Слова Заветни ще изрича.
На Господ ще се покори
и със Духа Му ще обича.

Ще си натрупа в паметта
цветя от приказни градини.
И във безбройните лета
реките му ще бъдат сини.

Дъхът му ще е Свят и тих.
Очите – езера пречисти.
А сам Животът ще е стих,
готов докрай да се разлисти.

Мечта ли казвате? О, не!
Това е Вечност предузната!
И с Вяра, капчица поне,
ще ви докосне Светлината…

Приели нейните искри
на Бог създания сте нови!
И във сърцата ви гори
Любов над всичките любови!

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Душата ми към залеза отива
с последните угасващи лъчи
и иска й се в песни да прелива,
но вече от умората мълчи.

Преминала преломните години,
събра си куп тъжовни теглила.
И нямаше в съдбата й градини,
но бариери с вятър и мъгла.

До капчица Заветът я изстиска
и в нея плодовете си роди.
Дълбокият й извор се разплиска,
събрал слова, подобни на звезди.

Сега е уморена. И не чака
венеца си от лаврови листа,
но гледа с мъдрост светла и двояка
отлитащия лъх на младостта.

Завършеният кръг е неизбежен.
Животът е предречен кръговрат.
И всичките започнали вървежи
до точка на пристигане ще спрат.

Душата ми към залеза отива.
Живя… Горя… От дар се сътвори.
И в изгрева дано да е щастлива,
когато Бог утеха й дари…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)