Автор: classicallpoetry

Днес ме блъска стихия,
утре – някакъв трус,
но със вяра се крия
в Канарата Исус.
Само Тя ми остана
моя броня и щит –
лъч надежда да хвана
с Кръв Христова умит.

Нося верен товара,
който Бог ми е дал.
В свят на мръсна поквара
да съм смут и скандал.
И е трудно, и тежко,
щом творя Светлина.
Битието човешко
е с дебела стена.

Няма как да пробия
в дом, от Злото зает,
ни с Духа на Илия,
ни със стих на поет.
Само скръб ме опива
като чаша с пелин
от една съпротива
на жесток властелин.

В твърде дребното сито –
много малко зрънца…
Свято Божие жито,
чисти верни сърца.
Пълни земни хамбари
с победени от мрак –
земни, ровещи твари
без посока и знак.

И разделя ни пропаст,
и разсича ни Меч.
Няма как да похлопа
пътник, твърде далеч…
Аз оставам си горе
на самотния връх,
със прелялата горест,
със горчивия дъх….

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

На една приятелка във Вярата!

Когато Злото днес разбива
сърцата като динамит,
с душа, от Свята Правда жива,
вдигни си Вярата за щит.

През нея гледай на съдбата
и всички плашещи неща,
че залез идва на земята,
като предвестник на нощта.

Вържи се здраво със лъчите,
с които Господ те плени
и всеки бесовски мъчител
от теб ще бяга настрани.

Не ще те с нищо прелъстява
измамливият грешен свят.
Човекът в Божията Слава
с блага Небесни е богат.

Каквото и да ти се случва
завинаги това помни,
че земният живот приключва
и Вечният ще го смени…

С покоя твърд на Канарата
Мига жадуван доживей,
и щом докосне те Зората
в Христос като звезда изгрей!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Тленен остатък“, изразени от мен в поетичен рецитал!

Пребъдвам светло-архаичен
сред тъмния модерен свят
и сякаш на дърво приличам,
приело своя листопад.

Че всеки лист е стих написан,
роден от слънчеви лъчи,
а аз от слово съм орисан
и то в съдбата ми личи.

Лесът на есен пожълтява.
И аз жълтея, леко стар.
В смола животът ми остава –
сълза, подобна на янтар.

А тя към древното привлича.
Събужда вяра в паметта.
Духът ми изгрева обича,
дори да идва вечерта…

Сърцето пролет си жадува,
приело есенната скръб,
и в тихи словеса мъдрува
под някой стар вековен дъб.

Какво пък? Още съм обичан,
дори да ме обгръща хлад…
Пребъдвам светло-архаичен
сред тъмния модерен свят.

Ясен Ведрин
(Отвара от въздишки)

Когато Вяра го извика
Завет един да възвести,
орелът носи скръб велика,
защото в горното лети.

Оттам очите му съзират
рова на падналия свят –
народи в ужас да примират
от демоничния диктат.

Че днес на земните престоли
царуват твари без морал –
влечуги, Правдата проболи,
и искащи от Злото дял.

Лъстиви, гнусни, късогледи,
със вяра в сатанинска стръв,
а във сърцата – людоеди,
проливащи невинна кръв.

Лети орелът и въздиша.
Светът не ще го приюти.
А той в Небесната си ниша
все още дълго ще лети.

И само просветени птици,
събрани духом на ята,
ще видят в тъжните зеници
последен зов от Любовта.

Зовът крила да си намери
човекът, от света пленен,
и стигне бисерните двери,
за Вечния Живот роден.

А този полет невъзможен
да сбъдне Вяра би могла,
че в свят бунтовен и безбожен
се оцелява със крила…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Тленен остатък“, изразени от мен в поетичен рецитал!

Сиромахът не търси пощада.
Той е вече от Бог пощаден.
И когато злините изстрада
ще пристъпи до Вечния Ден.

Да приеме утеха лъчиста
и покой като чудна река
от разтворена шепа пречиста
на една Благодатна Ръка.

Сиромахът съдба не презира.
Преживява печал и хомот.
На света е дошъл да умира,
за да има отпосле живот…

Не завижда на земната слава
и за светската власт не ламти.
С два-три залъка хляб оцелява,
но от щедрост и милост пламти.

Сиромахът не може да губи,
туй което не е придобил…
Сам се радва на ласките груби
и усеща, че Богу е мил.

А сърцето му все се отваря,
като бяла и светла врата –
най-нищожния дар да разгаря
като въглен дълбоко в жарта.

Сиромахът е Обич Заветна.
Дух, спечелил Небесния Дял.
И дори във съдбата си клета
добрините на Бог е отдал…

Миг е мъката долу. Въздишка.
А след нея – Заветният Град.
Няма там скъпотия кръвнишка,
нито алчност от злобния свят.

Сиромахът честит се прибира
да отдъхне след скръб и тъга.
А в очите му нежно се взира
седемцветната Свята Дъга…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)