Автор: classicallpoetry

Сиромахът не търси пощада.
Той е вече от Бог пощаден.
И когато злините изстрада
ще пристъпи до Вечния Ден.

Да приеме утеха лъчиста
и покой като чудна река
от разтворена шепа пречиста
на една Благодатна Ръка.

Сиромахът съдба не презира.
Преживява печал и хомот.
На света е дошъл да умира,
за да има отпосле живот…

Не завижда на земната слава
и за светската власт не ламти.
С два-три залъка хляб оцелява,
но от щедрост и милост пламти.

Сиромахът не може да губи,
туй което не е придобил…
Сам се радва на ласките груби
и усеща, че Богу е мил.

А сърцето му все се отваря,
като бяла и светла врата –
най-нищожния дар да разгаря
като въглен дълбоко в жарта.

Сиромахът е Обич Заветна.
Дух, спечелил Небесния Дял.
И дори във съдбата си клета
добрините на Бог е отдал…

Миг е мъката долу. Въздишка.
А след нея – Заветният Град.
Няма там скъпотия кръвнишка,
нито алчност от злобния свят.

Сиромахът честит се прибира
да отдъхне след скръб и тъга.
А в очите му нежно се взира
седемцветната Свята Дъга…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Когато този свят съвсем е
от мъст и злоба полудял,
делата си превръщай в семе
за светлия от Бога дял.

Че който сее – той и жъне
и става в горното богат.
И няма в жетвата му тръни,
но Вяра, Мир и Благодат.

Въпрос на избор е съдбата
и смисъл, че поел си Път.
Заложиш ли на Воля Свята –
към нея се стреми духът.

И даже всички бариери
светът накуп да събере –
Завета щом си изнамери
сърцето няма да се спре.

Върви и сей Любов тогава!
Дарявай клети с добрини!
И сам ще си натрупаш Слава
във праведните висини.

Съкровище от Светлината
ще бъде Вечният ти дял,
защото на Христос благата
в души човешки си посял.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Тленен остатък“, изразени от мен в поетичен рецитал!

Да навеждам главата, от тъга среброкоса,
пак пребъдвам Господен, като Кръст и Завет.
Долороса е Пътят… И трепти Долороса
във стиха ми изстрадан. До последния ред.

Ще ме мъчи навярно изживяното време,
че света не спечелих, и си нямам медал.
Но защо ми е блясък, щом е толкова земен,
и събира възторга на суетната кал?

Днес Пилат се обича. И въздигат Варава.
Съвестта се изпира във вода от леген.
Аз не искам корона, и не драпам за слава,
но се моля за твърдост до последния ден.

Монте Карло не търся. И Дубай не копнея.
Много евтина примка за човешката плът.
Елеон ме привлича. И блести Галилея,
а Христос ми е Вяра, и за Вярата – Път.

Кръст един да износя ще е чудо едничко,
за което си струват сто години от скръб.
Нямам нищичко земно, но пък Бог ми е всичко.
От благата по-ценен, от живота по-скъп.

И се моля не с думи, но с разпалена вяра:
Боже, дай ми да ходя с Твоя Син до смъртта!
Долороса е Пътят! Долороса е Дарът!
А Голгота е Смисъл и последна Врата!

Нека нея премина. Като връх вековечен!
Като Песен Небесна, що със дух съм изпял!
И тогава ще бъда със Исуса облечен –
не напразно родил се, не напразно живял…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Тленен остатък“, изразени от мен в поетичен рецитал!

Дори да се въздига плява
с цената на погром и крах,
на Господ нека уповава
отритнатият сиромах.

Спестил мечтите за съдбата
в Небето да лети с копнеж,
докрай затворил сетивата
за всичката безбожна леш.

Че тя делът си долу взима.
Празнува, пие и яде.
Но има сетнина незрима,
която примка й преде.

Какво и как ще й се случи
ще види някога отвъд,
където с ужас ще научи,
че е предадена на Съд.

Водите си назад не връща
реката, вляла се в море.
Смъртта като ламя е съща
и всеки грях ще прибере.

И чак оттатък, чак тогава,
се плаща скъпата цена,
когато лъскавата плява
потъне в мрак и тъмнина.

На Лазар нека да прилича
отритнатият сиромах,
и своя Господ да обича,
смирил душата си без страх.

Че долу всичко му отнеха –
покой, добруване и чест,
но горе чака го утеха
след пътя тъжен и злочест.

Така са вярно наредени
на Бога Вечните съдби.
Едни – за Рая са родени,
но той се страда и скърби.

А други в гибелна измама
събират земния си дял,
че друг оттатък просто няма
да би го някой обещал…

И тази Правда, твърде Свята,
дано слепецът прочете…
Два пътя има на земята
и властни всякога са те.

Човек един от тях избира
до края да го извърви…
А който сбърка и не спира,
лъжовно е живял… Уви!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

(Стих за моите приятели)

Дори със жребия Христов
над мен да се стоварва бичът,
събирам искрена Любов
от тези, гдето ме обичат.

И знам, че тя ще устои
гореща и непоклатима,
защото помощ не брои
и в нужда винаги я има.

Живях през всичките лета,
от нея всякога споходен.
Обичаше ме Любовта
със своя Ореол Господен.

И като жертва се дари
на Бога Вечен пред Олтара.
С последния си плам дори
горя от Истинската Вяра.

Не ще духът ми изплати
с дела Небесната подкрепа.
Очи притворя ли – блести
към мен протегнатата шепа.

А аз дарявам й слова,
от пещ висока в необята…
Не бе ли чудото това,
творено от Десница Свята?

Светът ще свърши… Не и тя!
Любов, от Вечния родена!
Защото цял живот блестя
и в даровете бе Вселена.

Остави своите следи…
Лъчи си сътвори за Слава.
В сърца, родени за звезди,
с една Зорница за жарава…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)