Автор: classicallpoetry

Светът до време ще се срути
към своя сигурен провал,
а думите ми недочути
ще бъдат прицел закъснял.

И няма грях да ме тревожи,
ни зло да ме опропасти.
Пророк по пътя си не може
с товари земни да пъхти.

Да се огъва в изнемога
и страда, че е някой слаб.
Такъв, да би потърсил Бога,
и вкуси Истинския Хляб…

Рубин най-трудно се открива
в чакъл и ситен камъняк.
Светът със ярост ме убива,
готов да ме убие пак…

А аз словата си да пиша,
събрал горчилката у мен –
останал с Примера Възвишен,
в омраза пръстна заклеймен.

Когато болен тържествува
и вижда себе си за здрав,
не може Яков да лекува
падението на Исав…

Въпрос на смахната матрица
или на някой чужд завет,
във който земната къртица
дълбае гроба си проклет.

Отказвам с нея да потъна
и ровя преходната кал.
Духът ми, щом не се огъна,
ще вземе Вечния си дял.

А този свят, като измама,
оттатък ще се прекрати,
където вече мъка няма
и скръб духа ми не гнети.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Във сърцето ми няма кесия
и в духа не държа портмоне.
Прося щедрост от Вечен Месия,
на молитва превил колене.

Той е Верен и винаги дава,
както никак не може светът,
че природата грешна, корава,
е далече от светлия Път.

Самарянин едва се намира
да помогне на клетник в беда.
Добротата от зло се възпира.
Съвестта – от висока греда.

И е Кръст, и присъда навярно
че съм смут във всеобщия лед.
Битието ми, с обич пожарно,
е родено от Дух и Завет.

С две монети Христос ме дарява,
за да бъда в живота си благ.
Сиромахът край мен да се сгрява
не с нищожния дребен петак,

но чрез Благост и Милост, с които
Благодатният рани цели –
да привдигне сърцето пребито,
и у него Любов да всели.

Няма много врати към Небето.
Сам Христос е Вратата една.
В Него влиза Доброто, което
изцелява от всяка злина.

И дано съм достатъчен в края,
щом получа си Вечния дял,
за да бъда щастлив, и да зная:
Ненапразно с Исус съм живял!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Коленича пред Тебе“, изразени от мен в поетичен рецитал!

Стопиха се годините преломни.
Остана ми очакване за Миг.
Един Отец за мене да Си спомни
и аз да зърна Святия Му Лик.

Да имам сетнината милостива,
която щедро Той ще ми дари,
че идва край, когато се открива
в какво човекът цял живот гори.

Напусто са ми земните похвали.
Суетни са престоли и царе.
Мигът пристига вече, но едва ли
ще иска този свят да прибере.

Съдбите в пръст отдавна са вкопани
и чук от ада съвести троши.
Смъртта е яма с примки и капани
и в нея падат слепите души.

Останах зрящ да бъда за малцина
и да им дам последните лъчи.
Денят с Христос е равен на година,
а тя в Мига докрай ще проличи.

И както връх – висок и твърде тесен,
докосва в самотата си звезди,
очаквам своя преход безтелесен
и Бог за нов живот да ме роди.

Стопиха се годините, и бяха
с усърдие платената цена.
Води от Извор Вечен се изляха,
и Миг ще ги въздигне в Светлина.

Че Вярата родена е да чака
и чакайки – все още да блести,
преди внезапно да напусне мрака
и влезе през Небесните врати.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Птицата в теб“, изразени от мен в поетичен рецитал!

(Молитва на Верните)

Като ято, от Зло непревзето,
или крепост в усилните дни,
до последния Миг под Небето
съхрани ни Христе, съхрани!

В този свят, потъмнял и безбожен,
още нека Любов ни крепи.
Само с нея следовникът може
всяка болка докрай да търпи.

В битието гъмжи от причини,
но Причината Ти Си една,
щом от чашата скръб загорчи ни
пак от нас да блести Светлина.

В тиха прошка и лека забрава,
в светла песен и чудна мечта,
да Те виждаме в Божия Слава
като най-съкровена Врата.

Щом нагоре Духът Ти ни вдига
и сме Твоите Живи Слова –
тази Вяра напълно ни стига…
Ти във нея Си всичко това!

И Светилникът Свят на Завета,
и Небесният бляскав Олтар –
Ти Си нашата радост пресвета
и от Бога лъчистият Дар…

Коленичим пред Тебе, и ето –
в нас Давидова Арфа звъни!
До последния Миг под Небето
съхрани ни, Христе, съхрани!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

Това ще е скоро последната драма
с присъда от Свят небосвод –
да търсят Спасител, когато Го няма,
и чезнат Любов и Живот.

Когато Вратата след миг се затвори,
а целият свят се смрачи,
и няма със Бог да пребъдват отгоре
излъгани в Злото очи.

Тогава за всяка душа ще е късно
за Милост слова да хрипти,
защото живяла е подло и мръсно,
а няма Агнец, да прости…

Че Светлият чакаше двадесет века,
прободен в ръце и нозе,
но в мрака змията отрови човека
и всичката вяра му взе.

„Послушай ни, Боже!“ – ще креснат тълпите –
„Небето за нас отвори!“
О, люде безбожни! Защо се морите?
Вратата Всевишният скри!

Сърцата ви червеят скоро прояде
да любите зло и разврат,
и всичкото време, що Господ ви даде,
изтече в дълбокия ад.

Разпален е огън за сухата слама
и страшен стоварва се Гняв…
Това ще е скоро последната драма
на свят от измами лукав.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)