Автор: classicallpoetry

Когато демонични орди
събарят съвест и морал,
не искам никакви рекорди
да бих в живота си съзрял.

Защото видимата слава
отдавна е с горчив привкус
и няма преходната плява
да би засенчила Исус.

А даже да ликува скотът –
пред Бога жалък е слепец,
защото сляп е за Голгота
и за нетленния венец.

И все едно е смъртно тяло
в какъв турнир ще победи.
Оттатък времето е спряло
и свършват земните следи.

Остават дух, душа и вяра
със Свято сито към Сион.
И там претегля Господарят
в Небето кой е шампион…

Шуми светът – кипяща делва
със блудно вино и разврат.
И с лък безчестните прицелва
един жесток триумвират.

А Верните от скръб въздишат,
във битката със зъл порой,
че вече близо е финишът
на всички пътища безброй.

И чак в предела благодатен
духът им Мир ще наследи,
където сам Христос е златен
медал на техните гърди.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

„Относно това те се и чудят, и ви
хулят за гдето не тичате с тях в
същата крайност на разврата…“
(1 Петрово 4:4)

Светът е в упадък. И Правдата мрази.
Повторно пробожда Агнеца на Кръст.
А демони тъмни на бурни талази
минират душите с убийствена лъст.

И сводът от облаци смръщен е вече.
Стопяват се дните на Милост и Зов,
че бунтът безбожните твари обрече
да бъдат противни на Пътя Христов.

Светът е в упадък. И в блато се дави,
оплетен с въжета от черна смола.
Зловония пръска и дявола слави
със своите зли и греховни дела.

А някъде горе присъда се пише.
Грехът е разпалил невидим вулкан.
И Съдникът скоро ще дойде от свише,
подобен на буря и Свят ураган.

Светът е в упадък, присъщ на Содома.
От мрака подлъган. И в мрака пробит.
Когато излезе от тежката кома
във Вечното няма да бъде честит.

Но в езеро страшно сред огън и жупел
ще скърца със зъби, от ужас обзет,
защото свещените плочи е счупил
и сам е останал без Бог и Завет.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Птицата в теб“, изразени от мен в поетичен рецитал!

(отзвук от една церемония)

Светът, до ада претъркулен,
докосва вечния си дом,
и в своя образ богохулен
смъртта прилича на Содом.

Пълзи в смърдящата клоака
и в мъртвите души вони,
а те присъдите си чакат
подобно Лотови жени.

Какво Спасителят да стори,
когато пламналата пръст
въздига тъмните коптори,
предадени на грях и лъст?

В Завет ли Свят да ги обрича,
и в Светлина да ги държи,
щом страшна яма ги привлича
и страст оловна им тежи?

Не ще ги Правдата пожали,
и Меч не ще ги опрости,
че огън адът щом разпали –
дошъл е да опропасти.

Когато смисъл, зов, идея
внезапно случат на погром –
в дъха ужасен на злодея
смъртта прилича на Содом.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Прибавих си една година
към натежалата торба.
А тя във времето отмина
с печат от болка и борба.

И нея, вярвам, ще зачита
Небесният ми Господар,
че младост имам неизпита,
дори и да съм леко стар.

Към свършека и аз се движа.
Реката в бъдното тече.
Но днес, оставил всяка грижа,
ще бъда весело момче.

И за приятелите верни
ще вдигна първият си тост,
че те със жертвите безмерни
обичаха у мен Христос.

И нека с чашата пенлива
животът да трепти до век,
че бе душата ми щастлива
по пътя дълъг и нелек.

Наздраве, казвам си, и пия
лъчи от топлещи слова.
Любов в живота да открия –
какво по-чудно от това?

За нея всякога си струва
сърцето жарко да тупти,
че още моят дух пътува
към светли бисерни врати.

27 Юли, 2024 година

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Птицата в теб“, изразени от мен в поетичен рецитал!

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Бакърена паничка“, изразени от мен в поетичен рецитал!