Автор: classicallpoetry

Ще дойде по-добрият свят,
където смърт не ще поглъща.
Човекът с Бог ще е богат
и с Любовта Му вездесъща.

Блага Небесни ще твори.
Слова Заветни ще изрича.
На Господ ще се покори
и със Духа Му ще обича.

Ще си натрупа в паметта
цветя от приказни градини.
И във безбройните лета
реките му ще бъдат сини.

Дъхът му ще е Свят и тих.
Очите – езера пречисти.
А сам Животът ще е стих,
готов докрай да се разлисти.

Мечта ли казвате? О, не!
Това е Вечност предузната!
И с Вяра, капчица поне,
ще ви докосне Светлината…

Приели нейните искри
на Бог създания сте нови!
И във сърцата ви гори
Любов над всичките любови!

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Душата ми към залеза отива
с последните угасващи лъчи
и иска й се в песни да прелива,
но вече от умората мълчи.

Преминала преломните години,
събра си куп тъжовни теглила.
И нямаше в съдбата й градини,
но бариери с вятър и мъгла.

До капчица Заветът я изстиска
и в нея плодовете си роди.
Дълбокият й извор се разплиска,
събрал слова, подобни на звезди.

Сега е уморена. И не чака
венеца си от лаврови листа,
но гледа с мъдрост светла и двояка
отлитащия лъх на младостта.

Завършеният кръг е неизбежен.
Животът е предречен кръговрат.
И всичките започнали вървежи
до точка на пристигане ще спрат.

Душата ми към залеза отива.
Живя… Горя… От дар се сътвори.
И в изгрева дано да е щастлива,
когато Бог утеха й дари…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Народът тъне във несгоди
и оскотява – гол и бос,
когато зъл лъжец го води,
а не Спасителят Христос.

И драмата, една и съща,
ще се повтаря всеки път,
защото поглед не обръща
към Святото Небе светът.

Платформи, клетви и програми
изтичат в мръсния канал,
и никакви житейски драми
не се превръщат в идеал.

Престоли на земята дава
един отдавна паднал княз,
а той избира суха плява,
когато й предложи власт.

И всяка лъскава корона
или жадувано кресло
се дават само със поклона
пред тъмното върховно Зло.

Не ще го земна твар пречупи,
не ще го слама повали,
че то сърца ще си закупи
и вътре в тях ще се всели.

Че там, на стълбата висока,
управникът е вече звяр,
подобно лъв, захапал кокал,
или крадец, надушил кяр.

А тази истинска картина
правдиво се превръща в скръб,
когато, пуснал бюлетина,
народът прави избор скъп…

И теглил някога чертата,
разбира в клетия си ад,
че само Бог на небесата
е Верен, Истинен и Свят.

Стефан Главчев
(Хрониките български)

Послушай думите ми, братко!
Чети с отворени очи!
На Господ Словото е сладко,
но то на този свят горчи…

А чашата с пелин прелива.
Горко я пълни всеки ден.
И сякаш за съдба горчива
си сам белязан и роден.

Напук обаче – в Милост Свята
сърцето болката търпи.
Злини и скърби не пресмята,
но в силна вяра се крепи.

Защото в смисъла извечен
утехата е там, отвъд,
където злобен и отречен
не стига никога светът…

Където светло и правдиво
Творецът пише сетнина,
и всяко битие горчиво
е изплатената цена.

Послушай думите ми, братко!
Животът не е тук и днес!
Дали задълго или кратко
не ще си винаги злочест…

Че идва Святата рокада,
подобно изгрев призори,
когато с Вечната награда
сам Господ Бог ще те дари.

Стефан Главчев
(Тленен остатък)

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Възходът на падението“, изразени от мен в поетичен рецитал!

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Възходът на падението“, изразени от мен в поетичен рецитал!

И сто живота да ми струва
високата до кръст цена,
душата ми ще претъгува
скръбта от земната злина.

Превърнал Господ на пътека,
Завета Му – в перо и дъх,
ще бъда за мнозина екот,
дошъл от непристъпен връх.

Не ще ме възгордее слава
или ласкателен език,
че битката не ражда плява,
а образ клет на мъченик.

Най-грубо вретище, в което
се блъска светският отпор,
и бързо пълни се сърцето
със хула, укор и позор.

Без рани никой не пресича
Небесната на Бог Врата.
На смъртник вярата прилича
с присъда гневна от света.

Христос у мен да се познае –
такъв е Святият предел.
И истинският връх това е
за всеки, кръста си приел.

Приех си моя. Без принуда.
И нямах в избора си страх.
От падналия свят прокуден
живот на пришълец живях.

И сто души да имах в мене –
за Бог ги жертвам… До една!
Така в духа ми е платена
високата до кръст цена…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)