Автор: classicallpoetry

Човек едно, ако изгуби,
за друго вече е богат.
Или в Небето ще се влюби,
или в измамливия свят.

И с този избор неизбежен
сърцето ще плати цена
да следва своите копнежи
към мрак, или към светлина.

Вселенска Правда ще стовари
над всеки Святия си Меч.
Пръстта ще гълта земни твари.
Духът ще отлети далеч.

В два рода, ясно разделени,
съдбата ще се прояви.
И на съдбовните арени
от битки страшно ще кърви.

В една неумолима драма
светът ще изкопае ров,
а жертвите с най-огнен пламък
ще чезнат в своята любов.

С далечен прицел – до когато
плътта без дъх се прекрати,
и дух пристъпи в твърде Свято
Небе, отворило врати…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Когато слънцето прежуря,
а ти изобщо го не щеш,
спомни си за полето Дура
и ада в пламналата пещ.

Нагрята беше седемкратно
в убийствена горещина,
та всички люде безвъзвратно
да смачка с ужас Сатана.

Да се прегърбят от поклони
пред идола на властелин,
и той над твари милиони
най-славен бог да е един.

Но скоро го смутиха трима
мъже на вяра, канари.
И злият в ярост немислима
поиска да ги изгори.

В пещта ги хвърли луд и бесен
и чакаше да види дим,
но пратеник дойде Небесен
и бе в пожара невредим.

По изглед – Цар с могъща слава
и блясък в Святия Си Лик,
че само Нему подобава
да бъде Вечен и Велик.

Нападна трепет властелина
как Онзи с тримата стои,
а пък Адамовата глина
от пламъци не се бои…

В духа ти тази случка нека
прохлада бъде от Сион,
че Господ иска у човека
да бъде Цар с Небесен Трон.

И пламенната пещ тогава
не ще те нивга ужаси,
че Царят, в огън що спасява,
дойде и тебе да спаси…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

(по повод покушението срещу бившия
американски президент Доналд Тръмп)

Омразата е капсул-детонатор,
готов дори до смърт да прогърми.
И даже да не съм добър оратор,
духът ми казва: В миг я заклейми!

Разделя с нея злият, и владее
над дребните и евтини души.
Не питат те Спасителят къде е,
и всяка е готова да руши.

Но верният, отрекъл се от аз-а,
света със Любовта ще победи.
И сляпата губителна омраза
ще рухне у човешките гърди.

На мрачните и яростни коптори
ще паднат изградените стени.
Преди човекът в кръг да се затвори –
със Божия окръжност го плени…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Натрупай си памет, приятелю верен,
и в нея Добро съхрани.
И нека е взорът ти в бъдното вперен
до края на земните дни.

Че тя е в Небето отворена книга
където прочита я Бог.
А вярата в Него докрай я въздига
по пътя към Хълма висок.

Натрупай си памет, по-скъпа от злато.
По-ценна от земни блага.
И знай, че тогава живял си богато,
дори и през скръб и тъга.

Старее с годините тленното тяло
и няма посока назад,
но щом е в душата ти чисто и бяло –
приел си реки с Благодат.

Натрупай си памет, следа в Необята.
Съкровище в светъл дворец.
Че дух се изпитва с Любов на земята
за среща със своя Отец.

До скритата Вечност когато отива –
оттатък е принос и дар.
И памет го слави, завинаги жива,
с искри от Небесната жар.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Филмът вече е гледан веднъж
до последния миг в битието.
Затова със надежда удръж
всяка мъка и скръб над сърцето.

И на светлия мъдър екран
сам се виж в досегашното време.
Че когато си в Кръст прикован –
Бог ще дойде духа ти да вземе.

И оттатък не ще да горчи,
нито трънен венец да те стяга…
Повдигни към Отеца очи –
Вечността те очаква на прага.

Филмът вече е гледан веднъж.
Нищо ново под слънцето няма.
Но след капките в късния дъжд
ще приключи жестоката драма.

Ще си кажеш тогава: Живях
във епохата страшна до края.
Аз на Господ у шепата бях,
Любовта Му към мен да узная.

Със страдания Чашата пих
и в мечтания вкусвах утеха.
Във Завета Му Вечен се скрих
да опазя Небесната дреха.

Филмът свършва… Дано съм готов!
Той у мене дано се намери!
Уловен от Христовия Зов –
да прекрача Небесните двери…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Бакърена паничка“, изразени от мен в поетичен рецитал!

Не помръквай от тревога в свят, до дъното си крив.
Сам си пише некролога всеки властник нечестив.
Сам присъдата си трупа с непростимите злини
и изследват го под лупа праведните висини.

Свършва старата епоха на една лъжовна гад.
С нея страшни придойдоха мор, принуда и диктат.
Тя съдби безчет завлече в тъмна страшна дълбина
и суетните обрече на живот без светлина.

Ти, обаче, с чиста Вяра, още малко претърпи.
Подлост, злоба и поквара Господ Бог не ще проспи.
Има Вечност справедлива. Там рушветът не важи.
Злият в пъкъла отива и верига го държи.

А ще има сиромахът Свято Лоно и покой,
без да го тормози крахът от изедник в тлъста лой.
Съдник строг е битието и горнило на скръбта,
но за избора в сърцето е последната врата…

Светла, Вярата узнава тя къде ще отведе…
Верният ще види Слава, а безбожният – перде.
Не помръквай от тревога в свят, до дъното си крив.
Само скритият у Бога е в Духа Му Вечно жив.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)