Автор: classicallpoetry

Няма земна пощада върху грубия кръст.
Няма слава и гръмки похвали.
Всеки сам претърпява неизбежната мъст,
щом готов е света да прежали.

И голямата болка заприличва на сън,
който чакаш да свърши до време.
Че светецът е Верен – от забития трън
до пирона, готов да приеме…

Няма пътища лесни, нито жребий честит
на пътека, от Святост стеснена,
щом Саулова злоба още гони Давид,
от смирения мъж наранена.

Вечността е висока и прилича на връх.
Само Вяра до нея ще скочи.
А Христос е Заветът – като смисъл и дъх.
Като Дух в Моисееви плочи.

И си струва съдбата – до последния ред,
даже в мъка и скръб посивяла,
че оттатък, на Хълма, Господ чака те Свет
в сетнината възвишено бяла.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Прибежище Си мое, Свято,
и Храм на живите води!
А аз съм Вечно Твой, когато
Синът Ти в мене се роди!

И в Твоята Любов раздаден
Той сам докосва и блести,
та Дар изящен и изряден
пред Твоя Трон да възвести.

С каквато безпределна Воля
Ти движиш светлите звезди,
с такава – много Ти се моля –
в Духа Си Верните води.

Христос в душите им да свети
сред непрогледната тъма,
преди, подобни на комети,
да си пристигнат у Дома…

С такива думи Те заричам
и хвърлям котва – там отвъд,
където Вечното пресича
за Теб изминатият път…

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

Гори от Огъня, гори,
от Святия Творец разпален,
дори светът да те мори
с хомот корав и образ кален.

Духът надмогва планини.
От бури страшни се калява.
И няма Зло да промени
сърцето ти в съдба такава.

Гори от Огъня, гори,
че с него пишат се скрижали.
А ти в словата се смири,
че те Завета са ти дали.

Светило в пламъка трепти.
С лъчи душите осветява.
И Вярата до Бог лети –
жар-птица в Неговата Слава!

Гори от Огъня, гори!
В сърцето Той Печат е Вечен!
Не се купува със пари,
но зов открива го, изречен…

В един живот, като пожар,
да станеш приносът на клада –
Небесният възкръснал Цар
ще бъде твоята награда…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Не искам пепел в битието
от пламък, вече догорял.
Творецът е това, с което
на този свят се е раздал.

Гори ли – смисълът го има
и поривът остава жив
в една надежда несъзрима,
подобна на Небесен взрив.

От Дух – роденото е Вечно.
Не може да се присвои.
Дори в мъртвило безсърдечно
търгашът пачки да брои.

Пръстта в дисагите му влиза.
Суетна стока на кантар.
А този пагубен цинизъм
е смърт за Истинския Дар.

Тъй както пепелта е сива
и чезне в земните бърда –
творец без Огъня погива
и няма в бъдното следа.

Искрата в кремък се отсича
и лумнал Огънят гори.
А дух се ражда да обича
и своя Дар да сътвори.

На Бог да каже: „Виж ме! Ето –
на Тебе се обрекох цял!
И нямам пепел в битието
от пламък, вече догорял…“

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

(По Матея 7:16)

Не искам паметта ми тъжна
да помни никакви познати.
Със нищо тя не им е длъжна,
но в миналото ще ги прати.

Удавник пояса си тачи
и клетник – къшей от жарава.
Любов Христова колко значи,
щом ялов дух я поругава?

Готов е корист да приеме,
а после като мишка бяга –
в едно злощастно, празно време
без обич и усмивка блага.

Напразни леят се словата
на грозде да обърнат тръни.
В един копнеж от Светлината
фалшивият ще се препъне.

Защо тогава паметта ми
такъв да помни до премала?
Не са ли плътските измами
една очаквана развала?

Приятел дума е Заветна
от Приноса на Авраама,
готова чудно да просветне,
когато в Пътя ходят двама.

В съдбата си не искам вече
случайно случили се хора,
че времето за тях изтече
на миналото във затвора.

Смокини репеят не ражда.
Ръждата не напомня злато.
Пръстта не предизвиква жажда
по нищо Истинско и Свято.

И нека в спомени горчиви
една утеха да ме топли,
че Верните, в Завета живи,
тешиха всичките ми вопли.

Жита, със Господа богати,
те бяха в Божията Нива.
Останалият куп познати,
безплоден, нека си отива…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Недей помръква плах и клет!
Не казвай: Господ ме остави!
Търси Небето, най-напред,
и всичко ще ти се прибави!

Със покрив, дреха, късче хляб
животът нека ти достига.
Човекът се усеща слаб,
когато дърпа го верига.

На бирника, ако дължиш,
дългът пред Бог свещен остава.
Нагоре погледни и виж
длъжникът как се издължава.

Че капката Христова Кръв
до днес е от света по-скъпа.
А Господ те потърси пръв
и в Извора Си те окъпа.

Плода Му раждай и блести
с лъчи в безбожната тъмница.
Небесния си дълг плати
до най-последната жълтица.

И срещнал Святите очи,
пред Него ще притихнеш в Слава…
Души тогава научи,
на Вярност и Любов такава!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Не гледай със очи сърдити
към беззаконния елит.
Бледнеят всичките бандити
пред най-върховния бандит.

Не може плът да го притиска
или прониже бърз патрон.
Той действа както си поиска
от своя зъл престъпен трон.

В ръката му царе са пешки.
Войните – земна суета.
Прекършва сам съдби човешки
когато тласне ги в смъртта.

Облечен с мантия-измама
си има свой репертоар.
Преправя се на ангел в Храма
или върти се като зар.

Със власт от хиляди години
земята мачка и гнети.
Владее армии с гадини
душите да опропасти.

Купува съвести, престоли.
Търгува с тайни грехове.
Играе мръсните си роли
и благодетел се зове.

Но пак в природата му има
пределна слабост, страшен трус,
че той змия е уязвима,
щом някак чуе за Исус…

Когато Мечът го посича,
излъскан с Правда – Свят и бял,
на коленете си се свлича
подобно дрипа и парцал.

И нека Верният да знае,
че Господ Дух е пратил в Дар,
от Който в тъмното ридае
проклетият и паднал звяр.

Бледнеят всичките бандити
пред най-върховния бандит,
но има Святост над звездите
и Меч, пределно страховит.

Въртиш ли го с Христова Вяра
пронизваш мрак и тъмнина,
и чезне като сянка стара
бандитът с име Сатана.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)