Автор: classicallpoetry

В отсечка, крива или права,
животът следва своя ход,
прегърнал мимолетна слава
или мизерния хомот.

А някъде, Небесно скрита,
една пътека дух зове,
на нея някой да опита
от Злото да се отърве.

Светът със своята матрица
съдбите прави по калъп,
а верният и точен прицел
е свързан със голяма скръб.

И с тази мисъл, че ще страда,
не свиква преходната плът,
дори безумна да пропада
на лесния и грешен път.

Тежи грехът – жесток, оловен,
и Правда като Кръст тежи.
Човек е винаги виновен
и трябва да се издължи.

Отдал сърцето на Твореца,
или на падналия княз…
С бодили остри във венеца
или с престол, пари и власт.

Поука всякога остава,
за онзи, който е живял.
В отсечка, крива или права,
приема Вечния си дял.

И нека да не му е криво,
на който следва моя стих.
Живей, приятелю, правдиво,
защото Дух пред теб открих.

И там, на Вечната пътека,
Той чака те, за да вървиш,
и вътре в себе си Човека
с Любов Христова да дариш.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Език свещен на моите деди!
Бъди ни ти от въглена мастило!
Докосне ли хартия – да роди
най-пламъчното българско светило!

И клетвата, която всеки глас,
изрича, за да бъде пълен с вяра,
Сам Господ да дари с неземна власт –
Духа Си Свят за огъня в олтара.

Език свещен! Прелей като поток
с най-бистрото в забравените думи!
Завет и Правда! Истина и Бог
във Вярност, изтъкана помежду ни!

Че смисълът все още ни зове,
подобен на Кръстител и Предтеча.
Щом в бъдното ни свети: А, Б, В –
с велика мощ излъскали сме Меча.

Език свещен на моите деди!
От свише дар! И в Святото принесен!
Бъди довека! Бликай и бъди!
И ние ще те помним!
Като песен…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Любов на всичко хваща вяра.
Невинна. Светло-доверчива.
Но вместо глътки от нектара,
опива се от скръб горчива.

Ръце, готови да прегръщат,
със злоба ръфат ги хиени.
А зрителите гръб обръщат,
врати затворили студени.

Добрият от наивност страда
и го подхлъзват лицемери.
Очаквал обич за награда –
омрази вкупом ще намери.

И някак, със поука стара,
отпосле той и подразбира,
че тръгне ли да хваща вяра,
със нея нека се и взира…

Че бързо би събрал мнозина,
когато с дар протегне шепи.
А после пие си пелина,
ранен от чувствата си слепи.

Защо, Любов, си уязвима,
като копринена дантела?
Раздаваш се, за да те има,
преди изобщо да си взела…

И зов, ако от теб възлиза,
със кални пръски се отрича,
дори последната си риза
да дава онзи, що обича…

Навярно си цена, с която
светецът плаща за Небето.
Да бъде бисер посред блато
или смокиня на полето.

Да бъде хляб, докрай изяден,
и виното, до капка пито.
Преминал изпит безпощаден
през Святото Небесно сито.

И там, на Господ пред Олтара,
в слова да се огледаш, жива…
Любов на всичко хваща вяра.
Невинна. Светло-доверчива.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Христос не е въображаем,
но Пламък, силен да гори.
Поискай Му Любов назаем
и Той Небе ще ти дари.

От теб е нужна Вяра само –
едно синапово зрънце,
и тя като дърво голямо
ще стане в твоето сърце.

Ще кацат в клоните му птици
и ще се раждат плодове.
Ще пръска Правдата искрици
и Бог за Святост ще зове.

А ти на Пламъка й траен
живот и сила покори,
че Той е Смисълът безкраен,
когато в теб се възцари.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Потеглиш ли с Христова Вяра
по трудния и стръмен Път,
като пелинова отвара
започва да горчи светът.

Тогава те боли от думи
и ножове, забити в гръб.
А вихър от отпор безумен
вещае постоянна скръб.

Не иска мракът да те губи
и с гняв те плаши, за да спреш.
Но ти вървиш, в Исуса влюбен,
готов от обич да умреш.

Понеже болката си струва
и тя прилича на цена,
когато Път се пропътува
със претърпяната злина.

Пръстта е избор на мнозина,
Духът – на няколко едва.
И тази истинска картина
не се нуждае от слова.

В Завет Христос я запечата
и Себе Си превърна в Път –
да следва Верният следата,
в която чезне всяка плът.

И без залог за надпревара,
ни слава с лаврови листа,
потеглиш ли с Христова Вяра
стигни ахайските места.

Че който лентата пресича –
намира светлия финал,
защото Господ го обича
и Той е Вечният му Дял.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Когато в Пътя ходят двама,
държащи своите ръце,
ще бъдат камъни от Храма
в една Любов, с едно сърце.

И няма дух да ги разсича,
и зло не ще ги повали,
защото Верният обича,
и Вярата си не дели.

Такава дружба на земята
е чудо и Небесен Дар.
Достига тя до Вечност Свята
при своя светъл Господар.

А Той в приятели съзира
един Давид и Йонатан –
как брат готов е да умира
за брат, до дъно поруган.

Но идва във живота драма –
злочеста, пълна с кривини,
когато в Пътя ходят двама,
но звяр ги дебне отстрани.

А там единият решава
да свърне в гибелния мрак…
Разделят се ръце тогава,
но няма да се свържат пак.

Че зло отстъпника владее
и дърпа го без капка жал.
А сам не знае той къде е,
ръката щом е изтървал…

С такива белези се пълни
проклетият и грешен свят.
Плътта измама ще погълне
и братът ще напусне брат.

А днес поуката е тая
сред пътищата от лъжи,
че само Верните до края
Любов на Пътя ще държи.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

В стръмнината най-трудно се чака.
Там не блеят щастливи овце.
А от вятъра леден на мрака
студенеят нозе и ръце.

Канарата ми там се намира
над доволни от пръст долини.
Който духом Я търси – умира
и възкръсва, щом Тя го плени.

Извисен над света безпощаден –
за пощада молитви редя.
Хляб да бъда за клетника гладен,
а за слепия – буден да бдя.

И товара докрай да износя –
тежка раница с тъжни съдби.
Щедра Милост със шепи да прося,
уморен от безкрайни борби.

Още живо сърцето тиктака
и отмерва последния час.
В стръмнината най-трудно се чака –
с буйно пламъче в острия мраз.

И отдавна душата ми иска
да лежи сред Небесни треви,
а над нея роса да се плиска,
без от ничия скръб да кърви.

Не жалея за пътя си стръмен.
Бе единствен от избор и зов.
Над света, от безумие тъмен,
бях за Верните Свят благослов.

И такъв до Мига ще остана –
в стръмнината за тленните скрит.
Нека бъда Господната рана
и оцетът Му, с вяра изпит.

Че слугата съдба не избира.
Тя белязва го с Вечен печат.
Да живее, когато умира,
и да бъде в Духа Благодат.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)