Автор: classicallpoetry

Насъбра се огромна умора
и в духа ми товарът тежи.
Зов изричах към хиляди хора.
Сеех Правда и борех лъжи.

И надежда си имах едничка,
че от птици се раждат ята.
Но със моята искрена птичка
не дойде на света пролетта.

Той остана си в ледната зима,
от омрази и ярост скован.
А пък Смисълът? Още го има,
но отдавна е в зло поруган.

Ако свети в Небето комета –
кой ще зърне самотния ход?
Плът стреми се към яма проклета,
и за нея това е живот…

Ще остане и сляпа, и глуха
за юнец или Вечни следи.
Колко хора мечтите ми чуха
и видяха дълбоки бразди?

Имам истински, знам, неколцина.
Не за тях този стих се твори.
Моят път е приключен. Премина.
И буксувам на място дори.

Бях в живота си щедър и верен.
И все още протягам ръце.
И издирва ми погледът вперен
топъл зов от случайно сърце.

Но случайности в пътя ми няма.
Който трябваше – вече дойде.
Нямам жетва чрезмерно голяма.
Нито властник – блага да даде.

Но ще кажа на Бог, че ми стига
този верен остатък по Дух.
Имената им в Святата Книга
аз отдавна в духа си дочух.

Тях ти нося, Исусе! Малцина,
но родени от Божия Зов!
Миг, преди като лъч да премина
в Светлината на Твоя покров!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Днес засенчва новината
всички други новини,
че в Америка Луната
Слънцето ще затъмни.

Някой вижда катаклизъм.
Друг – от Библията знак,
че светът навлиза в криза
и ще го погълне мрак.

Но на всички паникьори
отговарям със въпрос:
Кой на този свят се бори,
за да затъмни Христос?

Той е Слънцето, Което,
щом в сърцата ни блести,
няма нищо на небето
Вярата ни да смути.

Неговият Мир ни пази,
а Духът Му ни крепи
всички бури и омрази
Църквата да претърпи.

Затова и днес изричам:
Моят Господ е Един!
Като Слънце Го обичам
във живота си. Амин!

Ясен Ведрин

Правдива мисъл ми навява
най-искрена в сърцето жал.
В живота спре ли да раздава,
човекът вече е умрял…

Той може някак да изглежда
за хората околни жив,
но дух от мрака го отвежда
на пътя зъл и нечестив.

С ръцете, вързани от корист,
в душата – с алчна празнота,
ще срещне тъмната си орис
сред най-печалните места.

Но днес, докато още тука
сърцето му е в мрачен плен,
да чуе как отвън почуква
Спасител, светъл като Ден.

Вратата в миг да Му отвори,
очи да бликнат от сълзи,
че Помощ е дошла отгоре
врага жесток да порази.

И идва чудото тогава –
ръце протегнал в Светлина,
ще почне той да се раздава,
изкупващ своята вина.

В нетление ще се облича
и в саможертва ще гори…
Готов да вярва и обича
и Бог в сърце да възцари.

Дано прогледнат всички слепи
и глухи чуят този зов.
Христос протяга пълни шепи
със Светлина и благослов.

Отгоре Свято е Небето.
Отдолу гълта страшен ад.
И има смисъл битието,
изпълнено от Благодат.

Без нея всичко потъмнява
и мрак душата е сковал.
В живота спре ли да раздава,
човекът вече е умрял…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Живея зад невидима завеса
и моят дух за древното гори,
а този свят е смачкан от прогреса,
и Злото безпощадно го мори.

В епохите отминали вторачен
издирвам с вяра чисти семена
и винаги намирам своя начин
да оцелявам в Мир и Светлина.

Животът ми е там, във Простотата
на Истинските Божии слова,
където следват Пастиря стадата
и никне благодатната трева.

Където Хлябът дъхав се изпича,
а Виното от мехове тече,
и винаги след своя Господ тича
един слуга със вяра на врабче.

Очи притварям, а сърце проглежда.
Изричам дума – в миг да полети.
И щедри пред едната ми надежда
отварят се Небесните врати.

Не питайте, приятели, къде са…
Към древното обръщайте очи!
Че то е днес невидима завеса
на Божиите праведни лъчи.

И който го потърси с чиста вяра,
сам себе си привлича в Свят Завет,
където Вечност мъдра и прастара,
му става Слово от масло и мед.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

„Който намери живота си, ще го изгуби;
и който изгуби живота си, заради Мене,
ще го намери…“ (Матей 10:39)

Изгубих си мечтите на земята
и вече не намирам ни една.
Умът ми спря години да пресмята
в горчивите и тъжни времена.

И днес, ако душата ми получи
щастлив на изобилието рог,
ще бъда просто жалък като куче,
обърнало опашката към Бог.

Но нека да останат дните груби,
а аз докрай да понеса щети.
И земното безследно да се губи,
дори плътта за него да крещи.

Съкровище сърцето си събира.
Или е тук, или е там, отвъд.
Един от господарите умира,
а другият остава като път…

Кого да умъртви е избор личен
на онзи, който вече е роден.
Или ще бъде клетник най-трагичен,
или със власт и слава обграден.

Не в този свят намира се чертата,
претеглила вини и теглила.
Животът ще започне там, оттатък,
след изпита на земните дела.

Когато всички думи ще са късни
във вече изявена сетнина.
А с изборите, чисти или мръсни,
ще се яви платената цена.

Дошъл от битието си безславно
ще взема отредения си дял.
И чак тогава нека стане явно
богатството, което съм събрал…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Живея с Хляба си насъщен
и давам къшеи навред.
Светът ме гледа зъл и смръщен,
за всяка Правда късоглед.

Крещи, че дарът ми не струва.
Така е. Той е без цена.
И няма как да се търгува
в сергиите на Сатана.

Смущавам с пример неудобен.
В матрицата – опасен срив.
Отнасям клетви и прокоби,
за светските стандарти крив.

Това е острата посока,
която следвам нощ и ден.
И няма как да стана стока,
щом Богу в Дух съм посветен.

А даже цял живот да страдам,
нагърбен с временна печал,
не търся земната награда
и в тленното не искам дял.

Светът не може да ме купи
със своя образ дяволит.
И моя дух не ще пречупи
понеже в Канара съм скрит.

Живея с кредо, за което
сърцето ми с любов тупти.
А щом докосва те Небето –
ела, последвай ме и ти!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

(По шеста глава на Пророк Даниил)

Дори да го хвърлят при лъвове в яма –
на злите допуснат е срок.
И няма трагедия страшно голяма
в живота на Божий пророк.

Той своята чаша до дъно изпива,
дори от пелин да горчи.
Не трепва от ничия зла съпротива
и страх не задържа в очи.

В ръката Господна и звярът притихва,
най-кротък пред Бога лежи,
когато сатрапите трупат си лихва
от хули и мръсни лъжи.

Във битка с човешката злоба безмерна
сред лъвове слязъл е Лъв.
Те кланят се Нему във ямата черна,
изгубили жажда за кръв.

На утрото после излиза пророкът,
изпълнен от Мир, невредим.
Не среща душата му участ жестока
в живота, на Бога дължим.

Ръмжат зверовете и ярост постига
лъжците в дълбокия ров.
А Господ слугата Си в Слава въздига,
понеже е Верен, Христов…

И този до днес е последният прочит
на случка от зли времена.
Да имат човеците Вяра и почит,
когато блести Светлина.

В сърцата отворили верен прозорец,
да гледат нагоре, в Сион –
към Онзи Всевечен и Свят Миротворец,
седящ на Преславния Трон.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)