Автор: classicallpoetry

Не ме вълнуват земните валути.
От образа на Кесаря вони.
Молитвите ми горе да са чути –
това осмисля всичките ми дни.

В Завета на Добрия Самарянин,
от Благост и от Милост зареден,
на Лазаровци в струпеи и рани
утехата да бъда в скръбен ден.

Не раждам от сърцето думи кухи
да бих със тях доказал топлина.
Останат ли зениците ми сухи –
осъжда ме Христовата цена…

Заветът е до жертва достоверен.
Любов при нужда, отговор на зов,
та клетници във вихъра мизерен
да имат благодатният покров.

Лишен от възхищение и слава
да вършил бих дълга си къмто тях,
и кръстен от Небесната жарава
да знам, че не за користи горях.

Но в Огъня, до взор и дъх последен,
такъв да е сърдечният ми код –
дори в сезон, от зимен вихър леден,
Христос да ражда Святия Си Плод!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Ще затворя и тази последна година
в календар, от скръбта посивял.
И при все, че ме вярваха само малцина,
аз пред битки не съм се предал.

В мене бурна гореше за Правдата Свята
Ревността на Христовия Плам –
да записвам на моя Спасител словата
и на клетници в Дар да ги дам.

Устояха с Христос, и до Кръст оцеляха
шепа въглени с Вечен копнеж.
Те ме топлеха с дъх, и огнище ми бяха,
за да бъда Заветно горещ.

А торбата ми, пълна от няколко класа,
още Вечният Бог я държи.
Радостта ми е в нея! И мечтите това са –
пред Престола Му тя да тежи…

Ще затворя и тази последна година
като свитък, доказан в дела.
А във новата с Вяра и Дух ще премина
да преборя слани и мъгла.

И доколкото мога, на въпреки даже,
ще износя товара нелек,
до Мига за отплата, в който Господ ми каже:
„Ти в живота си беше Човек!“

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Тъгата като болка не векува,
дори за кратко време да боли.
Цена е тя, щом нещо скъпо струва,
а нужно е сърца да изцели.

Със нея се изплаща добротата
и вярата във светлите неща,
когато злият хлопне ти вратата
и грешните притегли към нощта.

Със нея претърпяваш всички рани,
обиди, хули, укори, злини…
Дори един с Христос да не остане,
тъгата ти прошепва: Остани!

Малцина пият Чашата горчива,
която Той за нас самичък пи.
Дори тъгата бурна да прелива –
изпий я… И докрай я претърпи!

Че някъде, оттатък, след пелина,
с нектар от радост Бог ще те теши –
щом ти и Господ, в болката двамина,
спасявали сте тъжните души…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

“Дечица, да не любим с думи, нито
с език, но с дело и в действителност…”
(1 Йоаново 3:18)

Подгони ли ви немотия
с преляла скръб, като река,
търсете живия Светия,
готов да ви даде ръка…

Че без кандило или свещи,
дори и без молитвен зов,
със двете си очи горещи
той би дарил ви със Любов.

Съблякъл би едната риза
измръзнал гръб да стопли с плам,
че Сам Христос през него влиза,
за клетника приготвил Храм.

Отворил щедро би кесия,
дори с най-дребния петак,
та хорската сиромашия
да би дарил с утеха пак.

Разчупил залъка последен –
той Сила в слаби ще всели,
и все едно дали е беден,
щом Бог в сърцето веселѝ.

Навеки ангел е насъщен,
разперил огнени крила.
И с него – Обич ви обгръща,
но не на думи, а в дела…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

„Аз съм страж на ония горе…“
(Из „Приказка за стълбата“
от Христо Смирненски)

Стара приказка мъдро шепти
и напомня във времето тленно
как душите измама лъсти
и лъжливото става безценно.

Че по пътя към светския трон
има стълба, до ада дълбока.
Там човекът умира в поклон
пред фатално сгрешена посока.

Да се бори за Правда поне –
за бедняка, що в мъки умира.
С плам нагоре се качва, но не…
Тъмен княз стъпалата възпира.

Той на злите е винаги страж
и не пуска по стълбата други.
Чорбаджия, изедник, апаш
са му гнусните светски влечуги.

Зъл прибира и поглед, и слух
в съблазнителна тъмна покана,
за да срине човешкия дух
със една съдбоносна размяна.

Тръгва някой към власт и елит
със свещени слова и стремежи,
но го гълта с голям апетит
душегубецът в своите мрежи…

Стара приказка. Мъдър поет.
Черни подкупи. Принцове много.
Виж въпроса в последния ред:
Колко Верни останаха Богу?

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Помитащ и гневен е бунтът на роба,
когато крадецът изпразва му джоба,
че ножът изострен до кокал опира
и чашата мъките хич не побира.

И нека е шумна, и нека е бурна
реката, която режима катурна,
че тя със стихии накуп се отприщи
от съвести будни и клетници нищи.

Но има борбата друг прицел възвишен,
а той за мнозина остава излишен,
защото е свързан със Святото Семе,
оттатък сегашното гибелно време.

Душите се мачкат от криза след криза,
а горе във Рая със Вяра се влиза.
Съкровище Свято се трудно печели.
За него в Завета дано да са чели…

Че горе богатство ще имат, когато
обикнат на Господа Словото Свято.
За Благост и Милост то винаги стига
сърце да укрепва и дух да въздига.

Тирани ще падат, и други ще никнат,
но Кръста Голготски не ще да обикнат.
Пари ще печелят и власт ще ги блазни
да станат отново на Бога омразни.

Свиня ли ще бъде или ще е тиква –
тя винаги своя началник обиква…
Че той подарява кресла и корони,
които пристигат със чук и пирони.

А тази трагичност все тъй се повтаря –
уж будната съвест до пепел догаря.
И стражът народен в палач се обръща,
напълни ли с користи своята къща.

Помитащ и гневен е бунтът на роба,
но нека избяга от тази прокоба –
да иска света като Рая Небесен
с живот като полет и труд като песен.

Да, Господ ще дойде, и Правда ще свети!
И всички тирани ще бъдат проклети!
Но нека съкровища, горе събрани,
осмислят скръбта и дълбоките рани.

И смисъл в сърцето тогава да блесне,
че няма крадец за благата небесни,
и мор не мори, и молец не пояжда,
каквото за Бога във жертви се ражда.

Че който за Господ в живота събира
до сетния час и минута не спира.
А власт на земята докрай се обрича
по тъмни пътеки към ада да тича…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Обречена е всяка съпротива
пред Волята от Святи небеса.
Светът към запустение отива
и зло го жъне с черната коса.

Утехата с пари не се купува.
Душа не се спасява с пистолет.
И славата сърцето не лекува
дори със най-големия букет.

Напусто са награди и медали
връз нечии накичени гърди.
От пъстри фойерверки и похвали
на гнила себеправедност смърди.

Балонът на значимото се пука
и въздух под налягане свисти.
И все едно какво е сторил тука
човекът, ако горе не блести…

Остава сводът гневен и навъсен
и пада над мнозината слана,
когато всеки се окаже скъсан
на изпит по любов и добрина.

Но днес все още Правдата е жива
във свят от грях и злоба натъжен.
Безсмислена е всяка съпротива,
но който се смирява е блажен.

На Господ Бог вратата да отвори
и Неговият Дух да възцари…
Усещате ли? Зов кънти отгоре!
Да бъдем и любящи, и добри…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)