Автор: classicallpoetry

Не пиша за доволния търбух,
а само за сърца непримирими.
И лее се от волния ми дух
една Любов в мелодия и рими.

Не всеки моя зов ще приюти,
за да му бъде чистата утеха.
Плътта и приземените мечти
от много хора Вярата отнеха.

Понесох отрицания и гняв.
И люта скръб поетът в мен понесе.
Понякога и прицел величав
по пътя като стар подгонен пес е.

Не може съпротивата да спре
и вятърът в сърцето ми досажда.
А Мечът, като рало щом оре,
едни пробожда, а пък други ражда.

За Вечното събирам плодове
и този свят съвсем не ме вълнува.
Една победа да се изкове
понякога и сто живота струва.

Един си имам, Свято посветен,
и битката за Правдата не спира.
Събудя ли се в новия си ден,
звъни неуморената ми лира.

Възможно е от тежкия товар
и тя за кратък отдих да въздиша,
но щом оставам от Небето Дар,
творя все още… И все още пиша!

Дано Духът от моите слова
всели докрай съдбата Си свещена.
Че верният ми Смисъл е в това –
душа да бъда, Богу подарена…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Забравил за словата от Синай,
написани на каменни скрижали,
светът върви към страшния си край
и няма Господ Бог да го пожали.

С веригата си черна окован
превърна в бог едно теле от злато,
и със поклон към злия истукан
потъва във зловонното си блато.

Не страдам за елита му в сълзи,
че всеки избор до живот се прави.
Когато утре гняв го порази –
в катрана ще отиде да се дави.

И силен вик, стократно закъснял,
ще чуят всички кръгове на ада.
Страстта към благородния метал
проклятие си има за награда.

На плочи не от камък, но от дух,
Законът за съдба се запечата.
Но в алчния си огън, сляп и глух,
светът похули на Отец словата.

Скрижалите в безумие строши,
та съвест да не пречи и да стряска,
когато помрачените души
злодеят гълта с благовидна маска.

Забравил за словата от Синай
светът Шеол ще търси и намери.
Ридай пред Бог, безумецо! Ридай,
преди да те погълнат тъмни двери!

Че там, оттатък, не блести скрижал,
ни дума от божествената Книга…
А Милост, състрадание и жал
до пленниците вече не достига.

Промяната се случва само днес,
че утре е отчайващо далече.
Но чуе ли безбожник Блага Вест,
аз зная, че похулил я е вече.

Оловото в душата му тежи
и дърпа го в чудовищна измама.
Две плочи Моисей до днес държи,
но горе, на Синай, светът го няма…

Стефан Главчев
(Възходът на падението)

Смирено погледни отгоре
към идещите съдбини.
Дворци от пясък ще съборят
дори нищожните вълни.

Със всичко грешно се сбогувай,
което в разума горчи,
и в чиста вяра помъдрувай
защо светът се помрачи.

Над гневното море от роби
царуват богове от пръст,
а в сиромашките утроби
се трупа жаждата за мъст.

Жестока власт, несправедлива,
души с насилие мори.
И правдата е твърде крива,
купуват ли я със пари.

Прослойки златни не зачитат
на клетника едната скръб.
Ядат и пият до насита
върху нещастния му гръб.

Коват измамливи закони.
Премазват с палките протест.
И винаги до края гонят
нечистия си интерес.

А някъде над тях се взира
един навъсен Съдия,
но злият Злото си не спира,
роден от мръсната змия.

Търчи след нея в пропаст черна –
мъртвец с монети на Харон,
и в своята душа безверна
прилича на ръждив пирон…

Смирено погледни отгоре –
светът предаден е на Съд.
Вратите бездна ще отвори,
за да погълне грях и плът.

Потоп изпраща Съдията
греховните да разори,
но ти, покрит от Милост Свята,
в Христос дълбоко се смири.

И влез при Него, във Ковчега,
преди високите вълни,
че Той е Алфа и Омега
на идещите съдбини…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Най-истинската Пролет ще се случи.
Ще долети на ангелски крила.
Светът за нея няма да научи,
останал в непрогледната мъгла.

Сърца ще се въздигнат като птици
във новия си цветен необят.
Дъга ще свети в грейнали зеници
с една непреживяна Благодат.

Завинаги сълзите ще пресъхнат
и радост от искри ще ги смени.
А Вечният Живот, отгоре вдъхнат,
ще влезе във безкрайните си дни.

И с дрехи от висон, ефирно бели,
душите ще прегърнат своя Цар.
За Него всички скърби преживели,
и себе си превърнали във Дар.

Най-истинската Пролет ще пристигне.
Жадувана утеха в тъжен свят.
И Верните Си Господ ще въздигне –
да бъдат млади, както Той е млад.

Да бъдат Святи, както Той е Свята,
молитвено изречена мечта.
О, Господи! Вземи ни в небесата
и Пролет ни бъди във Вечността!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Лъжливи са овчарите, които
в кошарата докарват хищен вълк.
И дават му овце – подмолно, скрито,
забравили свещения си дълг.

А стадото, уви, със памет къса,
злини не помни в страшния си хал,
че хищник не един го е разкъсвал
и смазвал го е с мъка и печал.

В една такава срутена кошара
животът потъмнява и горчи.
И чезне побеждаващата вяра
на агнето в страхливите очи.

Един Давид е нужен – да го води
и брани от жестоки зверове.
И стадото през всичките несгоди
със огнен дух от зло да отърве.

Животът си с овцете да споделя,
а хищника да гони надалеч.
До топлата му вълнена постеля
готов да бъде острият му меч.

Къде ти днес такава Обич Свята
на Пастир, от Небето вдъхновен?
Намира ли се вече по земята
на времето във залеза червен?

Не тръгнаха ли вълци в овчи кожи
да мамят лековерните стада?
И кой тогава с искреност ще може
страхът си да нарича свобода?

Ти, Господи, със Ревност най-свещена,
овцете Сам в Духа Си ги паси,
и накажи със огнена геена
наемник, който Словото мърси!

Че няма ли кошарата ограда
и Божий мъж за стадото да бди,
вълкът със стръвна ярост ще напада
и ще оставя кървави следи…

Стефан Главчев
(Възходът на падението)

Свободата е Вяра, без вериги и плът!
Свободата е Правда на Небесния Път!
Свободата е Почит към пролятата кръв!
Свободата е Смелост, най-присъща на лъв!

Свободата е Полет, без въже и хомот!
Свободата е Птица във висок небосвод!
Свободата е Воля, без тъмнични стени!
Свободата е Радост от безоблачни дни!

Свободата е Знаме на умрели в Завет!
Свободата е Пламък, най-възвишен и Свет!
Свободата е Дарът към вековния роб!
Свободата Венец е върху светлия гроб!

Свободата е Памет, устояла в гранит!
Свободата е Песен на духа ни честит!
Свободата е Смисъл за градивен живот!
Господ нека я пази върху нашия род!

Ясен Ведрин
(Хрониките български)

Когато си богат в Небето
в света богатства не търси.
Съкровище си имаш, светло,
при Онзи, Който те спаси.

Крадец не ще ти го отнеме.
Ръжда не ще го пояде.
Живее злият – за да вземе,
а пък добрият – да даде…

Така съдбата разминава
сърца в различни светове.
Един от пръст забогатява,
а друг Голгота го зове.

Един в живота бясно рови,
а друг с копнение лети.
И трупат се богатства нови
зад непристъпните врати.

Приключва времето. И нека
пожъне всеки своя дял.
Че сам ще разбере човекът
къде и колко е посял.

Велика Правда, справедлива,
претегля земните лета.
И там, при нея, се открива
светецът… Или пък тварта.

Дано Небесното сметало
със Мъдрост всеки да дари,
че губят се души нахалос
от власт, имоти и пари.

Че преходно клони към нула,
а Вечното е до безкрай…
И с тази вест, душата чула,
избира между ад и Рай!

Приключва времето, човеко!
Нагоре с вяра погледни!
И сей благата си далеко –
във праведните висини…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)