Автор: classicallpoetry

Дали ще бъде Вечен или ще е вековен
животът се простира във думичката „Век“.
Но скритият й смисъл, премъдър и съдбовен,
е длъжен да познава роденият човек.

Живял до сто години, навярно ще празнува,
със близки и познати вековен юбилей.
Но празникът тогава затвор ще му се струва
и даже би извикал: „О, Господи! Недей!

Недей ми дава още живот във старо тяло.
Прегърбен съм отдавна. Изсъхнал съм съвсем.
Сърцето ми стократно години превъртяло
утехата си иска и благия мехлем…“

Така стоят нещата със празника далечен.
Столетникът жадува последната врата.
Премине ли през нея – оттатък ще е Вечен
и там ще го очаква безкрайна Вечността.

Защо тогава Вечност от Век се образува,
когато тя си няма начало или край?
Какво за Бог е Векът, където Той векува,
човекът на земята едва ли ще узнай…

Не са ли Век в Твореца безмерните години,
в които сам пребъдва и чудното твори?
Животът във Духа Му не може да премине,
но в Святото пулсира и в Огъня гори.

Не ще откриеш Века във речника тълковен,
дори да те терзае дълбокият въпрос…
Дали ще бъдеш Вечен или ще си вековен –
сега избирай, братко, със Вяра във Христос.

Съдбата на човека е бързей скоротечен.
А изборът в сърцето – към птица или кърт.
Летиш ли към Небето – Животът ще е Вечен!
Дълбаеш ли земята – намираш Вечна смърт!

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

(една любима стара песен,
погалена от Дух Небесен)

Пътнико свиден, пътнико млад,
тръгнал да видиш белия свят.
Бели ли бяха всички страни,
гдето пътува в твоите дни?

Пътнико свиден, пътнико млад…
В грях е затънал целият свят.
В пътища ходил – Път не откри
с бели надежди, с чудни искри.

Пътнико свиден, пътнико млад…
Има Небесен Дух с Благодат.
Той за сърцето Гълъб е бял,
Който лекува скръб и печал.

Пътнико свиден, пътнико млад…
Минали дните – чезнат назад.
С Вяра в сърцето гледай и виж –
Пътят ще трябва да извървиш.

Пътнико свиден, пътнико млад…
Само със Господ ти си богат.
Той ти е Свята Жива Вода.
Той ти е в мрака светла Звезда.

Пътнико свиден, пътнико млад…
Чака те с радост Вечният Град.
Тръгнал към него – пей и мечтай,
и на Христос сърцето си дай…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Във живота ми Пътят е стръмен
и умора докрай ме цеди.
Боря звяр, ретрограден и тъмен,
със едната си Вяра в гърди.

Силен вятър в лицето ми вее,
но не търся удобен заслон.
И почивката зная къде е –
при Твореца на Хълма Сион.

Помъдрях отстрани да се гледам
през Заветни и чисти слова –
за мнозина да бъда неведом,
като слух или хорска мълва.

Дух посоката с плът не пресича.
Те не стават в съюз светове.
Някой Пътя ми в зов ще обича,
друг душата ми с гняв ще кълве.

И не виждам в съдбата си драма,
че останах творец непризнат.
Само слепи водители в яма
гълтат слава от грешния свят.

Тя на мене не ми е присъща,
нито блазни ме трон или пост,
но от Чаша духът ми поглъща
капка две от Скръбта на Христос.

Този смисъл в съдбата ми стига –
да изгубя печалби по плът,
че следовник така се издига
на Спасителя в стръмния Път.

Разминават се двете посоки,
съдбоносни по прицел и взор.
И цените за тях са високи,
щом при среща си дават отпор.

Аз избрах, както Път се избира…
Щом съм тръгнал – докрай ще вървя.
Нека пръстното в мен да умира,
та Небесното да уловя…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

(В отговор на мрачните статистики
от двете ужасни войни на този свят)

Отприщват войнолюбци вопли
в разруха, скърби и печал.
Какво оттатък ще ги стопли,
щом свърши земният им дял?

Кръвта човешка се пролива.
Расте ужасната вина.
Убийците със ярост дива
натрупват своята злина.

Изпълват се с омраза сляпа
и пръст на спусъка стои.
А леденият свят ги зяпа
и хладно мъртвите брои.

Умре ли жертва – прошка вече
отвъд не може да даде.
И с този факт, така обречен,
душите пъкълът краде.

Че щом е кървава дамгата,
тя няма да се изличи,
и само дявола с рогата
ще видят грешните очи.

Извадил нож, от нож умира
жесток насилник, не един,
и чак във огъня разбира,
че е потомък на Каин.

Че против него от земята
крещи проливаната кръв,
а той захапан е в душата
от челюсти на тъмен лъв.

И долу има само ехо
от крясък в мрачните скали.
Без мир, без милост, без утеха
с душите, зверове били…

Защо ли в ада е горещо
и няма за убийци жал?
Не може да отнемаш нещо,
щом никога не си го дал…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

С усърдие на мъдра мравка,
предала себе в Завет,
една невидима моавка
дълга си изпълнява Свет.

Протегнала ръце към нива,
на жетвата в последен час,
с надежда истинска и жива
издирва скъпоценен клас.

Пред нея жънаха жетвари
сред ечемичено море,
и в него, кой каквото свари,
успя на куп да събере.

А тя с грижливите си длани
след тях по залеза върви,
та класовете разпиляни
за своя Бог да улови.

Жетвар не ще я забележи.
Светът не ще я оцени,
готов за хиляди годежи
на младоженци и жени.

Но няма като нея друга,
най-предана в сърце и зов,
да дойде в жетвата от Юга
при своя Вечен благослов.

Износила на гръб товара
с пожънатите класове,
докрай да устои със Вяра
във Онзи, Който я зове.

Една моавка, тъй смирена
пред господаря си Вооз,
е днес Невястата дарена
на Младоженеца Христос.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Дърво, което ражда Плод –
такъв бъди с Господен блясък.
Събирай Вечния имот,
че земният е пръст и пясък.

Пред Бога той е суета.
Черупка за затвора тленен.
А щом зове те Святостта –
бъди в живота скъпоценен.

В Заветна Книга всеки ден
съкровище по Дух се сбира.
И поглед твърде извисен
докрай делата ти съзира.

Бъди в Небесното богат
сред свят на плевели и плява,
че в Божията Благодат
пребъдва онзи, който дава.

И в Ден на теглена черта
не ще делът ти срам покрива,
но в свят, невидим за тварта,
душата ти ще е щастлива.

Дърво за Господ Бог бъди!
От хора не търси отплата!
Оставяй своите следи
високо горе в небесата!

Че сторените добрини
ще бъдат твоята награда,
щом Плод си раждал в скръбни дни,
когато даващият страда.

Събирай Вечния имот,
дори Голгота да ти струва,
и мълния от небосвод
дървото в Дар ще разцелува…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Преди светът бунтовен да замлъкне
и Праведният с Меч да го смути,
товарът си слугата ще домъкне
до Божиите бисерни врати.

Оставен на църковното бунище,
протягал беше шепите с блага,
с презрение готов да се насища
и хляба си да смесва със тъга.

Подритваха го гордите с насмешка.
Оплюха го охранени царе.
И всяка себеправедност човешка
отказваше духа му да съзре.

За лъскавата съвест на мнозина
той стана неудобният бодил.
И затова животът му премина,
тъй както Господ беше отредил.

Но идва миг с присъди и награди.
С делата върху праведни везни.
Товарът си слугата ще извади
и Цар Небесен ще го оцени.

Едва тогава… Да, едва тогава
от Правдата получил би ответ,
дали е търсил Божията Слава
или пред Съдията е проклет.

Светът е в залез. Скоро ще се мръкне
и звярът ще изскочи да ламти.
А Божият слуга все още мъкне
товара си до Святите Врати.

Дано в Мига, като секунда кратък,
открие сетнината си отвъд,
в Духа дарен със този отпечатък,
че Верният не го осъжда Съд…

И след това въздъхнал да прекрачи
във Град без болка, скръб и тъмнина,
където в мъка клетникът не плаче
и няма лъх от никаква злина…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)