Автор: classicallpoetry

Чеда по плът се раждат лесно,
дори за кратко да тежи.
И в битието им телесно
родител грижа им дължи.

В съдбата радост са голяма.
Осмислят ценните неща.
Девойката е вече мама.
Младежът станал е баща.

Светът така се подмладява
във всички земни векове.
Една щафета се предава
на дъщери и синове.

Но нека прочитът ми вече
по Дух да продължи натам,
защото този стих изрече
съдбите с първия Адам.

Че има друг Живот, Небесен,
във който ражда се човек.
А той изобщо не е лесен,
и даже никак не е лек.

Душата там се ражда в Слово,
и Слово храни Младенец.
Свят Дух от битието ново
се лее в устни на светец.

Не пита никой как се дава
Живот, на Бога посветен,
и колко бързо възрастява
човекът, в Правдата роден.

Остава зад завеса скрита
каква е скъпата цена
да храниш щедро, до насита,
сърцата с Вечна Светлина.

Една Табита с Обич Свята
Небесни дрехи да тъче,
на Благият Отец децата
със чист висон да облече.

А Павел с болките родилни
да ражда Зрелия Христос
в онези войни, духом силни,
които бдят на своя пост.

Това е чест неизразима,
дошла от бъдното до днес.
Животът Вечен ще го има,
тъй както има Блага Вест.

Но някой трябва да положи
сърце и огън в Божий Храм.
Да има Слово, и да може
душите да се раждат там.

Чеда по плът се раждат лесно.
Чеда за Господа – на Кръст.
Че само в раждане Небесно
човек престава да е пръст.

И зная, че съдба такава
Отец отгоре ми дари –
Живот духът ми да раздава,
и от Живота да гори…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Като някакъв точен мотив,
достоверен, но рядко тълкуван,
виждам често венеца трънлив
на Главата Христова рисуван.

И изпълват ме скръбни слова
от надвиснали тежки въпроси:
Заслужава ли тази Глава
точно този венец да си носи?

Той не е ли същинският срам
на епоха от сляпа омраза?
Тръни черни на Бог ли да дам,
щом на кръст се отричам от „аз-а“?

Кой ръце ще протегне с печал,
та на Господ смирено да каже:
„Щом за мен от Любов Си умрял,
дай ми тръните… Всичките даже!

Нека аз да усетя скръбта!
Нека в мен тази злоба се впива!
А за Тебе – венец от цветя
своя чист аромат да разлива.

Да Си в радост от полския крем!
Във възторг от уханната Смирна!
А Небесен копнеж по Едем
Радостта Ти да прави неспирна…

Твоят Ум, безпределно свещен,
заслужава лъчиста корона.
А пък тръните – те са за мен,
за да имам надежда пред Трона.

Нека този венец понеса,
както Ти на Голгота го носи!
И ще имам над мен небеса,
та духът ми Сам Теб да изпроси…“

Тази вяра отдавна пламти
и в сърцето ми ражда пожари.
Трън не ще ме с омраза смути,
нито с ярост безбожните твари.

Имам Свята над мен синева!
Имам Цар всред Небесната Слава!
И Корона на Свята Глава
в златен блясък Сион озарява!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

(Увещание за Сионовото състезание)

Няма порив за вчера, нито зов за преди.
Никой минало няма да върне.
Нося Смисълът Вечен – да оставя следи
и добрият ти взор да ги зърне.

Днес със стъпката плаха, утре с крачки напред
ще започне духът да пътува.
Само Вяра е нужна и посока в Завет,
та животът докрай да си струва.

Пътят твърдо се следва, без да гледаш встрани,
даже вятърът гняв да стовари…
Гласове ще прошепнат: Остани, остани!!!
И от загуби скръб ще те пари.

Ще те викат от мрака приземени мечти,
но съдбата ти друга е вече.
Щом светът те намрази – няма как да прости.
Затова отпътувай далече…

До предела Енохов, до води на Река,
и до огнена в Дух колесница.
Само Пътя не спирай, но върви все така
под лъчите на Вечна Зорница.

Двете думи Заветни са Начало и Край.
Между тях светъл лъч се простира.
Всяка бъдна надежда на Небето отдай
и вървежът ти нека не спира.

Нося Смисъл в сърцето. С вековечни следи,
но ги зърнаха само малцина.
Ако следваш Исуса, Верен Нему бъди,
като пътник в Господна година…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Светът е гибелната борса
на евтиния земен рай.
Мечтите в пръст, като на пор са –
да гризка корист до безкрай.

Да драпа, да слухти и влачи,
а после гордо да цвърчи,
но никога да не разплаче
измамените си очи.

Не става с никаква принуда
да спреш губителната страст.
Плътта по своему е луда,
когато присвои си власт.

Не ще се в Истина поучи.
Не ще се в пътя си смири.
Но всякак ще върти и сучи
и праведна ще е дори.

Да носи, може би, в Небето
имоти, яхти и коли…
Но то остава непревзето
и пръст не ще го впечатли.

Това е времето трагично
на всеки консуматор-плъх,
щом счита своята себичност
за верния заветен връх…

Да ходи, уж със съвест будна,
духът когато е приспан,
и над природата му блудна
да щракне тъмният капан.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Потеглил на Господ в самотния Път,
припомняй си Истина Свята,
че той е противен на грешната плът,
понеже я хапе змията.

И тръни те драскат с най-остри бодли,
и с хули светът те проклина.
А точно тогава най-много боли
от тази Адамова глина.

Не ще я премахнеш, но с Дух претърпи,
каквото ще има да става.
Гневът ти правдив е. Отвътре кипи.
Но нека духът се смирява.

На стара епоха във края си ти.
До време и тя ще премине.
А Пътят нагоре свещен ще блести,
защото към Бога един е.

И няма от Вечното други следи
по пътища криви и прави.
Потеглил със Вяра – следовник бъди
и Господ не ще те остави.

Ще счупиш прегради и тежки стени.
Ще смачкаш суетни забрани.
А в тебе залогът за славните дни
ще бъдат Христовите рани.

Потеглил на Господ в самотния Път,
ще стигнеш до бисерни двери,
и там, след премеждия страшни, духът
покоя си Свят ще намери…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Не изстивай, сърце! Не изстивай!
Даже болката в теб да кърви.
Греховете със прошка покривай
и за Злото от тях забрави!

Не изстивай, сърце! Не изстивай!
В ледовете от огън пламти!
Сред безумните Смисъл откривай
и на него копнеж посвети!

Не изстивай, сърце! Не изстивай!
Че студът е от смърт по-жесток.
Всяка чаша горчива изпивай
с ходатайствена Сила от Бог.

Не изстивай, сърце! Не изстивай!
В саможертва Христова гори!
Плач ли носиш – сълзите проливай!
Мир ли имаш – той нека искри!

Не изстивай, сърце! Не изстивай!
На студените – себе си дай!
За души неспасени отивай
и във най-мразовития край.

Не изстивай, сърце! Не изстивай!
Даже в сняг да е скрита пръстта.
С тази мисъл в надежда заспивай:
Твоят Огън е Дух от Христа!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

„Огън дойдох да хвърля на земята;
и какво повече да искам, ако се
е вече запалил?“ (Лука 12:49)

Езикът на Христос, Небесен,
докрай в живота си учи,
че той се лее като песен,
и като музика звучи.

Не са ти нужни преводачи
и речник даже не търси.
Пред Бог, когато някой плаче,
Той винаги ще го спаси.

Любов на всичките езици
е Огън, даващ топлина.
„Обичай“ щом ти бъде прицел
ти знаеш думичка една.

След нея следвай втора, трета,
изпълнени от Вечен Дух,
и за човешката несрета
не ставай сляп, не бивай глух.

Че всяка дума е родена
на Бога в огнената пещ,
и у човека осветена,
тя вече прави го горещ.

Каквото на Исус сме дали,
Той много повече е дал…
Небесен Огън да запали –
така сред всички е живял.

И с думи живи ни зарече,
с Език, в Делата Му пресвят.
Пристига Царството Му вече,
а тук мнозина още спят…

Учете думите, учете,
че скоро ще настъпи ден,
със жителите на Небето
да водим разговор свещен.

И който знае им Езика,
ще бъде сам един от тях…
Духът му от възторг ще блика.
Сърцето ще е пълен мях.

Езикът на Христос, Небесен,
в живота щом е опознал,
на Бог в Олтара е принесен
и ненапразно е живял.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)