Автор: classicallpoetry

Живял в Завета Свят на Бог,
ще дам отчет за всички мнаси.
И там, пред погледа Му строг,
дано докажа вярността си.

Дано торбата ми тежи
от Благодат преумножена,
че верният слуга дължи
на Царя мисия свещена.

Понесох гвоздеи, стрели.
Голгота вярата понесе.
И въпреки, че ме боли,
духът ми плодовит до днес е.

За всяка дума или ред
си имах враг да ми враждува.
Но следвам ли велик Завет,
до края болката си струва.

Малцина с Примера Христов
да станат камъни от Храма,
ще бъдат моят благослов
след битка тежка и голяма.

Че всяка мнаса ражда плод
и Слава на Исус отдава,
дори с най-скръбния живот
в земя, от ледове корава.

И все едно ми е дали
живях отричан или мразен…
Все още късен дъжд вали,
а аз не съм останал празен.

Когато Слънцето с лъчи,
сърцето провери накрая,
в един живот ще проличи
каква е Портата към Рая.

Стефан Главчев
(Птицата в теб)

Дали на Стадо Си Овчар
или на пръчките Лозата,
Ти, Господи, Си моят Цар
Един Единствен на земята.

Дали Си Хляб, от Бога Свят,
или изгрялата Зорница,
със Теб оставам вечно млад
и имам порива на птица.

Дали Си Вечна Канара
или Светилник на Олтара,
аз няма друг да избера,
но Тебе ще последвам с Вяра.

Дали Си Истинският Храм
или на Сватбата Агнеца,
оставаш моят чуден Плам
и Връх Заветен за светеца.

Дали Си Верен Съдия
или Давидовият Корен,
със Теб от древната змия
довека ще съм непреборен.

Дали Си Светлият Жених,
или Вратата, в Дух стеснена,
със Виното Ти се опих,
и в Теб душата е блажена.

Дали Си Камък от Сион
или Си Алфа и Омега,
в сърцето сторих Ти поклон
и Твой ще бъда във Ковчега.

Отец у Тебе е събрал
в едно Небето и земята!
Да бъдеш Вечният ми Дял
и всичката ми Обич Свята!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

Когато до кокал опира се нож
и силата нищо не струва,
насилникът вече е по-малко лош
и спира за миг да върлува.

Усеща в сърцето си смътния крах
от някаква гневна присъда.
По-страшен за него от възгласа „Бях“
е светлият смисъл: „Ще бъда!“

Но крив е грехът му. И никак не ще
от Правда да бъде изправен.
Катарзис не би пожелал въобще,
а някак на мира оставен.

И тази обреченост остро гнети
и мисли в поука събира,
че ножът не идва греха да прости,
когато до кокал опира.

И щом е човекът в усърдие лош –
Гневът е жесток, безпощаден.
Цар Ирод, пронизан със ангелски нож,
от червеи беше изяден…

Перото ми пише и думи твори,
та всеки дано ги разбира.
Когато човеците бъдат добри,
тях Гълъб с пера ще допира!

Че този е Смисълът в грешния век,
Надежда за всичките живи.
Човекът се ражда да бъде Човек,
а злите без разум са диви.

Остават завинаги в тъмната нощ,
където Гневът ги настига.
Когато до кокал опира се нож,
и с него – желязна верига…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

(пророческо насърчение
за Сионовото състезание)

Притихнала е синевата
с Любов от Вечния Сион.
Прегърнал на Исус словата,
бегачът тръгва в маратон.

И той на попрището тича,
Венец от Правда закопнял.
С Любов Христова да обича,
докрай сърцето си раздал.

Съперници по вяра няма,
но радва се, когато в миг
у себе си съзира двама
да следват Божия Светлик.

Единият е той, бегачът,
но другият е Сам Христос…
След миг очите ще заплачат,
а устните мълвят въпрос:

„От Тебе ли получих Сила
да тичам в пътя си напред?
Не е ли вярата ми скрила,
че Ти Си силният атлет?

И горе Вечната награда
по право Твоя е, нали?
А пък на мене ми се пада
да съм след Теб, като че ли…“

Исус се спира и усмихва
на тези бликнали слова.
И в отговора Му притихва
възвишената синева.

„На Правдата Венец съм златен!
Награда съм Самият Аз!
Протичай Пътя безвъзвратен
със Мен до сетния си час!

Щом Аз съм първи, ти си втори!
Пребъдвай в Моите следи!
Че Славата те чака горе
за нов Живот да те роди…“

Игрище има във съдбата.
И състезание в Сион.
Но винаги на небесата
Един е с титла шампион.

Дано след Него всеки тича
със Сила в своите гърди,
та някога да заприлича
на вековечните звезди…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Твориш ли пръст – пръстта ще я отнеме.
Държиш ли пясък – рони се навред.
Недей прахосва даденото време,
че то е заем, от Твореца взет.

Но всеки заем някога се връща
и лихвата се трупа и тежи.
А в тленно тяло – за духа ти къща,
как времето си той ще издължи?

Какво ще види, щом при Бог се върне,
далече горе – в Царството без тлен?
Ще може ли Твореца да прегърне,
събрал блага за Вечния Му Ден?

Съкровища, приготвени за Слава,
които зъл крадец не би отнел…
Какво на този свят си заслужава
усилия до сетния предел?

Безсмислено е пръст да се събира
и пълниш в нея чувства и мечти.
Че тленното все някога умира,
а вечното към Вечния лети.

И тъжно е, когато сред богати,
си носиш сиромашката торба…
Не те ли Бог на този свят изпрати,
дарил ти дух и избор за съдба?

С лъчи не те ли никога споходи?
С Любов не те ли никога дари?
И сто живота пътникът да броди
са празни, ако плам не го гори.

Твориш ли пръст – създаваш си верига.
И пясъкът в пустиня те държи.
А времето за Бога? То не стига,
защото е пришпорено с лъжи.

И тази е присъдата трагична
над тленните потомци на Адам.
От пръст родени – пръст да ги привлича,
понеже и сърцата им са там…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Казват, че в живота няма
ненаказано Добро,
но на Господ Бог във Храма
ти си Злато и Сребро.

Златото ще се докаже
в сярната киселина,
и ще превъзмогне даже
най-жестоката злина.

А Среброто своя блясък
връща в огнената пещ…
Става ли ти вече ясно
как живота да прозреш?

Че уроци в него има
и за зли, и за добри.
Някой изпита си взима,
друг е скъсан и гори…

А до завист Бог ревнува,
щом от Злото ни спаси.
Злато и Сребро не струват,
ако грях ги покоси…

Затова смири сърцето
до Разпятие дори,
и за всичко под Небето
на Исус благодари…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Той е винаги някъде там –
в апогея на Вечната Слава,
но в сърцата на Верните Храм
със Духа Си Заветен създава.

Не избира човеци по ръст
и със титли и власт не търгува.
Припознава се само на Кръст
сред онези, в които царува.

Във протегнати с вяра ръце,
търси Своите рани прободни.
И изпитващ сърце след сърце,
Си отделя сърцата Господни.

Не признава човешки царе
и респект от учители няма.
Ако житното зърно умре,
Той възкръсва го в жетва голяма.

Милосърден, сред грешни по плът,
Сам дарява със Дух Магдалина,
за да бъде в сърцето й Път
до Небесната Райска градина.

Той фенер замъждял не гаси
и не гази с нозете тръстика.
Даже вълк е готов да спаси
и от него Агнец да повика.

Той е Примерът мой, Всемогъщ!
Във делата Си – Свят и чудесен!
Най-възлюбен във Царството Мъж!
На Светиите – Обич и Песен!

Той е Коренът в Святата Твърд
и Звездата всред утринна Слава!
Да Го следвам – в Живот или смърт,
тъй духът ми вовек се надява!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)