Автор: classicallpoetry

„…радвайте се и веселете се,
защото голяма е наградата ви
на небесата…“ (Матея 5:12)

Поклонникът в пръстта не страда.
Чрезмерна скръб не го мори.
Той търси земната награда
от власт, имоти и пари.

За тях готов е да прекърши
морал и съвест, срам и чест,
но търсеното да не свърши
и винаги да идва днес.

В живота бързо става ясно
какъв е всеки тъжен хал.
Студува клетникът натясно,
за Правдата изнемощял.

Затъва в борчове, в кошмари,
и бива сдъвкан и изплют,
а после – няколко клошари
споделят страшния му смут.

Поклонникът блести обаче
със класа в светския елит.
Една сълза не ще изплаче
за просяка, от мъка свит.

Светът въпрос е на награда.
На съответния поклон.
Едно петаче трудно пада
от скъп портфейл със милион.

Очите винаги са слепи,
покрие ли ги златен прах,
и няма как да видят шепи,
протегнати от сиромах.

Това е вярната картина
на свят, от пропаст раздвоен.
Награди има за мнозина.
Ще бъде всеки награден.

Едните ще ги вземат тука
от дух, в измамите лукав,
и злите в земната сполука
възход ще имат величав.

А другите – едва оттатък
ще стоплят своите души,
приели славен отпечатък
от Оня, Който ги теши.

А Лазар – тяхната награда –
до Авраам ще заблести,
че който за Небето страда,
със Милост Бог ще опрости.

И нека помнят се словата,
небесно вдъхнати за вас.
Фатални стават в сетнината
пари, имоти или власт.

Поклонът всичко определя
сред този зъл и грешен свят –
или в Небесната постеля,
или във огнения ад…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Бъдна утрин ви желая!
И след нея още много…
Да пребъдвате до края
всякак посветени Богу!

Господ не е ден в година,
но за цял живот в Завета!
За Небесната родина
Вяра даде ни пресвета!

И бъдете благодарни,
щом душите Той огрява,
не със чувства календарни,
но с копнеж за Вечна Слава!

Че минават бързо дните
с празниците на земята,
и стомасите са сити,
но опразнени сърцата.

В утро буди се човекът
да твори, да се раздава…
Но Христос да бъде нека,
Който с Дух му повелява!

Бъдна утрин ви желая
и Зорница да ви води!
Със Спасителя до края
над световните несгоди!

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

(Пътят до Откровение 22:14)

Пери си дрехата! Пери
на Бога в Истината Свята!
Дори да блесне… И дори
петно да няма в белотата.

Че битието и до днес
ни учи с мъдрост извисена.
По пътя си навън излез
и… дрехата е омърсена.

Дали от прах или от кал
ще се изцапа неизбежно.
И ти ще страдаш, осъзнал,
че хич не ти е белоснежно.

Пери си дрехата! Пери!
И нека съхне на простора!
Лъжата щом ги покори –
добри се смятат всички хора.

На Господ светлият висон
изглежда летва немислима.
И няма смисъл от поклон,
щом всеки егото си има.

Но идва съдбоносен час
духът отвъд да се пресели,
и там да го попита Глас
дали си дрехата избели…

Дано тогава е честит
през Портите да влезе в Слава,
и с поглед светъл и открит
Исус да гледа до забрава.

Пери си дрехата! Пери!
Не давай тя да стане дрипа!
Че който духом се смири –
сега във шепите си хлипа.

Сега стои на колене,
за да измоли Милост блага,
и в Праведната Кръв поне
от злия пъкъл да избяга.

Че в свят на грях преумножен
това е Святата утеха:
Да бъдеш във Христос блажен,
изпрал едничката си дреха!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

С какво запомних те, годино,
готов и теб да претърпя?
Една дълбока чаша с вино
пенлива вътре в мен кипя.

От своите болежки страдах,
и мъката човешка пих,
а себе си докрай раздадох
и бях в даряването стих.

Духът ми в тежест се огъна.
Сърцето скръбно се смири.
Но камък, щом докосне дъно,
Отец върха ще му дари.

Тираните не ме дочуха.
Лъжците гледаха встрани.
И светска мерзост, зла и глуха,
Твореца в мен не оцени.

С реки от кръв се запечата
годино в моите очи,
че брат се вдига против брата
и страшен свършекът бучи.

Земята в трусове трепери.
Вещаят бурите потоп.
Победа тръгнал да намери,
убиецът ще свърши в гроб.

Не бе честита, ти годино,
защото не натрупа чест.
И бъдното, уж беше синьо,
но в черни облаци е днес.

Дано Отецът в Миг възвишен
малцината Си прибере,
а моят зов новогодишен
да блесне в стъклено море…

И с арфа, някъде далече,
духът ми в химни да гори…
Това духът ми си зарече!
О, Боже! Ти го сътвори!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Светът на Шепа Милост се крепи.
Без нея в пропастта ще се погуби.
Един Творец най-дълго го търпи
и с Бащината Си Любов го люби.

Преглъща Свят въздишки и сълзи.
И хули и презрения преглъща.
Змията сред безбожните пълзи
и в черен мрак сърцата им извръща.

А времето скъсява своя срок
и Милостта отхвърлена изтича.
Езичникът не би обикнал Бог,
но себе си готов е да обича.

Да трупа, да рискува, да пести
и вярва, че животът му е длъжен.
А щом грехът му го опропасти,
провалите да гледа с поглед тъжен.

Да иска втори шанс да си дари
и тръгне през съдбата с пълни шепи,
но пак в греха си да се разори,
последвал участта на всички слепи.

Такъв е той – най-хлъзгавият дял
на всеки, който Милостта презира.
Дори и век без Бог да би живял,
оттатък огнен пъкъл го прибира.

А Шепата остава тук, отсам,
преди Гневът Небето да заключи,
та пръстният потомък на Адам
последен шанс за Вяра да получи.

Светът на Шепа Милост се крепи,
но даже тя до време ще се свърши,
когато остър Меч ще потопи
в голяма скръб безбожници и мърши…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Не искам коледни елени,
а само Божият елен –
в тревите буйни и зелени
с водата жива утолен.

Че той е вярата ми Свята
в един Небесен светъл Цар,
дошъл да бъде на земята
най-щедрият и Вечен Дар.

И днес когато с чужда вяра
светът в наздравици звъни,
и е записал в календара
измислени суетни дни,

със Божия елен в сърцето
ще славя Господ като Ден,
че Той дари ми битието –
да бъда в Него осветен.

Една Зорница да ми свети
със Витлеемските лъчи
и с ангелите й заветни
рождествен химн да прозвучи.

Роди ни се Спасител чуден!
Зора от Бог ни посети!
И нека всеки, в зов събуден,
Вестта Му блага извести!

Еленът – в небеса възнесен
за Извора Му да пъхти…
Това е Празникът чудесен!
И в него весели се ти!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

С урагани от евтина слава
всеки ден се залива светът,
и погнусата лепне лукава
като сянка под Вечния Път.

Жалки фотоси. Гнусна реклама
с атритуби на евтин елит.
„Тях ги има, а тебе те няма!
Ти оставаш за хората скрит!“

Тъй нашепва горката съблазън,
сътворена от паднал бунтар,
но духа си не чувствам премазан,
нито себе си жалък и стар.

Че комуто до днес съм потребен
ще издири от мене следи,
и ще тръгне по стръмния хребет
към високите светли звезди.

Там не ходят тълпи, върволици.
Самотата е тайник и зов.
А крилата на волните птици
ми даряват пера с благослов.

С тях звъни благодатната лира
и се сипе свещена роса.
А духът ми лети из Всемира
да докосва с любов небеса.

Репортерът не ще ги опише.
Фотографът не ще ги съзре.
За мнозина щом станах излишен –
значи с вяра вървял съм добре.

И разпънат ме скрива Голгота
с шепа спътници верни до мен.
А светът си остава за скота
сладко блато със мирис на тлен.

Е какво пък? В разделното време
всеки своята вечност твори.
И оттатък съдба ще приеме,
за каквато сърце му гори.

Аз горя на свещена жарава
и съм неин до сетния дъх.
Урагани от евтина слава
не достигат до камък на връх.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)