Автор: classicallpoetry

В живот от ветрове и бури,
не съм във вярата титан,
но следвам Вечните контури
на Пример Свят и очертан.

От тях блестят лъчи, които
човекът следвал би едвам,
защото в дребното им сито
умира старият Адам.

И ставам в пътя си белязан,
в ръка Небесна уловен.
От тъмни духове наказан,
от Светъл Дух благословен.

Пръстта от мене си отива.
Раздялата ми става меч.
Нищожен – този свят се свива
все по-далеч, и по-далеч.

И в стръмнината несъзрима,
от всяка крачка изцеден,
все още като зов ме има,
отричан и непобеден.

Дано Отец да ми притури
в скръбта утехата една,
дарил ми Вечните контури
на Примера от Светлина.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Бакърена паничка“, изразени от мен в поетичен рецитал!

„Но понеже ще се умножи
беззаконието, любовта на
мнозинството ще охладнее…“
(Матея 24:12)

Студено ли е – болка няма.
В студа престава да боли.
Светът в това не вижда драма,
а дребен щрих като че ли…

Една висулка е щастлива,
когато вън е минус пет.
От пътя си не се отбива
да стопли някой старец клет.

Безчувствена и горда крачи.
Не трепват нейните очи.
Защо от чужда скръб да плаче,
та слабост да й проличи?

Животът е страхотен фризер.
Запазва здрава всяка плът.
И няма безпощадна криза
да праща съвестта на съд.

Но по-добре в гигантски глетчер
съдбата да се превърти –
от ранно утро и до вечер
ледът по нея да блести…

Каква трагедия позната,
видяна в Святи редове…
Настъпва страшна хладината
със мор и черни грехове.

И върволици от висулки,
родени в пещерния студ,
готови са да станат булки
и скочат в дяволския скут.

Чеда на лъскава измама,
в които Зло ще се всели…
Студено ли е – болка няма!
В студа престава да боли.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Птицата в теб“, изразени от мен в поетичен рецитал!

Питат ме какво е плява.
Отговарям със въпрос:
Тука Зло ли управлява
или Божият Христос?

Всички ли се радват явно
на безчислени блага,
да живеят чудно, славно,
без привременна тъга?

Как един мизерно проси,
а пък друг – лихвар е тлъст?
Босът пачките си носи.
Клетникът – най-тежък кръст.

Честното кърви пребито.
Скверното е на престол.
Чезне праведното жито
сред погром и произвол.

И остава светска плява –
гнусна, гнила, без зрънца.
Да краде и поругава
наскърбените сърца.

Кой ще я свали от трона?
Кой ще й отнеме власт,
щом е сторила поклона
пред един злотворен бяс?

На Кръстителя словата
ще ли да си спомни тя,
че изрината с лопата
ще погине в пепелта?

Че за нея без пощада
огън в пъкъла пращи,
гдето винаги ще страда
и напразно ще крещи.

Питат ме какво е плява.
Нека Господ ги смути.
Който съвест разпилява,
в грях ще се опропасти.

И с безбожната си драма
ще ридае в пълен мрак:
„Жито бях, а станах слама,
лъгана от Божий враг…“

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Светът е грешно огледало,
каквото и да отрази,
и в него черното е бяло,
готово поглед да срази.

А бялото се вижда черно –
измамените да вбеси.
В такова битие неверно
скърбиш, където и да си.

Умът не ще да се изключи.
Лъжи поглъща като хляб.
Не търси Правда, да научи,
че силният е много слаб.

Че пада горният надолу.
А долният полита с Дух.
Облеченият му е голо,
но голият е със кожух…

В живот от толкова контрасти
са нужни точни очила,
че палят грехове и страсти
неверните огледала.

И никога в една посока
не се събират дух и плът,
но имат сетнина жестока
излъганите всеки път.

Вземи си друго огледало,
с което гледаш там, напред –
оттатък смъртното си тяло,
отвъд езическия ред.

В Исус огледай се! До йота!
И нека Той те заплени!
За да изчезнат от живота
лъжи, заблуди и стени.

С душа, в Кръвта Му опростена!
С Живот, на Правда покорен!
Огледай се! Светът е сцена
и там залогът е свещен…

Че Неговото огледало
най-вярно ще те отрази.
И в себе си ще имаш бяло
сърце, умито от сълзи…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Птицата в теб“, изразени от мен в поетичен рецитал!