Автор: classicallpoetry

Една река най-мъдра и велика
в духа ми с освещение тече.
Водата й от Свята древност блика
и грешни в покаяние влече.

Илия тя пропусна да премине
със спътника си верен Елисей,
че Правдата от зло не ще загине,
когато колесница я огрей…

Сам Господ, с Гълъб Бял на рамената,
в реката беше кръстен от Йоан,
и тръгна въплътена Светлината,
за да остави Смисъл изживян.

Към нея бягат людете бунтовни
да се спасят от идещия Гняв,
и съвести – ужилено-виновни
се връщат в Пътя Истинен и прав.

Вълните й са чудни! Потърси я!
Бъди от Бога с Милост оправдан!
Ръцете на Небесния Месия
все още се протягат над Йордан…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Верни думи в сърцето си ще изрека
и дано всеки види ги прави.
Хвърлен кръст не изваждам от студена река.
Само клетникът, който се дави…

Че парчето метал няма дух и душа,
а Спасителят хора спасява.
Но реши ли слепецът, че съм крив и греша –
нека грешен си бъда тогава…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Недей да се стремиш към слава,
дори да дойде изведнъж,
че нея Сам я заслужава
един единствен Разпнат Мъж.

Че тя е огън, който свети,
но може да опожари,
и в сива пепел под нозете
превърнала се би дори.

Върха докоснеш ли за кратко,
падни на дъното, смирен,
че там горчивото е сладко
и с Божий лъч си озарен.

Помни, че горе на Небето
Исус е на мнозина брат,
и с тях се слива неусетно
в една пречудна Благодат.

Не ще Го видиш със корона,
да търси почит като Цар.
В сърца човешки му е Тронът,
и там е властен Господар.

Възнесен Свят над Галилея,
въздигна се със бял висон.
За Цар такъв – докрай копнея,
и Той в душата ми е стон.

На Него подобава Слава,
но Той обръща я в Любов,
готов до днес да се снишава
до най-страдалческия ров.

И в Него Сам Отец събира
високото с дълбочина,
та грешните да изнамира,
платил най-святата цена.

Недей да се стремиш към слава,
но паднал тих на колене,
моли Исус да те дарява
със вяра за слуга поне.

И вътре в тебе ще нахлува
безкраен Мир като река,
че там смиреният векува
на Бога в Святата ръка.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

От стари бесовски съюзи,
навред разпалили войни,
светът проклет ще се изхлузи
до адовите дълбини.

Царе, крале и президенти
на почит всякога били,
ще бъдат вечните клиенти
за огнен жупел от стрели.

А с тях – продажни премиери
в окови страшни ще са там,
и никой няма да намери
утеха в яростния плам.

Ще стенат в мрака генерали
проливали реки от кръв,
и всички, що сърца са дали
за всяка сатанинска стръв.

Банкерът ще хрипти и моли
за капчица вода поне,
забравил хиляди неволи,
които е съсипал с „Не“…

Това е вечност предузната!
Записана от векове!
Защо ли още Сатаната
светът за господар зове?

Змията сигурно му стига
за някакъв измислен рай,
но после черната верига
едва ли смъртен ще изтрай.

Една тръба бучи, не спира.
Дано от пропаст да спаси!
Но днес земята се раздира
и лют пожар не се гаси.

От стари бесовски съюзи
светът е зъл… Същински ад!
Обърнах си и двете бузи
и чакам моя Господ Свят…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Износен в майчина утроба
човек се ражда на света,
и в път от люлката до гроба
напредва бавно с възрастта.

Познава ласки и прегръдки,
усеща бащин благослов,
от щастието пие глътки,
за нови всякога готов.

На зрелост радва се от сила
и здраве в младото сърце,
и сам превръща се в закрила
на крехко мъничко телце.

В съдбата весело свирука,
че тя е хоризонт без край,
и всяка бъдеща сполука
е със усещане за рай.

Веднъж достигнал до предела,
започва в скръб да се мори,
че възрастта му е отнела
искрата бурно да гори.

Косата бързо посивява
във своя заник осребрен,
и вече късно е за слава
в живот, от болки уморен.

А може чудо да се случи
във някой миг неотразим,
и сам човек да се поучи
от фарисея Никодим…

Във време мрачно и тревожно
със вяра жива във гърди,
разбрал бе той, че е възможно
и стар човек да се роди…

Износен в Божия утроба
светец се ражда на света,
да бори яростната злоба
със Силата на Любовта.

И в път – от Алфа до Омега,
с пробудени очи на пост,
да влезе разпнат във Ковчега
на оживелия Христос.

Това е Мъдростта велика,
която мога да ви дам –
сърцето на човек да вика,
но към Последния Адам.

Че земният живот е кратък,
а Вечният твори следа
във най-чудесния зачатък,
роден от Живата Вода.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

„Затова, не се безпокойте за утре, защото
утрешният ден ще се безпокои за себе си.
Доста е на деня злото, което му се намери…“
(Матей 6:34)

Нямам вяра за много години.
Само Бог разполага със тях.
Ден да дойде. И друг да премине
стига в моя житейски размах.

Пред духа ми стои съпротива.
Злоба вятър раздухва студен.
В кратка битка денят си отива
с още много злини зареден.

Аз отдавна съм явна мишена.
Поругателят съска за мъст.
И очаква от мен да простена
и сваля непосилния кръст.

Е, ще има напразно да чака…
Моят път е отдавна видян.
Не е страшно, прицелен от мрака,
да кървя, от стрели поруган.

Имам точни и Святи причини
да ме мрази проклетият княз,
че реша ли сърце да почине,
ще излъжа сам себе си аз.

И годините, толкова много,
що човекът напред е видял,
нека дар да му бъдат от Бога,
и честити във земния дял.

Мен ми стига заветната вяра
още ден да остана с Христос,
че дори превъртял календара,
всичко утре стои под въпрос…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Привършва старата година,
отдавна грохнала в злини.
А аз, щом в новата премина,
копнеж скръбта ми ще смени.

Че бъдното, така далече,
със още малко приближи…
И в тежката умора вече
дано духът ми издържи.

Товар на младини се носи
със бързината на елен.
В сърцето не горчат въпроси
и жребият не е солен.

Но слагат дългите години
един печат неумолим,
и някак възрастта тежи ни,
когато в пътя си вървим.

Последвах пример и посока.
Оставих диря и искри.
И в битка яростно жестока
духът ми с рани се покри.

В света не ще се излекува
и няма болката да спре,
но пътя щом си пропътува,
оттатък ще се прибере.

Заричам си утеха Свята
и зов от светли небеса,
че от теглото на земята
сребрее моята коса.

И там, през новата година,
във Миг, от Бога отреден,
при моя Цар да си замина
в Града Му Свято утешен.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)