Автор: classicallpoetry

Това, което ме убива,
не ще ме запокити в гроб.
С душа, за малко стадо жива,
на Вечния Овчар съм роб.

И игото си мълком страдам,
скръбта от верните прикрил.
Дали ще ставам или падам,
Господен всякога съм бил.

Не съм потомък на герои
и нямам мощ на великан.
Удържам тъмните порои
до капка сила изтерзан.

Живот живея на мишена,
прицелена от властен мрак,
но хулена и утешена,
пребъдва вярата ми пак.

И жилавост у мен вбесява
невидимите врагове.
„Огъваш го, а той остава
сърца към Бога да зове…

Не иска хич да се прекърши –
глава пред Злото да склони.
Реши ли нещо – в миг го върши
и чупи нашите стени…“

Съдбата си не аз я пиша,
но тя задача е на Друг.
И в този свят, докато дишам,
ще бъда Неговият чук.

Оставам жезълът с бадеми
за знак против бунтовен род,
преди Овчарят да ме вземе,
дарил ми Вечния Живот.

А дотогава – с вяра жива
души ще браня от потоп,
щом Зло духа ми не убива
и няма за плътта ми гроб.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Не бързай да печаташ със „Амин“,
защото лесно от дъха излита,
но пресата на тъмен исполин
над теб ще натежи, да те изпита.

Че думата заявка е за власт,
каквато просто няма у човека.
Изява тя е на Небесен Глас,
дошъл да бъде Истина довека.

Но първом на Исус „Амин“ бъди –
свидетел, който всякога е верен.
Защото ако Той те потвърди –
Върхът Му в тебе вече е намерен.

А Кръстът Му се носи ден и нощ,
щом жива е повелята Му Свята.
И само със такава пълна мощ,
„Амин“ готов е да се запечата.

И сбъдват се тогава словеса,
защото Дух велик ги сътворява –
с един печат от Вечни небеса,
дошъл да бъде Божията Слава.

Амин и Амин!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

От Господ Бог поискай автограф.
В сърцето ти Сам Той да се подпише…
Греша ли в този зов? Или съм прав
подобно чудо да се случи свише?

Светът налита евтини звезди
и подписа им иска, тъй – за слава.
Със щипка гордост да се зареди
сред бляскавия шум и плътска врява.

Спасителят със Святото перо
от Себе Си словата ще остави,
когато върши верният Добро,
което Той не може да забрави.

„Бях гладен! И Ми даде къшей хляб!
Бях жаден! И с водата напои Ме!
Бях болен, и от немощите слаб,
но ти и в клетник зърна Мойто Име!

В тъмница бях, и ти Ме посети!
И странник бях, намерил топла стряха!
След толкова затворени врати,
отворени за Мене твойте бяха!“

Така до днес подписва се Исус
и Подписа Си с капка Кръв зачита.
Завета Му уж знаят наизуст,
но тъпчат Го с омраза неприкрита.

Остава Той в мнозина невидян.
Звезда, в калта Духа Си приземила.
Да чака, да се взира поруган
в ръце безплодни, и в сърца без Сила.

И днес, когато всички трупат гняв,
а хладината – норма и фетиш е,
от Господ Бог поискай автограф…
В сърцето ти Сам Той да се подпише!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Птицата в теб“, изразени от мен в поетичен рецитал!

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Птицата в теб“, изразени от мен в поетичен рецитал!

Оставя всеки някаква следа.
И моята аз също ще оставя.
Пътувам към невидима Звезда –
не себе си, а Нея да прославя.

Тя някога земята посети.
Сниши се до съдбата на човека.
Дари го с най-прекрасните мечти,
превърнала Живота Си в пътека.

Посоки има хиляди навред
и всяка своя крайна точка има.
Най-святата нарича се Завет
и тя за сетивата е незрима.

Сърцето ми със вяра я държи.
Лъчите й са истински и звездни.
И който в нея духом продължи
ще дойде миг оттатък да изчезне.

И може би това е мъдростта –
да се надскочат земните представи,
и всичките пътеки на света
пътуващият мигом да забрави.

Че изток, запад, север или юг,
кръстосват прекосената планета,
но с тях човекът си остава тук –
във връзките на тленните въжета.

А моята посока е отвъд.
Натам Звездата стъпките ми води.
Небесна цел над всяка земна плът
с премеждия, тревоги и несгоди.

И струва си, с привременна тъга,
в пътеката нагоре да изтлея,
при облака и дивната дъга,
във светлия простор над Галилея.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Безбожният се спъва в моя стих
и хули Святи думи от жарава.
Съмненията вече му простих,
защото всяка плът се усъмнява.

Пръстта не може Дух да приюти
и в себе си Небето не побира.
От нея богохулен дим люти
и винаги изпушва, без да спира.

Най-страшният критичен дефицит
е онзи, свързан с капчицата вяра.
Слепец роптае, в тъмнина обвит,
но с гледна точка ми обсъжда дара.

На кърт не подобава да е цар,
поставен във гнездото на орлите,
че глина му е всичкият олтар,
а не безкраят син на висините.

И няма как един космополит
да покори духа атеистичен,
ни Арфата звънлива на Давид
да стопли плът със своя зов лиричен.

Живеем във различни светове.
Дели ни пропаст в хиляди години.
Не може мракът блясък да зове,
защото от лъчите ще загине.

В призванието всякога стоя.
И все така на пръст ще съм съблазън.
Презира ме проклетата змия,
предадена на гърчове и спазъм.

Но помня аз, че Пътят ме избра
да бъда знак, съдбовен за мнозина.
Проблеснал в този свят като искра,
в пожар да лумна, и да си замина.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)