Автор: classicallpoetry

Трънливият венец се носи
безмълвно, тихо, и без гняв.
Спестяваш всичките въпроси
дали си крив или си прав.

Във свят на озверели псета,
събрали в ямата души,
не чакай ангел със пинсета
от болката да те лиши.

Помни на Господ Бог словата
от времената на Адам,
че тръни ще роди земята
и плевели ще никнат там.

И няма плътската природа
омразата да ти спести,
дори когато в небосвода
Зорница върху теб блести.

С венец и четири пирона
заради Святите слова
се плаща златната корона
върху Христовата глава.

Трънливият венец се носи,
но ти с любов се усмихни,
че виждаш във скръбта защо си
през всичките усилни дни.

Исус у теб ще се познае –
на Кръст, но като Камък твърд.
Че Смисълът свещен това е:
С Венеца Му да вкусиш смърт!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Сеяч от любовта си жъне
благословените жита.
А вярата му като сън е
и чака зов на сутринта.

Във свят щастлив да се събуди,
последния си сноп събрал,
и сред треви и пеперуди
да си почине отмалял.

В десницата тежи умора.
Сърцето за покой шепти.
Светът е нива, пълна с хора,
но не у всеки лъч трепти.

Понякога духът му плаче
и свойта участ тих скърби.
Защо на Словото сеяч е,
а жъне мъничко съдби?

Кълваха от труда му врани
и едър бурен се роди,
а бяха семена отбрани,
поени с живите води.

Навярно е усилно време,
всемирна битка за души,
когато и едничко семе,
покълнало ще го теши.

И тридесет или стократно
ще връща на Небето плод,
че времето е безвъзвратно
било за смърт или живот.

Сеячът сее семената
и скоро ще се приюти
високо горе, в Светлината,
преминал бисерни врати.

Дай Боже, снопът да е верен,
и в делото да няма срам,
а той пред Теб да се намери,
като слуга за Твоя Храм!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

С годините човекът остарява
и времето не върнал би назад.
Това, което минало остава,
не претърпява никакъв обрат.
Но моя дух във Вярата гори
с една Любов на тридесет и три.

Безспорно е, животът ще приключи
пред всичките човеци начертан.
Дошъл като красиво бликнал ручей
накрая ще се влее в океан.
И там дано Творецът го дари
с една Любов на тридесет и три.

Да бъдеш млад е преходна наслада
и тя за кратко радва сетива.
Но даже и стрелата скоро пада,
докоснала висока синева.
А би могла мечта да възцари
с една Любов на тридесет и три.

Възкръсва всяко семе, щом умира,
пожертвано във своя чернозем.
Пред тлението – Вечност то избира
със полъх от Небесния Едем.
Защото в него ще пресътвори
една Любов на тридесет и три.

Животът се явява пред човека,
подобно чудо с дух неопознат.
Три части свързват цялата пътека –
дете, младеж и старец белобрад.
Но само във едната Дух искри
като Любов на тридесет и три.

От всичките човеци на земята –
Един ни даде Бог – да заблести.
Понесъл Сам на всичките вината,
да ги изкупи, и да им прости.
И там, на Кръста, да ги покори
с една Любов на тридесет и три.

Тръгни след Него, Верен на Завета,
и Той ще ти посочи висини.
Със Него ще блестиш като комета,
а мракът ще се дръпва настрани.
Така накрая ще те озари
една Любов на тридесет и три.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Защо човеците се мамят
и грях душите им скверни?
Искрите в Божията Памет
пръстта не ще възпламени.

Какви ли сетнини преломни
ще има някога отвъд,
щом Бог не иска да Си спомни
себичната човешка плът?

Дали сърцата са дочули
Вестта най-блага от Едем
или във мрак ще ги търкули
страстта на плътския корем?

Човек яде, за да живее,
а не живее да яде…
Къде е този свят? Къде е?
Пропаднал, дявол знай къде…

В един затвор чревоугоден
духът остава жалък роб.
И мами се, че е свободен
дори до преходния гроб…

А после Божията Памет
отказва да го приюти,
че горе на Небето – Храм е,
затворил за греха врати.

Стресни се в този стих, човеко!
Пръстта е лоша сетнина!
Исус да следваш не е леко,
но плащаш вярната цена.

Тъй малък в този свят огромен,
надмогнал с вяра във Христа,
да бъдеш на Отеца спомен
завинаги във Вечността!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Победа е, ако останеш беден,
съблазните на дявола проклел.
Във земните блага да си последен,
дори и шепа користи не взел.

Победа е, ако светът те срита
и с шумен смях душата ти презре,
а ти да гълташ скърби до насита,
но светлият ти порив да не спре.

Победа е духът ти да измоли,
когато злото с кризите бучи,
да би прегърнал неколцина голи
с печал нескрита в техните очи.

Победа е, останал с малко сила,
да съкрушиш лукавия титан,
щом вярата у теб е съхранила
изваян Камък в Божията длан.

Победа е да издържиш на клада,
щом Огънят на Бог е по-горещ.
Четвъртият е твоята Награда,
дошъл за помощ в пламенната пещ.

Победа е сред лъвовете в яма
Мирът да бъде здравият ти Щит,
а псетата на всяка зла измама
да ги погълне ужас страховит.

Победа е за Святата рокада
да мислиш непрестанно нощ и ден.
Че първият, от гордост щом пропада,
последният ще бъде извисен…

И нека днес сърцето ти се вгледа
не в думи, а в Духа им изявен:
Христос е вековечната Победа
над този свят, от Злото уловен!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Аз не плащам за чужди съмнения
и не сея раздори и смут.
Ходя в светлия Път, озарения,
със Христови сандали обут.

Съгледвачи одумват ми вярата,
анонимни и шепотно зли.
И край мен настървена покварата
свива примките, за да боли.

Превъзмогвам мълви и зловония.
Всяка клюка ми става пирон.
А венецът напомня с агония
за присъда от Синедрион.

Безполезно е всякакво спорене
с приземените в змийския ров.
Моят извор за всички отворен е,
но малцина го пият с любов.

И това ми е явно разпъване,
ориста сред безбожния свят –
заповядан за пълно потъване,
да съм кръст, от пръстта непознат.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Вилня бандитът ураганен.
Прекърши клони и листа.
Отвори по дървета рани
със силата на яростта.

И нека мъдрият притури
поука занапред в това.
Че има други грозни бури,
далеч от плътски сетива.

Ужасни гибелни циклони,
които брулят този свят,
но кършат не листа и клони,
а грешници без благодат.

Аз бих извикал към такива,
щом идва скръб да ги коси:
На Бог ръката Милостива
хванете, за да ви спаси!

Че Той заслон е в урагана,
закриляща от зло стена.
Овчица няма поругана
в кошарата Му ни една.

Мирът Му нека ви споходи!
Духът Му да ви осени!
И всички бури и несгоди
ще се отдръпнат настрани.

Че вдигне ли Исус десница
смълчава всички ветрове,
когато скръбната душица
в живота си Го призове…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)