Автор: classicallpoetry

Опазвай бялата си дреха –
правдивия и чист висон,
че злите този свят превзеха,
приготвили за звяра трон.

В смола и кал да се въргалят
мечтаят тварите без ум,
на дявола ушите галят
със всичкия греховен шум.

Содом разпаля плътски страсти.
Египет зодии шепти.
Смъртта със тъмни пирокласти
подобна на вулкан трещи.

И пътник, тръгнал към Вратата,
сърцето трябва да смири,
че само с Кръв, невинно-свята,
ще бъде без петно дори…

Такъв – на прицел да положи
Заветния от Бога Лик,
защото в Него той ще може
да се оглежда всеки миг.

Със плач сърцето да измива
и на палача да прости,
а дрехата – все тъй красива,
на своя Цар да посвети.

Това е Святата победа
в живот на Вяра и Любов –
Отец отгоре да съгледа
висонът в теб, Исус Христов!

Делата на Светия верен,
опазил Новия Завет,
дори в живот, от скърби черен,
но всякога останал Свет…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Натрапва ми светът заблуди със тъй наречени „звезди“.
Умът втрещен да се учуди и завист да го оплоди.
Успеха им да пожелая със плувнали от лъст очи,
и в славата им – роб накрая – след тях духът ми да търчи.

Във Монте Карло на казино. В Париж на пищно матине.
Мамон да ме извая фино като душа със портмоне.
Сред звезден куп аристократи да пия бърбън с кубче лед,
И в най-богатите палати да бъда винаги приет.

Отхвърлям подлата покана. От нея лепне и смърди.
Не искам тук звезда да стана сред сатанинските звезди.
Че помня как на планината, с цената на поклон един,
предложи слава Сатаната на Божия Възлюбен Син.

Светът е битка на поклони – бях писал някога преди.
Раздава дяволът корони. Въздига евтини звезди.
А после лъскави реклами минават като ураган,
и който бързо се подмами, е като риба във тиган.

Мамон сърцето му поглъща. Духа му чупи – кост по кост.
И никога не се обръща душа такава към Христос.
С очи – от злато ослепени. С прелели от хвалби уши.
Съдбата му е сред пленени и в мрака паднали души.

Там черна дупка ги привлича и чезнат в непрогледна нощ.
Звезда ли? Не! Ще бъда притча за клетника без пукнат грош.
Че той си има на Небето Зорница с блясък като Ден.
Намерил Нея в битието – не е безсмислено роден.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

При удар глината се пука,
но камъкът ще устои.
Издържа той на Злото чука,
защото в него Дух струи.

И съска в мъка несравнима
една обречена змия,
че тези камъни ги има
навред по цялата земя.

Отвътре те са пълни с Огън
и всеки е като скрижал,
преминал скръб и изнемога,
но в тежки битки оцелял.

В съдба велика и голяма
те следват Зов непобедим,
че с тях Исус изгражда Храма
на Новия Ерусалим.

И той завинаги ще свети
във идещите векове.
Под него ще въздишат клети
осъдените зверове.

В стени и стълпове Небесни,
събрани като Свят Олтар,
от тези камъни чудесни
Синът приготвя славен Дар.

На Свят Отец във висината
чеда на Вяра да дари,
и Вечен Дух на Светлината
със тях в Небето да гори.

Това е Смисълът в куплети,
за всеки камък на Христа.
Да бъде твърд, и да засвети
на Господа във Святостта.

Че идва Миг, така изстрадан,
у Бога да се съгради,
получил своята награда
при вековечните звезди.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Религия имали древните траки,
погребвайки някой владетел богат,
да сложат във гроба му златния накит,
а той да го носи в отвъдния свят.

Във гроба полагали също монети,
и някой изкусно изваян ритон.
Да пие божествен нектар с боговете,
получил по право величествен трон.

Те имали празник, когато умира
и тръгва си старият вече човек,
че нейде оттатък животът не спира
и там е навярно по-хубав и лек.

Владетелят ставал на череп и кости,
разложен на плесен, обърнат на пръст,
но гроба му после неканени гости
ограбвали бързо със порив чевръст.

Изчезнали някак си нравите стари.
Могили останали, древни била,
плячкосани бързо от куп иманяри
със кирка, лопата и здрава тесла.

И станало ясно – човекът не носи
в отвъдното титла и славен имот.
Енигма е гробът. Гъмжи от въпроси.
Защо ли е този суетен живот?

Е, има оттатък най-истинско злато!
Най-чисто сребро ще намерите там!
Но трябва човек да живее богато,
разбирайте – Богу да станете храм!

От земното тръгнали в Пътя Небесен,
надминали траките – с вяра и зов,
по-дивен живот от Орфеева песен
ще имате горе, над пръстния ров.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Прости и забрави! Това е!
И нека да отсъди Бог!
Дори сърцето да ридае,
а мислите да бъдат в шок…

Със злото зло не се изтрива,
но става то всевластен зар.
Овен със гневна съпротива
приема рогове на звяр.

Един Манасий на Небето
получи Портата на Дан.
Забравил и простил в сърцето,
от Господ ще си оправдан…

Кръвта, която се пролее,
напомня само за Каин,
а пък убийците владее
един ужасен властелин.

Не бързай с никакви присъди,
защото Бог е Съдия,
и Той единствен ще пропъди
души при древната змия.

Сърце, което се е спряло,
и меча с прошка замени,
отхвърля всяко покривало
от стари времена и дни.

Най-верен смисъл да съгледа
във днешния опасен трус,
че всяка истинска победа
над Злото дава я Исус!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Връхлита ме последната ми есен
и брули вятър жълтите листа.
С невидим квас, в сърцето ми омесен,
готов съм да последвам мъдростта.

Тя винаги тогава се събужда
когато се привършва кръговрат
и в себе си творецът има нужда
да се усети в горното богат.

Опитвайки на залез да се сгреят
пристъпват старци в тъжния сезон.
С бастуните почукват, и немеят,
забравили най-скръбния си стон.

Листа, които в битка с листопада,
изгубили са летния си цвят,
и рано или късно всяко пада
във шумата на преходния свят.

Какво ли ще ги стопли, щом са тленни?
Остава ли копнежът им зелен?
Душите, уморено-скъпоценни,
надмогват ли над старческия плен?

Не! Не това е писано за всички!
Дори и в есен блика пролетта!
Но трябва да са борови иглички,
а не големи дъбови листа…

Последната ми есен ме връхлита.
Смалявам се. Не ща да съм листо!
Една игличка искам, упорита,
готова да живее две по сто…

Все още да е свежа и зелена,
и всички да дарява с кислород –
това е мъдростта ми, споделена,
със пътника към Вечния Живот.

Ясен Ведрин
(Отвара от въздишки)

(който беше и остана слуга Господен)

Помазана Маслино на Отца!
Потомъко най-славен на Есея!
До днес разпалваш верните сърца
и в псалмите ти всякога се грея.

Перото ти е пълно с Благодат.
И Арфата трепти в мечти чудесни.
От прашката ти пада Голиат,
а всичките ти подвизи са песни.

Небесният ти Пастир е и мой!
И с Него в нужда няма да остана.
С водите тихи дава ми покой
на някоя разцъфнала поляна.

Трапеза ми приготвя. И гори
душата ми от Истината Свята.
Дано и в мене Той се възцари,
тъй както в теб царува на земята.

А аз да Му въздигна светъл Храм,
където Той е Вечният на Трона.
И всякога да Му прислужвам там –
в най-праведния Мир на Соломона.

Давиде! На Отец възлюбен мъж!
Все още в тебе чашата прелива.
И капе от Сион Заветен дъжд
за всеки, който в ревност не изстива.

Дано и мен Създателят дари
с незлобие в една душа смирена.
А ти от свойте псалми – говори!
Възпявай Господ с Арфата свещена!

И аз, до всички Божии сърца,
при тебе ще застана, за да пея!
Помазана Маслино на Отца!
Потомъко най-славен на Есея!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)