classicallpoetry

НЕГОВИЯТ ВЕЧЕН ДАР

Последваш ли Живота ярък
на нашия Небесен Цар –
бъди за всички не подарък,
а Неговият Вечен Дар.

Подаръкът е твърде земен
и се купува със пари.
Във него няма вечно семе
и Обич Свята не гори.

А Дарът с вяра се приема
и даром дава се навред,
без страх от острата дилема
дали богат си или клет.

Че някога сред светилата
на Божия Свещен Олтар,
ще свие трепетни крилата
животът ти, превърнат в Дар.

И благослов, от Огън жарък,
сърцето ти ще разгори.
„За хората не бе подарък,
но като Дар се подари!

От Мене наследи Вселена
и стълп у нея Ми бъди,
защото тя е подарена
на жертви, станали звезди!“

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Бакърена паничка“, изразени от мен в поетичен рецитал!

„Сърцето е измамливо повече от всичко,
и е страшно болно; кой може да го познае?“
(Еремия 17:9)

Човекът болести лекува
и всякак иска да здравей,
годините да пропътува
до стогодишен юбилей.

Да няма нужда от бастуна,
когато в пътя си върви,
но енергичен, като струна,
усмивки сто да улови.

Каква измислена картина
във свят, от злото съкрушен…
Днес твърде болни са мнозина,
но лекарят им е сгрешен.

Че има черни диагнози,
които никой не тръби,
но те са главните угрози
за помрачените съдби.

Надменност, алчност и омраза
лекува ли ги чуден хап,
или от тяхната проказа
духът е поразен и слаб?

От гордост, завист или злоба
душите кой ще изцели?
Не са ли приживе у гроба,
пронизани от куп стрели?

Лекува болният сърцето
от някакъв вроден порок.
И уж изследван е, но ето –
до днес останал е без Бог.

Без Него иска да избута
годините до старини,
във дом, с неверие порутен,
и вируси, като злини.

От болниците ще излиза
с рецепти за лекарства куп.
Но в тъжната си епикриза
пред Бога ще остане труп.

Че няма никаква аптека,
която да предлага цяр
за болестите на човека,
приел греха за господар.

Духът на Кръст се изцелява
с Кръвта, пролята от Христа.
Но где ти Правдата такава
във свят от пръст и суета?…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Когато подариш надежда Свята
на пленника от пещерния мрак,
отдръпва се смутена тъмнината,
че Дух дошъл е да спасява пак.

Дори и най-нищожното светило –
свещица или клечка от кибрит,
смущават в миг безбожното мъртвило,
понеже Бог е явен и открит.

И в чудната природа на нещата
една и съща тайна виждам аз –
каквото осветява Светлината
прибира го под Вечната Си Власт.

Лъжа да ме оспори, ако иска,
но тази е на Господа мощта,
дори от мрака прилепът да писка
и бухалът да буха през нощта.

Лъчът Небесен своите прибира
и няма кой копнежа му да спре.
Дори на този свят да се умира,
спасеният не може да умре.

Прибира се с утеха на Небето,
далече от греховната злина,
при Онзи, Който дал ни Битието,
изрече пръв: Да бъде Светлина!

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)