Автор: classicallpoetry

(пророческо предупреждение)

Още мъничко време сме тука
и не искаме в земното дял.
Няма Вярата в нас да пропука
онзи дявол, от страх полудял.

Ще изпием горчивата чаша,
както нашият Господ я пи.
Че Скръбта Му – тя също е наша
и духът ни докрай я търпи.

Ще запалим светилника в мрака,
надалеч от мъртвешкия сън.
Че разумните трябва да чакат
Младоженеца будни навън.

И когато се хлопне вратата
да осъди проклетия свят –
пет девици с висон и позлата
във една своя зов ще явят.

А оттатък напразно ще чукат
и ще искат от Бога ответ –
само някаква тясна пролука,
обещана от Вечен Завет.

Само час милостива отсрочка
да измият душа и лице.
„Не приключвай съдбите ни с точка!
Виж! Протягаме с вяра ръце!“

Ще смилят ли Жениха с измама,
щом са вече натрупали гняв?
Или Господ във тяхната драма
ще ги стресне със отговор прав:

„О, заблудо! До смърт закъсняла!
Двайсет века бях Верен Христос!
Ако с Мене си в нощите бдяла
щеше будна да бъдеш на пост!

Ти ояде се в слава човешка
и със вино от грях се опи.
И това ти е страшната грешка,
че пияният ляга да спи.

Ти пропусна звука на Тръбата
и похули Заветни слова.
Затова ще стоиш пред вратата
с изтрезняла от ужас глава…“

Още мъничко време сме тука
и отхвърля ни злобен светът.
Не мечтаем за земна сполука
на Спасителя в скръбния Път.

Младоженецът идва отгоре
да ни грабне във миг на око.
И когато вратата затвори
ще насити света със горко…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

“Управляващите заговориха
за драматично увеличаване
на данъка върху сградите…”
(из медийния печат в България)

Данък въздух сложи ни, министре!
Данък глътки от чист кислород!
Нека в миг небесата ни бистри
да ти носят голям оборот.

Че е въздухът баш далавера –
тъй, от нищо, да правиш пари.
Още има над нас атмосфера
и я дишаме даром дори…

Изчисли си процента, теслата.
Всеки българин – с въздухомер.
Нека бясно танцуват числата
в твоя бял министерски тефтер.

Запечатай в налози жестоки
и обема на белия дроб.
Замърсителят с въгледвуокис
да си плаща цената до гроб.

В тази тежка финансова криза
въведи печелившия ход.
Данък въздух в хазната да влиза!
Данък жалък човешки живот!

Данък дъх или данък въздишка.
Данък плач… Данък песен дори.
Със финансова яка каишка
цял народ оскотял умори.

Късоглед, тесногръд и безбожен
чак до ада с налози върви.
Че човешката алчност не може
даже дяволът тъй да взриви.

Ясен Ведрин
(Хрониките български)

Земята земното привлича.
Светът от светското бучи.
Затвор безрадостен наднича
от потъмнелите очи.

И трябва в мислите искрица
сърцето да възпламени…
Поискаш ли да бъдеш птица –
нагоре с вяра погледни.

През болки, мъки и несгоди,
през всички страшни теглила,
поискай Господ да те води,
и Той ще ти даде крила.

Да бъдеш в Неговото ято
от светли, праведни души.
И вътре в теб да бъде лято,
когато Той те възвиши.

Че няма смисъл нищо друго
и верен избор няма друг.
Светът е пленник на влечуго,
от хиляди години тук.

Земята в бесовски отрови
прибира пръстните безчет.
И къртът безнадеждно рови
и търси в глината Завет.

Уви! От плътската природа
не никнат вечните крила,
а полетът към небосвода
е само вятър и мъгла.

И трябва клетникът навярно
да преживява трус след трус,
преди сърцето благодарно
да вдигне поглед към Исус.

Това е истинският прицел
във свят на примки и тъми.
Поискаш ли да бъдеш птица –
крила от Господ приеми.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Светът чудовищен ярем е.
С проклети духове гнети.
И само с Вяра в друго време
спасявам моите мечти.

Завета мигом да разгърна
и връщам векове назад.
При моя Господ да се върна
като юдеин припознат.

Кръстителят да пророкува
отсред водите на Йордан.
Витесда да се развълнува
за някой клетник изтерзан.

Небето в миг да се отвори
пред верния Натанаил.
Да слизат ангели отгоре
върху чедата на Рахил.

Да се кача на планината,
от лъч Небесен озарен,
а дрехата, безмерно Свята,
да бъде за духа ми Ден.

Да видя Святата вечеря
със Яков, Петър и Йоан.
И аз сред тях да се намеря –
изпитан, верен, призован.

Закхей да зърна на черница
или слепеца Вартимей…
Навсякъде една Зорница
ще смазва тъмния злодей.

Със Нея искам да живея
и с чудо да се утеша.
По пътищата на Юдея
до Нея да вървя пеша.

И днес сърцето ми се моли:
При Теб, Исусе ни върни!
Да свършат тежките неволи
на най-усилните ни дни.

Живеем Словото Ти Свято.
Душите виж ни! Ти Си там!
Звездата Истинска, Която
за нас е Зов, Любов и Храм!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Тръба Небесна аз дочух
в години, вече отлетели.
„Превръщай думите Ми в Дух,
че от пръстта са потъмнели.

Светът ще ти се разяри
и злобата му ще прелива,
че с Меч прободена дори
пръстта не ще да си отива…“

Прескръбна младост преживях
с безбройните човешки хули.
Престъпник за мнозина бях,
и лед, готов да ги хързули.

Обръгнах сам от ветрове,
раздухани от зло, в омраза.
Творец, решил да прикове
на Кръста силата на аз-а.

Бях бито куче за едни
и заекът гърмян – за други.
А всичките ми синини
медали бяха… За заслуги!

Остана пълната торба,
със книги, вдъхнати до блясък.
И Пътят от една борба
в двубой на Канарата с пясък.

Преборих ли пръстта? Уви!
Във враговете ми остана…
А в мене, все така, кърви
последната Голготска рана.

И още дух лукав чете,
готов да съди и убива.
Пръстта остава, и не ще
от Словото да си отива.

Крепи пространния си път
и пази портата широка –
за всяка неумряла плът,
родила вяра слепоока.

Тръбата стана част от мен.
Прибежище за гнет и слава.
И Дарът ми, от Дух роден,
на Господ кръстно се надява.

Небесните – да утвърди.
Във Верните – да се огледа.
Че с Дух оставих им следи,
и в Слово – дадох им Победа.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Сърцето чисто опази
дори конфликти да бушуват.
Смъртта безумци ще срази,
решили да се навоюват.

И който с ярост вдига меч,
от меч ще бъде сам прободен,
за да потъне най-далеч,
където няма Мир Господен.

Войната е като ламя
и с челюстите си поглъща.
Избиват се за къс земя –
за пръст, от памтивека съща.

За някаква проклета власт
на скрити в мрака кукловоди,
които в сатанинска страст
разделят братя и народи.

Мира Господен съхрани,
отхвърлил всяка мъст и злоба,
защото всичките злини
привършват винаги до гроба.

А там, след него, няма път
да върне мъртвите обратно.
И всеки в своята си плът
веднъж живее, безвъзвратно…

Пред поглед Свят на Съдия
злотворците ще коленичат,
осъдени с една змия,
която своя бог наричат.

Да бъдат нейни в страшен ров,
с души, завинаги проклети.
И жупелът – во век веков
всред мрака огнен да им свети.

Сърцето чисто опази,
че тук си пътник, и до време.
На Господ своите сълзи
възлей… И Той ще ги приеме!

В замяна Мир ще ти дари –
да оцелееш всред войната,
а после да те възцари
в пределите на Светлината.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

„…смирението предшества славата…“
(Притчи 15:33)

Щом имаш Правдата за броня
и Път нагоре си поел,
поискал славата на коня,
бъди готов да си осел.

Че той, оселът, тежко носи.
Добър, безропотен и благ.
Не бърза с никакви въпроси,
усетил здравия си впряг.

За него ценен е товарът,
износен до последен дъх –
една пресвята, чиста вяра,
докоснала Заветен Връх.

Животни в този свят – мнозина.
Едва ли ще ги изброим.
Но на оселова гърбина
Кой влезе във Ерусалим?

Смирен и кротък, Кой понесе
греха на падналия свят?
Че Изворът ни Той до днес е
на Мир, Любов и Благодат.

Един осел. А в него – Сила
и Господ Бог да удържи.
Каква Любов го е родила
да носи всичко, що тежи?

Не се ли обещава Оня,
щом в Себе Си се е заклел,
че идва славата на коня
в смирението на осел?

Христос на кон ще се завърне
във облака свещен и бял,
и Сам осела ще прегърне,
че той с товара е вървял.

Ще го въздигне в небесата,
оттатък Портите в Сион,
където чак при сетнината,
оселът се превръща в кон.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)