Автор: classicallpoetry

Живейте винаги със Вяра!
Ценете всеки миг Любов!
Дарявайте, защото в Дара
човек свидетел е Христов!

Събуждайте се със Надежда!
Заспивайте в Добри Ръце!
И нека Свято ви наглежда
на Бог любящото Сърце!

Простете болка и обида!
Длъжниците не дръжте в грях!
Душата е красива мида
и в нея бисерът е смях!

Бъдете с Истина красиви!
В сърцата с чудни семена!
И сейте в разорани ниви
лъчи с Небесна Светлина!

Счупете земните окови!
Вършете праведни дела!
Бъдете за Мига готови
с копнеж и ангелски крила!

Помнете, че Творец Небесен
по Образ Свой ви сътвори!
Бъдете Неговата песен!
Бъдете Негови искри!

Че идва Ден и Час, когато
ще зърнете Лика Му Свят!
И всеки, с Бог живял богато,
ще бъде в Него вечно млад!

Амин!

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Животът е съдбовната арена,
а Вярата – могъщият ми Щит.
С една съдба, от Бога подарена,
все още съм от Злото непробит.

Едни достигат края си обречен,
а аз приех началото за знак.
Над тленното живея с порив вечен
и светъл превъзмогвам всеки мрак.

Светът не може връх да ми предложи
и няма за душата ми цена.
Презирам богаташките му ложи
тъй както се презира тъмнина.

При бедни е душата ми смирена.
С лишените от щастие навред.
Животът е съдбовната арена
със кръв и пясък, с удари и гнет.

Но даже там, от моя Бог обичан,
не бих останал поразен и слаб,
че Рим е до безумие трагичен
и в зрелищата винаги е сляп.

Светът не вижда моя Щит от Вяра.
Дано да би го зърнал най-подир!
За да прегърне Правдата му стара:
Обратното на Рим е просто…Мир!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Когато мърсува дебело прасе –
народ се бунтува и власт се тресе.
И време е вече на алчното „грух“
отпор да се дава със вяра и дух.

Че твърде дебелият свински стомах
насищане няма от своя ищах.
Душите пояжда и тиква яде,
каквото заграби – това и краде.

Презирай, народе, свинята на власт,
че гнусна е нейната лигава паст.
Дано се задави и рухне поне
със всички оядени мръсни свине!

Че светски шопари ги чака отвъд
по-страшен от земни съдилища Съд.
По-остър от земните мечове Меч,
готов да пронизва до мрака далеч.

Че адът е пълен със тлъсти царе,
където горкото им няма да спре.
И там ще гори ненаситната стръв
за всяка излочена капчица кръв.

Ясен Ведрин
(Хрониките български)

Не лишавай Твореца от Слава!
Той е твоят Небесен Отец!
Всеки дух е роден, за да дава
в саможертва на щедър юнец.

Да е жар за изстинали длани.
За пресъхнали устни – вода.
И над всичките болки и рани
със Любов да остави следа.

Не лишавай Твореца от Слава!
Виж в Ръката Му – куп семена!
Който с вярно сърце ги посява
ще пожъне души в Светлина.

Ще им стане заслон и опора!
Ще им бъде над ямата мост!
Като Свята утеха отгоре,
като Дар от Самия Христос!

Не лишавай Твореца от Слава!
Той Вселена за теб сътвори!
И когато награди дарява
с късче космос и теб ще дари!

Че това във живота си струва
да е най-скъпоценен залог –
цяла Вечност човек да векува,
озарен от Всевишния Бог!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Аз отивам далече, далече…
Моят път се покрива с мъгла.
Всички думи са казани вече
и извършени всички дела.

За безбожните бях непонятен,
а за Верните – лъч от Отца.
И със Дарът Му слънчево-златен
напоявах горещи сърца.

Аз пребъдвам далече, далече…
С много дълги години вървеж.
Самота Господарят зарече
да ми бъде в сърцето бодеж.

Да удържам на яростни бури
и да следвам невидим Завет,
а чрезмерната скръб да притури
на главата ми тръни от лед.

Аз се скривам далече, далече…
В непосилен за мислите връх.
Във ръката ми Словото Меч е,
а пък Огънят – Вяра и дъх.

Да посрещна последни минути
и Мигът да прегърна отвъд.
А молитви, от Вечния чути,
да осмислят съдбовния път.

Аз отлитам далече, далече…
И нозете ми стават крила.
Всяко време в живота изтече,
като извор от Свята Скала.

И творих, и поих до премала
много жадни сред сухия свят.
А душата ми жертва е цяла,
потвърдена от огнен печат.

Тя на своя Христос се обрече
и остана слугиня добра.
Аз отивам далече, далече
и при Него блажен ще се спра…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Измама, подлост и поквара
връхлитат битието клето,
но само Истинската Вяра
върви със Господ над морето.

Вълни от страх и от тревога
шумят опасни и огромни.
Но кой за Силата на Бога
в Завета иска да си спомни?

Въздишат земни маловери,
Христос да отрекат готови,
и всеки хълца и трепери,
но гълта светските отрови.

Вилнее западният вятър
над плът от кризите смутена
и бездна с гърлото на кратер
душа поглъща усъмнена.

Пристъпва Господ по водите.
Върви и няма да потъне.
А тази Вяра от звездите
за много хора като сън е.

Но нека Верният в несгоди
да помни своята победа –
човекът над вълните ходи,
когато към Исуса гледа…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)