Автор: classicallpoetry

Къде безбожният отива
едва ли тук ще разбере.
Душата носи си щастлива,
но само докато умре.

Ръцете трескаво протяга
да трупа земните блага.
От старост иска да избяга,
но без да знае докога…

Смъртта за рибите е мрежа
и примка за пълзяща твар.
Прибира алчния с ламтежа.
Прибира роб и господар.

Пред нея гордият трепери,
а лакомият се тресе,
че влиза ли през Святи двери
едно охранено прасе.

Подобна на съдбовна цедка
през нея този свят шурти,
че идва неплатена сметка
и всеки трябва да плати…

„О, смърт ли? Не! Не ме е грижа!
Не ми стои на дневен ред!
Аз гоня славата, престижа,
и бъркам в кацата със мед!“

Звучи зловещо и познато…
Безумие на оборот!
В едно съсловие богато
смъртта прилича на живот.

И тази плът, пределно дива,
цъфти и хич не й се мре.
Къде безбожният отива
оттатък сам ще разбере…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Какво на този свят си струва –
мисли, мъдрувай, разбери.
Лъжата в блудните царува,
страхът безбожните мори.

Смъртта със черната си гега
пасе безумните овце
и всяка си кове ковчега
с несмисленото си сърце.

Земята в трусове се люшка.
Отгоре огън я пече.
А братя – с пушка срещу пушка –
в омраза гибел ги влече.

Продажен – властникът търгува
и слага на кантар души…
Какво на този свят си струва?
Реши, приятелю! Реши!

Не давай Злото да те счупи!
Не свеждай пред греха глава!
Христос с Кръвта Си те изкупи
и от смъртта те отърва!

За Него струва си тъгата,
скръбта с въздишките безброй.
Че Той е Слънцето в дъгата
и Смисълът един е Той.

И даже клетник в изнемога
със Вяра в крем ще разцъфти.
Един такъв живот за Бога
дано да си познал и ти…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

За този свят отдавна съм затворен
и друг Стопанин ме владее Свет.
Защото на Небето пуснах корен
и то ме изнамери по-напред.

Съблазън ако хлопа, съм заключен.
Не търся кариера, власт и пост.
Един Учител в Правдата ме учи
и Неговото Име е Христос.

Лукавия до вдън земя отричам,
тъй както се презира счупен клон.
Не пясъка в пустинята обичам,
но Хляба Благодатен на Сион.

Не си направих лъскава сергия
и името си в слава не покрих.
В шума на Вавилонската оргия
гласът ми си остана твърде тих.

През улея на тъмните промени
светът се срутва в съдния си час.
И затова той няма нищо в мене
и нищо в него не натрупах аз.

Богатството ми горе се събира
пред Жертвата Христова да тежи,
а изворът ми – нека да не спира
и Бог до сетен дъх да ме държи.

В очите на плътта останах долен.
Отхвърлен и до ярост неприет.
Но тази е Цената да съм волен
на моя Бог във Святия Завет.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Духът ми никого не ръчка
в Небето да държи имот.
Щом иска, нека да е пръчка,
която не принася Плод.

Че този Плод е тъжно бреме
за гордата и грешна плът,
която бърза, за да вземе,
и в грях се мами всеки път.

Творец когато се раздава
Небето сипе Благодат,
и той на Господ се надява
по пръчките да цъфне цвят.

Плодът на обич да ухае
и от сърце да се даде,
защото Смисълът това е
и пръст не ще го окраде.

Уви, природата себична
остава ялова до гроб.
И идва участта трагична
за пръчки, вързани на сноп.

До пепел огън ги изгаря.
До дим измама ги държи.
И никоя пред Господаря
със Плод Небесен не тежи.

Какво пък? Краят ще настъпи.
Ще вземе всеки своя дял.
Благата ми не бяха скъпи,
но Дар във Вечното узрял.

Дай Боже всекиму в Лозата
Плода си славен да роди,
и Сам Отец на небесата
сърцето му да награди…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Ако Верен си Богу със Завета Христов
приготви си душата за последния зов.
Той ще бъде възвишен, като звук от тръба
със която приключва всяка земна съдба.

Там, където отиваш, от света не боли.
Няма шумни мотори и димящи коли.
Няма гнусни съблазни, нито мръсни войни.
Няма кой да те плаши със ужасни злини.

Няма алчни лихвари, нито банки навред
да пришпорват човека до мизерния гнет.
Няма сметки надути от безбожния ток.
Там, където отиваш, Всецаруващ е Бог!

Днес светът е горнило за човешка печал.
В него всеки е страдал, претърпявал, мълчал.
Повдигни си главата, към Христос погледни,
и пребъдвай с надежда в отброените дни.

Идва Сватбата Свята пред Великия Трон.
Облечи си душата с бял и светъл висон.
И на Господ в сърцето с пълна Вяра речи:
„Дай ми Твоите будни, просветени очи!

Да Те видя, когато от мъртвешкия сън
куп девици заспаха, без да чакат навън.
Отвори ми вратата и при Теб ме задръж,
че зовът е последен и се случва веднъж.

Ще споходи малцина, и дано между тях
оправдан се въздигна без присъда за грях…“
Ако Богу си Верен със Завета Христов –
ще си Негов в Небето при последния зов.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Със Светии от простора
Ти ще слезеш в Своя Град,
да дариш на всички хора
Светлина и Благодат.

Щом делата на змията
Мечът Ти унищожи,
ще изчезнат по земята
нечестивите лъжи.

Без търгаши и сергии,
без бандити и войни,
но със Твоите Светии
в Божиите правдини.

Извори ще бликнат нови.
Славен Плод ще се роди.
И над всичките любови
Твоята Любов ще бди.

Чудната Ти Благост Свята
този свят ще обнови,
и ще разцъфтят цветята
по зелените треви.

Всеки залез ще е с песен.
Всеки изгрев – със роса.
Ще цъфти светът, понесен,
към високи небеса.

Твоят Пример ще го води
с Дух велик и Всемогъщ,
и за всичките народи
ще Си Слънце, Зов и Дъжд.

Идвай, Господи! Царувай!
Със Светиите дойди!
До земята пропътувай
от далечните звезди.

Скръб голяма Те въздиша
и надежда Те зове!
Цар бъди ни Ти, Всевишен,
за всевечни векове!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

Дори светът да е пустиня
ти силна Вярата удръж,
и Бог от висината синя
ще прати чудния Си Дъжд.

Ще имаш в жегата прохлада
с небесни капчици вода,
и няма слънчевата клада
да трупа жажда и беда.

Оазис Славен е Заветът,
Заслон в усилни времена,
когато куп човеци кретат,
пресъхнали от Сатана.

И само Господ във сърцето
пустинята превръща в път.
След Него тръгнат ли нозете
по-слаб е винаги светът.

Следовник да останеш с Вяра
и Той от смърт ще те спаси,
а там, на клетите в пожара,
Дъждът от Милост ще роси.

И с кълнове от Правда Свята
ще никнат свежите треви.
С Исус – Дъждът от небесата –
върви, приятелю! Върви!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)