Автор: classicallpoetry

Днес отново морето ме вика
да говоря със бриза му прям,
за да срещне у мене мъника,
който с вярата става голям.

Да ме види в седефена мида,
като бисер от притча за Рай…
Хей, море! При вълните ти ида!
Мъдростта си дълбока ми дай!

Разкажи ми защо си солено
и напомняш сълзи от очи.
Може би неизбежната тленност
постоянно в дъха ти горчи.

А във теб се оглежда душата –
бурна, тиха – с небе и звезди,
споделила до стих необята,
в който ангели сипят следи.

Идвам вече… И пак сме двамина.
А пък ти – говори, говори…
И на пясъка в къс раковина
миг от твоя копнеж ми дари.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Пази ни, Боже! С Милост ни пази
в едната ни човешка изнемога.
Нечестието – гръм ще го срази
и сухите треви ще пламнат в огън.

Но ние да сме в Твоята ръка –
загърнати, без страх от бурен тътен,
не ще ни плаши придошла река,
ни тъмен смут от този свят безпътен.

Пази ни, Боже! Вярно ни пази!
Зеница да Ти бъдем на окото!
За Теб проляхме бисерни сълзи
и Ти ще ни избавиш от горкото.

Понесохме Завета Ти на гръб.
От Злото не потърсихме пощада.
Че по-добре – с привременната скръб,
отколкото с веселие до ада.

Пази ни Боже! Вечно ни пази,
защото Си ни Щит и Вяра Свята.
Под Теб змията смазана пълзи
и в дупките се крие на земята.

А ние в Теб сме явни всеки ден.
Един Христос духа ни осветява.
Пази ни Боже, Преблагословен!
За Почит, Преклонение и Слава!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Ще оставя следите си скрито –
в паметта на добрите души.
Всичко тленно ще бъде изтрито
и в пръстта своя зов ще сниши.

Всеки край се обгръща в забрава.
Всяка загуба – скръбно гнети.
Най-красивият храст прецъфтява,
даже цветно край нас да цъфти.

Сам гранитът – и той се напуква
и пред времето скланя снага,
дълго носил изсечени букви,
като белег за древна тъга.

Но сърцето ми в тлен не унива,
щом от Вечния пази слова.
Паметта е стремително жива,
къс от Вечност, и лъч в синева.

Летописец в духа ни будува.
Всеки спомен записва с перо.
И разровим ли – в миг ще изплува
светла дума, усмивка, добро…

Свята крипта – за нова Вселена,
във която ще греят мечти,
и душата – с Любов окрилена –
на Твореца „Амин“ ще шепти.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Заричам си една присъда,
докато имам дъх и път –
на гузна съвест трън да бъда
или във колелото прът.

И все едно дали от хула
или позор ще ме боли.
Въздига злият черна кула,
но Господ ще я строполи.

Да бъда камъче в обувка
или пък неудобен враг.
Едната Юдова целувка
да бих смутил. И пак, и пак…

Не би ме сплашила верига,
ни всяка долна клевета.
Това за цял живот ми стига.
Дори за Вечност със Христа…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Не вярвам на измислени герои
и комикси суетни не чета.
Потоп набира сила от порои.
Измамата – от змийските уста.

Не ми е нужен супермен в ракета.
Христос ми стига – в Прицел и Завет.
Светът се възхищава от ментета,
а аз съм влюбен в моя Господ Свет.

И няма с Холивуд да Го разлюбя,
и идол в мен не ще Го принизи.
Живота си – за Него ще изгубя,
преглътнал скръб, горчилка и сълзи.

Грехът не би сменил си режисьора,
но иска го – нечист, лукав, рогат.
Харесват го измамените хора
с героите – в плакат подир плакат.

Спасители – по-евтини от плява.
Дори от долнопробен наркотик.
Пред свършека светът се забавлява
в поклони пред върховния циник.

Но тръгне ли към Вечния сърцето –
не ще намери много богове,
и дъх не ще усети под небцето,
та Бога Милостив да призове.

Молитва… Екшън… Час и половина!
С Христос или със Холивуд? Реши!
На Хълма Елеонски бдят малцина,
а в ада няма кой да утеши.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Богатият е беден, а бедният – богат,
дори до дъх последен на този тъжен свят.
Отколешна измама човеците мори –
това, което нямат, най-бързо ги гори.
Пръстта надолу дърпа. Фалшивото блести.
И мор, простряла сърпа, ожънва и мъсти.

Простира Господ шепи към паднали в несвяст,
но в погледите слепи – имот, пари и власт.
Вериги и въжета. Надежди в бесове.
И страст, която крета пирони да кове.
Отива си, наведен, измаменият свят.
Богатият е беден, а бедният – богат.

Обрат не ще настъпи. Животът ще е лош.
И злият ще се къпе в охолство и разкош.
Ще страда сиромахът за вечния си дом,
а земната му стряха ще случи на погром.
И в този мор неведом на идещия ад,
богатият е беден, а бедният – богат.

А бездна в миг разсича два пътя с огнен съд.
Сърце, що дух привлича, е негово отвъд…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Освети ме с вярата на Яков!
Нека в Теб намери ме Мигът!
За да пия Святото Ти мляко
и летя по Млечния Ти Път!

В мен пребъдвай – Утринна Зорница!
Ще Те хваля аз во век веков!
Щом крилата в Теб разпери птица
в миг намира Космос от Любов!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)