Категория: Poetry

Духът ми никого не ръчка
в Небето да държи имот.
Щом иска, нека да е пръчка,
която не принася Плод.

Че този Плод е тъжно бреме
за гордата и грешна плът,
която бърза, за да вземе,
и в грях се мами всеки път.

Творец когато се раздава
Небето сипе Благодат,
и той на Господ се надява
по пръчките да цъфне цвят.

Плодът на обич да ухае
и от сърце да се даде,
защото Смисълът това е
и пръст не ще го окраде.

Уви, природата себична
остава ялова до гроб.
И идва участта трагична
за пръчки, вързани на сноп.

До пепел огън ги изгаря.
До дим измама ги държи.
И никоя пред Господаря
със Плод Небесен не тежи.

Какво пък? Краят ще настъпи.
Ще вземе всеки своя дял.
Благата ми не бяха скъпи,
но Дар във Вечното узрял.

Дай Боже всекиму в Лозата
Плода си славен да роди,
и Сам Отец на небесата
сърцето му да награди…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Ако Верен си Богу със Завета Христов
приготви си душата за последния зов.
Той ще бъде възвишен, като звук от тръба
със която приключва всяка земна съдба.

Там, където отиваш, от света не боли.
Няма шумни мотори и димящи коли.
Няма гнусни съблазни, нито мръсни войни.
Няма кой да те плаши със ужасни злини.

Няма алчни лихвари, нито банки навред
да пришпорват човека до мизерния гнет.
Няма сметки надути от безбожния ток.
Там, където отиваш, Всецаруващ е Бог!

Днес светът е горнило за човешка печал.
В него всеки е страдал, претърпявал, мълчал.
Повдигни си главата, към Христос погледни,
и пребъдвай с надежда в отброените дни.

Идва Сватбата Свята пред Великия Трон.
Облечи си душата с бял и светъл висон.
И на Господ в сърцето с пълна Вяра речи:
„Дай ми Твоите будни, просветени очи!

Да Те видя, когато от мъртвешкия сън
куп девици заспаха, без да чакат навън.
Отвори ми вратата и при Теб ме задръж,
че зовът е последен и се случва веднъж.

Ще споходи малцина, и дано между тях
оправдан се въздигна без присъда за грях…“
Ако Богу си Верен със Завета Христов –
ще си Негов в Небето при последния зов.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Със Светии от простора
Ти ще слезеш в Своя Град,
да дариш на всички хора
Светлина и Благодат.

Щом делата на змията
Мечът Ти унищожи,
ще изчезнат по земята
нечестивите лъжи.

Без търгаши и сергии,
без бандити и войни,
но със Твоите Светии
в Божиите правдини.

Извори ще бликнат нови.
Славен Плод ще се роди.
И над всичките любови
Твоята Любов ще бди.

Чудната Ти Благост Свята
този свят ще обнови,
и ще разцъфтят цветята
по зелените треви.

Всеки залез ще е с песен.
Всеки изгрев – със роса.
Ще цъфти светът, понесен,
към високи небеса.

Твоят Пример ще го води
с Дух велик и Всемогъщ,
и за всичките народи
ще Си Слънце, Зов и Дъжд.

Идвай, Господи! Царувай!
Със Светиите дойди!
До земята пропътувай
от далечните звезди.

Скръб голяма Те въздиша
и надежда Те зове!
Цар бъди ни Ти, Всевишен,
за всевечни векове!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

Дори светът да е пустиня
ти силна Вярата удръж,
и Бог от висината синя
ще прати чудния Си Дъжд.

Ще имаш в жегата прохлада
с небесни капчици вода,
и няма слънчевата клада
да трупа жажда и беда.

Оазис Славен е Заветът,
Заслон в усилни времена,
когато куп човеци кретат,
пресъхнали от Сатана.

И само Господ във сърцето
пустинята превръща в път.
След Него тръгнат ли нозете
по-слаб е винаги светът.

Следовник да останеш с Вяра
и Той от смърт ще те спаси,
а там, на клетите в пожара,
Дъждът от Милост ще роси.

И с кълнове от Правда Свята
ще никнат свежите треви.
С Исус – Дъждът от небесата –
върви, приятелю! Върви!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Докоснах се близо и аз до елита.
Съдбата да видя, от радости сита.
Очите да пълня с красиви картини
и куп силуети от острови сини.

Да срещам от утрото с порив крайбрежен
соления полъх на вятъра нежен.
Със чайките волни и гларуси бели
да търся за вярата нови предели.

От извор да пия, дълбок, благодатен,
обърнат към залеза, огнено-златен.
Събрала копнежно лъчи от звездите
душата ми своя възторг да насити.

Докоснах се близо и аз до елита,
но никак не беше душата честита.
Остана си с древния зов, непревзета,
в Небето богата и в земното клета.

Животът е избор, и всеки избира,
за кой да живее или да умира,
къде да натрупа богатство и слава,
дали да заграби или да раздава.

Не пуснах в сърцето си никаква драма,
че там, сред богатите, просто ме няма.
Отказвам да бъда излъскана стока,
защото пътувам в обратна посока.

Не давам душата си аз на крадеца,
ни светлата дреха за дял на молеца.
Човекът отгоре Завета си пази
и цялата мъдра поука е тази…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Не изпадай в излишна тревога,
но за мъдрост отгоре поспри.
На света в безпощадния огън
всичко сухо до пепел гори.

Щом лиши се от чудната влага
бързо съхне, остава без дух.
Огнен пръстен тогава го стяга
във затвора мъчително сух.

Кой в сърцето си разум ще вложи
и във Святата Правда ще бди,
че животът изобщо не може
да се сбъдне без живи води?

Че земята изпръхнала пари,
щом Творецът от дъжд я лиши.
И тогава припламват пожари
върху сухи треви и души.

Гордостта пред Небето не пада.
Бунт от нея лютиво дими.
Лумва огън и няма пощада,
а при изгрев роса не ръми.

Не изпадай в излишна тревога.
Протегни към Отеца ръце!
Колената, превити пред Бога,
дават Сила на всяко сърце.

Нека Вярата всякога дири
на Голгота Заветния Мъж,
и ще рукне над всички баири
Благодат и Спасителен Дъжд.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

След дълги шест десетилетия
сега съм вече белобрад.
И в мен богатият и клетият
събраха целия си свят.

Живяха заедно, в съгласие.
Мирът им бе като река.
Че чудо истинско това си е
аз няма как да отрека.

Богат останах със Небесното
и беден в земните неща.
Не търсех бързото и лесното,
и нищо от света не ща.

Беднякът в мен, по подразбиране,
от куп награди се лиши,
но зрящ в далечното си взиране,
със своя Бог се утеши.

Амин, си казвам, за наздравица
във моя скромен юбилей.
И нека с бляскава светкавица
духа ми Господ да огрей.

Че в него, истински богатия,
Заветът Свят се утвърди,
душите водещ до Разпятие,
сърца – до живите води.

Живот живях на половината
от пътя Свят на Моисей,
и в моята среда премината
заричам се: „Сеячо, сей!

Раздай годините в тъмницата,
подобно щедри семена,
преди на Господ Бог десницата
да те въздигне в Светлина…“

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)