Категория: Poetry

Живея на инат. Отдавна.
И мен светът ме умори.
Не съм с природа богоравна,
та всеки ден да ми спори.

Смирявам плътското си его
и следвам Божия Христос,
защото да вървя след Него
за мен е главният въпрос.

По Пътя в стръмното нагоре
животът Кръст ми начерта
и пропаст страшна се отвори
между светеца и тварта.

Да стане на сърцето ясно
каква е праведната цел,
че няма нищо по-прекрасно
греха ти Бог да е отнел.

Опазил Вярата си, зная,
че моят Кръст ще полети,
и мигом ще докосне Рая
след светли бисерни врати.

Това е Правдата ми Свята
и тя до гроб ще ме крепи.
За своя Господ в небесата
слугата скръб да претърпи.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Ще Те търся, защото Си Верен!
Ще Те следвам, защото Си Свят,
и със Вяра, в Завета Ти вперен,
ще съм Верният, духом богат!

Ще Те любя, защото спасяваш!
Ще Те взирам, защото Си Връх,
и разпалваш в духа ми жарава,
щом отрониш от устните Дъх.

Ще Ти пея, защото Си Песен!
Ще Те страдам, защото Си Кръст,
и с въже от простора Небесен
ме издърпваш от земната пръст.

Ще Те хваля, защото Си Славен!
Ще Те моля, защото Си Зов!
И останал от Теб незабравен,
ще Те помня с перо в стихослов!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Теб)

Когато от мъка и скръб си угрижен
попитай Създателя кой ти е ближен.
И кой като ангел разперил крилата
е пратен от твоя Баща на земята.

Не онзи, готов да разтяга локуми
и уж да те топли със хиляди думи.
Но другият, който товара ти взима,
с онази Любов, на Исуса дължима.

В живота, от тръни и плевели труден,
да дойде Приятелят, с пламък събуден.
Душата ти клета с утеха да храни
и Миро да бъде за твоите рани.

Да видиш във чудната светла картина
как цялата болка у него премина,
но с Обич Христова и жертвеност близка,
той нищо в замяна от теб не поиска…

Ще кажеш: „О, братко! Нима е възможно
аз ближен да срещна във време безбожно?
Това е за мене задача нелека,
защото човекът е вълк за човека…“

Послушай съвета ми – Свят и сърдечен!
Христос във сърцето е ближен и Вечен!
Щом огнено слово от стих те вълнува –
то всичката вяра за Него си струва.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Възрастта ми към свършека бяга.
Всеки ден като камък тежи.
Моисеева бяла тояга
моят дух за опора държи.

Само с нея отдръпвах вълните
на огромното светско море,
та в свещения смисъл на дните
ревността ми за Бог да не спре.

Който люби света, ме отрича,
и задрасква от своя копнеж.
Той по пътя си весело тича
в богохулство, развала и леш.

Не за него си нося товара
и преглъщам чрезмерна тъга.
Още няколко стъпки на Вяра
и ще зърна Заветна дъга.

Ще престане сърцето да стяга
всяка болка и черна злина,
щом прекрача на Вечното прага
с уморени докрай колена.

Тази трудна съдба се живее,
за да знаеш, отишъл отвъд,
че Христос, ако в пътя ти грее,
си преминал в Живота без Съд.

Миг ще дойде, и аз ще премина.
Неоставен и спомнен в очи.
И със мен ще летят неколцина
в благодатните светли лъчи.

Възрастта ми към свършека бяга
и шепти: „Елои, Елои!
Любовта Си, пречиста и блага,
в моя дух за Живот утрои…“

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Когато Съвестта не управлява,
а мерзости Лукавият твори,
надига се поникналата плява
и Злото сиромасите мори.

Властта не ще им скърбите послуша
и няма върху тях да се смили.
Крадецът със препълнената гуша
не ще си апетита утоли.

И в тази зла съдба, несправедлива,
малцина виждат вярната следа –
престъпникът към пъкъла отива
и няма на сърцето си юзда.

Стрела внезапна в миг ще го приключи
и злият случай ще го прекрати,
дори сега да лиже като куче
на дявола косматите пети.

Дори сега съкровища да трупа
и в тлъстите печалби да ламти,
ще падне с беззаконниците в кюпа,
където страшен огънят пламти.

Където няма милост и пощада,
а болката е крясък без ответ…
Властта е примадоната на ада,
а всеки властник трижди е проклет.

И мъдро е беднякът да не кърши
ръце във безнадеждния капан.
Скръбта му е обречена да свърши,
макар да е стократно поруган.

Той своята утеха ще намери
при Господ в предузнатия финал –
душата му след бисерните двери
ще вземе отредения си дял.

А долу, в най-чудовищната яма,
където пъклен грохотът бучи,
ще тлеят сред димящата си драма
душите с ненаситните очи.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Оставам с броня, непробита
от всяка нечестива жлъч.
Съдбата ми в Христос е скрита,
но пътят – явен като лъч.

Във свят, обикнал тъмнината,
воювах в битки не една.
И плащах си до Кръст цената
в хилядолетната война.

Тежи гърбът ми от умора
с последни капчици от пот.
Сред многото еднакви хора
живях различния живот.

В сърцето Друг ми заповяда,
(а Той е Онзи, Който Съм)
на Верните да дам пощада,
а скверните да стресна с гръм.

До свършека, от скръб тревожен,
перото ми ще е тръба.
Но край Отецът ще положи
дори и в моята борба.

От Слово и от Дух белязан
явих спасителни следи,
преди през Портите да вляза
в Града на живите води.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Посоката към ада
е пълна от лъжи.
Човек, когато пада,
изобщо не тежи.

Живее безтегловен,
лишен от Свята твърд,
но никога виновен
пред идещата смърт.

И няма още трясък,
не идва още „туп“.
Живот във висша класа
на бъдещия труп…

Богатство не мирише
на мухъл или тлен,
и славата сладкиш е
със капчици от клен.

Съдбата няма цедка,
та зло да отдели,
и банковата сметка
от цифри шумоли.

Но идва миг на среща
след грешните лета.
Димяща и гореща
очаква го врата…

Без никаква отсрочка
заглъхват „ох“ и „ах“.
Животът свърши…Точка!
С присъдата за грях…

Нулиран, безполезен,
е земният възход
за пошлия, разглезен
и весел идиот.

Той сладката награда
с горко ще издължи.
Човек, когато пада,
изобщо не тежи…

Стефан Главчев
(Възходът на падението)