Категория: Poetry

Даже днес битието
да заплащам със скръб,
на Престола в Небето
Господ по ми е скъп.

Трудно нося товара
с уморения гръб,
но в Заветната Вяра
Господ по ми е скъп.

Не сполучих на меко
и измъчва ме ръб,
но си казвам: Човеко,
Господ по ти е скъп!

Претърпявам злината
от отровния зъб,
но напук на змията
Господ по ми е скъп!

Неудобен, отричан,
не живея в калъп.
Щом реша да обичам –
Господ по ми е скъп.

Имам Кръстна Пътека
до лъчите отвъд!
Затова и довека
Господ по ми е скъп!

Стефан Главчев
(Коленича пред Тебе)

Кажи ми, братко мой! Кажи ми!
И дай ми отговора прям!
Нещата, на Христос дължими,
дали на Кесаря да дам?
Едната вяра осъзната,
която в моя дух искри,
да бих ли сложил на везната
за съответните пари?

Или поклонът пред Исуса
да бих до пясъка свалил,
където със лъжа изкусна
ме дебне сам Сатанаил?
Не е ли глината, която
приема змийския печат,
а после с кюлчета от злато
запълва празния си свят?

И аз ли в глинената слава
да стана на Твореца враг,
а после Вавилонска плява
душата ми да пълни с мрак?
Или със бесовска принуда
от тъмни страсти полудял,
с една кесия като Юда
да търся земния си дял?

Та кой от Верните Христови
на земна страст се наслади,
когато Римските окови
пристягаха ръце, гърди?
Не бе ли Кесарят палачът
в ръката с бич, в очите с бяс,
и колко днес след него крачат
да слушат неговия глас?

Изкупен съм! Не ставам стока!
Оферто всяка замълчи!
Вървях в Заветната посока
далеч от плътските очи!
На Верните ще се разкрия
от Път неземен и висок…
Сърце, отхвърлило сергия,
във Кесаря не вижда Бог!

Стефан Главчев
(Възходът на падението)

Народът въздиша във дните тревожни,
защото препускат цените безбожни,
и вече готов да проклина злината
не пита каква е от Господ цената.

Безбожно е всичко, което без Бога
потапя душите със скръб и тревога,
че щом се от Него човекът отрича
в гърба ще усеща на кризите бича.

Че даже овцата, що блее в кошара,
Овчаря си следва със простичка вяра.
Но Него, когато в живота Го няма,
със вълк ще попадне в дълбоката яма.

И тук, в битието ни, толкова сложно,
недейте се лъга за нищо безбожно!
Че всичко е в Него – Небето, земята,
а сякаш това не разбира душата.

Че Той е Творецът, що всички ни храни
и в Него благата накуп са събрани.
А Царството Божие вътре в човека
не ще го остави във нужда довека.

Народът въздиша, а трябва му само
с любов да докосне Христовото рамо.
Тогава и в най-сиромашката шепа
ще дойде отгоре Небесна подкрепа.

Амин и Амин!

Стефан Главчев
(Хрониките български)

Този свят е разбунен. Като врящо гърне.
Да утихнал би само за минута поне.
Да погледне нагоре. Бесове да смири,
че ужасният пъкъл цял под него гори.

Твърде болна планета. Изнурена до крах.
От омраза и злоба, от първичния страх.
И смъртта е сред нея ненаситна ламя…
Колко страшна картина! Колко тъжна земя!

Съблазнено окото. Трупа нули безчет.
Богаташът е румен. Сиромахът е блед.
Зли пиявици смучат всяка капчица кръв.
Любовта е мишена, а неправдата стръв.

Господарят прилича на побъркан Нерон.
Свири с медийна арфа от ръждивия трон.
Сам подпалва с пожари нечестивия Рим
сложил маска набожна, с миротворчески грим.

Пътят явно е грешен и фалшив от лъжи.
Над души помрачени паднал ангел кръжи.
И сълзите на Господ капят в земната пръст,
щом светът е отхвърлил Свята Жертва на Кръст.

Идвай миг на разплата! На присъда и гняв!
Със утеха за Яков и горко за Исав!
Чак тогава земята ще въздъхне след дъжд,
изцелена с ръката на Заветния Мъж.

Стефан Главчев
(Възходът на падението)

Не искам трон и земна слава
от беззаконния елит.
Бълбука пъклената лава
под него в ужас страховит.

У нея ще се плисне всеки
убиец, изрод, психопат,
че дърпа с тъмните пътеки
душите им самият ад.

Кръвта невинна на мнозина
към Вечен Съдия крещи.
Една Небесна гилотина
отгоре бляскава лъщи.

Внезапно тя ще се стовари
и злия род ще погребе –
онези твърде гнусни твари
без Бог, без Милост, без Небе.

Каквото и да им се случи
за тях сълза не бих пролял.
Човекът цял живот се учи
и с избор си печели дял.

А аз не мога да печеля
блага, опръскани със кръв,
или във моята постеля
да легна с демоничен лъв.

Уви, на зверове предаден,
светът е побеснял и див.
А дяволът – стръвникът гладен
с кланета само е щастлив.

Да гледа взривове, пожари
и трупове на планини.
О, Боже! Нека гръм удари
със Съд за всичките злини.

Ела и изцели земята!
Душите светли защити!
Преди блажени в небесата
Духът Ти да ги приюти…

Стефан Главчев
(Възходът на падението)

Сърцата, чаши тънкостенни,
избират своя си пълнеж.
Едни са тъмни и студени,
а други – жарки като свещ.

Светът е по принуда смесен,
Доброто среща се със Зло.
А как на удар зъл и бесен
издържа тънкото стъкло?

Навярно само Господ пази
сърцата, пълни с куп лъчи,
дори от хиляди омрази
животът да им загорчи.

Скръбта е мъдра и смирява,
когато Верните пои.
А в чашите се утаява
Любов, която в Дух струи.

Ще дойде Славата съзрима
на чудна среща със Христос.
Жених Невястата ще има
и с чашите ще вдигне тост.

Да пие Вино в небесата
от най-прекрасната Лоза,
останала в Завета Свята
дори до сетната сълза.

Надежда в стих перото пише,
а зов от думите звъни.
О, идвай Господи от свише,
и там при Теб ни въздигни!

Сърцата прибери безценни,
що Теб прославиха навред,
че те са чаши тънкостенни
за Сватбата в един Завет.

Стефан Главчев
(Птицата в теб)

Въздъхва Правдата оплюта, покрита с вретище от скръб.
Под тъмна сянка от валута народът й обръща гръб.
Страхът опънал е юздите. Препускат такси и цени.
А още колко под звездите остават неживяни дни?

Светец, щом Портата прекрачи, покрита с блясък от седеф,
за еврото ли ще заплаче, или за българския лев?
А курс „продава и купува“ какъв е горе във Сион?
И колко милиона струва един съдийски златен трон?

Дали в палатите спокойни, където Бог е просиял,
копаят ангели биткойни и трупат цифров капитал?
Светът не е ли пирамида, която всеки роб крепи,
готов духа си да зазида и Злото всякак да търпи?

Във мрака черен да се лута и взира слепите очи…
Въздъхва Правдата оплюта и всичко светско й горчи.
Тя дълго беше на земята. Принесе не един слуга.
Но с нейната прегръдка Свята докрай светът се поруга.

Отлитай в небесата вечни! В Дома Си, Правдо, се върни!
Че твърде мъчни и далечни са всички твои правдини.
Отдала Божието Богу, подобно клетница на кръст,
обикнах те аз твърде много, и сам понесох гняв и мъст.

Дано в останалото време у мене Бог те разгори,
че ти си благодатно бреме в Завет от Вяра и искри.
И чак оттатък, на Небето, ти, Правдо, чуден си венец.
Награда Вечна за сърцето на клетник в пътя на светец.

Стефан Главчев
(Тленен остатък)