Категория: Poetry

Боже благодатен и добри,
чуй сега молитвата ми жива.
В чашата ми вино сътвори!
Нека то сърцето ми опива!

В скръбно уморените очи
радост да се вмъкне от безкрая.
Музика в слуха ми да звучи
с арфите на ангели от Рая!

Че духът ми, твърде изтощен,
вечната утеха си жадува,
цял живот Завета Ти Свещен
свикнал със Тръбата да надува.

Вретището носих си смирен
и се подарявах на мнозина,
но надвисва черна върху мен
сянката на страшна гилотина.

Днес светът отхвърля ме до гняв.
Яростен и бесен ме отрича.
И дори в духа си да съм прав,
страдам на неправдата от бича.

Нека вино в мене да кипи
и Заветът горе ме пресели,
а Духът Ти светъл ме крепи
в този свят на люде потъмнели.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Той живее у нас
със контрола си скришен,
но е бреме в живота нелек.
И остава до края
пред Бога излишен
този грешен и плътски човек.

Като куфар без дръжка
всеки трудно го мъкне
и превива гърба си в геврек,
а не може за миг
към Небето да хвръкне
този грешен и плътски човек.

Той от Кръста се плаши
и със гняв се бунтува
чрез духа на безбожния век,
и във Пътя Господен
много скъпо ни струва
този грешен и плътски човек.

Канарата е здрава
и стои в съпротива,
а компромисът – лесен и мек.
Ако тръгнем нагоре –
той надолу отива –
този грешен и плътски човек…

С твърде крива природа
и въжета от страсти,
като глина във пръстен обрек,
избуява от тръни
и се крие сред храсти
този грешен и плътски човек.

А мигът е настъпил
да го сложим под плочи
и затворим в съдбовен ковчег,
че Христос на Голгота
Верен смисъл ни сочи
как се ражда Небесен Човек…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Сергия нямах във душата
и стока моят плод не бе.
На всички хора по земята
дарявах Вяра и Небе.

Живях намразен и обичан.
Творях отхвърлян и приет.
Платих цена да съм различен
под пресата от скръб и гнет.

Не ме подмами земна корист.
Не се препънах в суета.
И във привременната горест
преборих жертвено света.

Прибежище си имам Свято
и то привлича ме до днес –
на Правда и Любов богато
за всеки, който е злочест.

Слепец не ще го забележи
и в зов не ще го чуе глух,
защото земните копнежи
са мрежи на отречен дух.

С душа на пришелец живея.
Надмогвам бурни ветрове.
А всеки ден с лъчи от нея
Спасителят сърца зове.

И само блъскан от вълните
удавник в бурното море,
на фара зърнал светлините
съдбата ми ще разбере…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Велика Правда ме разгаря
и нека ти я кажа пръв –
последвал като агне Царя,
добиваш смелостта на лъв.

Тогава мракът в ужас бяга
и звяр не ще те приближи,
защото пламенна тояга
в ръката Си Исус държи.

В Завета Му пребъдвай смело
и стъпките Му проследи,
че Той, когато е начело,
могъщ над Вярата ти бди.

Готов с Духа да те загърне
и в Мъдрост да те просвети –
така не ще те зло отвърне,
ни дух жесток ще те смути.

Исус е твой Овчар довека!
Агнецът с Образа на Лъв!
И Той да те опази нека
от всяка демонична стръв.

Спасен да промълвиш накрая
в Града от Святост и искри:
Най-чудната Любов е тая,
с която Той ме обдари…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

От този свят съм се откъснал.
Не гледам в земен календар.
За мене Господ е възкръснал
да бъде Вечният ми Дар…

И нямам във сърцето дата,
а само обич и поклон,
че Той ми даде Свободата
и Светлината на Сион.

Със Него времето в живота
събра се във единствен Ден –
Лъчи от Кръста на Голгота,
където в Бога съм роден.

Получих Силата Заветна
с която Той ме зареди
и Благостта Му дълголетна
изпълни моите гърди.

А даже и до старост късна
в надежда ще трептя спасен,
че щом за мен Исус възкръсна
и аз съм в Него възкресен.

Амин и Амин!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

Исус отново и отново
възкръсва всеки ден и час,
когато Неговото Слово
е побеждаващо у нас.

Когато понесем си Кръста
и в Раните Му се родим,
и нищо тленно или пръстно
в душите вече не държим.

Най-истинска Любов това е –
сърцата си да Му дадем,
че Той единствен Пътя знае
до Вековечния Едем.

И както Стадо след Овчаря
върви и следва Го навред,
така докрай да ни изгаря
Небесният Му Свят Завет.

Да бъде Сила земетръсна
единствената Блага Вест,
че Той за всички ни възкръсна
и Цар прославен е до днес.

Извикай с Вяра! Приеми Го!
Във Името Му се роди!
И нека благото Му иго
трепти у твоите гърди!

Че чака ни съдба щастлива
над звездния далечен свод,
където Изворът разлива
Духа на Вечния Живот!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

Посях си всички семена,
тъй както Бог ми даде Сила,
но нямам никаква вина,
че жетва не е изкласила.

Не сея в идеален свят,
където Правда избуява.
Противник имам си пернат
и той кълве и изкълвава.

Дори Спасителят ми благ
съдба такава ми предрече –
в сеитба от зори до мрак
успехът да стои далече.

Различни почви и сърца.
И вкус на загуба до края.
Посях най-светлите зрънца
и още духом се терзая.

Години много иждивих.
Душата радвах с неколцина.
И вярвах как от всеки стих
се ражда Райската градина.

Но трябва, и до смърт смирен,
Завета с вярност да износя,
че сея ли от Дух свещен,
от Него семена си прося.

Усилното ми битие
остана в Бога благодатно,
и всеки, който ме прие,
Плода си раждаше стократно.

За мен да сея е съдба.
Стремеж над всичките стремежи.
А Господ с пълната торба
народът Му ще забележи…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)